Типично предизборен бюджет, направен само за първата половина от годината, представи за обсъждане Министерството на финансите. Той е нереален, защото има огромно завишение на разходите в социалната сфера, с което се цели печеленето на гласове. От друга страна е заложен направо фантастичен ръст на приходите. Той е основно от косвени данъци, като ДДС. Обяснението е, че догодина ще има бум на потреблението и 650 000 повече заети, с което ще падне безработицата.
Почти всички анализатори са на мнение, че именно рязкото увеличение на социалните разходи – 580 млн. лв. за пенсии и 120 млн. лв. допълнително за социални помощи, ще подложат бюджета на огромен натиск, особено през второто полугодие. Срещу това стои предполагаем ръст на приходите от 1,75 млрд. лв., като основната надежда е догодина да има голяма инфлация.
Рисковете за новия бюджет обаче не се крият само в нереалните приходи от вътрешни източници, които са заложени. Сериозни са притесненията, че няма да бъдат изпълнени и постъпленията по линия на европейските фондове, като засега висят около 200 млн. лв. Големият проблем е, че именно средствата от ЕС поставят бомба със закъснител. Причината е, че в момента се правят държавни проекти с бюджетни пари, без да е сигурно дали Брюксел ще ги възстанови. Ако това не се случи, то страната ни ще остане съвсем без буфери срещу евентуална нова криза, защото Дянков отново залага фискален резерв на абсолютния санитарен минимум – 4,5 млрд. лв. При това положение може да се стигне до много сериозна ситуация особено ако кризата в еврозоната се засили. Възможно е да паднат цените на основните суровини. Това ще доведе до драстично редуциране на и без това раздутите до безкрайност предполагаеми приходи от косвени данъци – акциз и ДДС върху горива и други енергоносители. По-дълбока криза в еврозоната ще удари чувствително и износа, който е основният ни коз и през 2013 г.
Наливането на пари обаче ще продължи в любимия на премиера Бойко Борисов сектор – инфраструктурата. Тук са заделени цели 510 млн. лв. повече средства пак за пътища, магистрали и пречиствателни станции. Добре е, че този път парите за околна среда са повече, отколкото за инфраструктура. Малкият бизнес и общините обаче ще продължат да страдат.
Бюджетът за 2013 г. е поредният, който не предвижда абсолютно никакви реформи. За местната власт се заделят едва 120 млн. лв. повече. Това означава, че тя ще е тежко зависима от централното управление.
Герберите обаче са помислили за единствената институция, която със сигурност ще остане тяхно владение през следващите години – президентството. Може би това е причината Росен Плевнелиев да получи точно 2 млн. лв. повече пари спрямо 2012 г. Това е ръст на издръжката по-висок с внушителните 48,35%.
МВФ ни скастри
Министърът на финансите Симеон Дянков за пореден път пренебрегна прогнозите на Международния валутен фонд. По време на есенната визита на фонда у нас стана ясно, че той залага ръст на икономиката ни за следващата година от 1,9%, докато от МВФ смятат, че няма да имаме по-голям от 1,5%. Бизнесът пък е още по-краен. Неговите прогнози са за още 0,5% по-малък ръст от този, който прогнозира валутният фонд.
Мисията му направи и съответните препоръки към правителството за постигане на максимално добри резултати. Като антикризисни мерки се посочват увеличаването на буферите в бюджета и най-вече стабилизиране на нивото на фискалния резерв. Той сега е на санитарния минимум.
Според МВФ залагането на непроменен бюджетен дефицит за 2013 г. ще запази доверието към страната. Това ще доведе до по-ниска доходност по държавния дълг, което от своя страна ще помогне на правителството да финансира бюджета чрез по-евтини заеми на вътрешния пазар. Независимо от тази препоръка, вицепремиерът Дянков вкара в Бюджет 2013 по-нисък дефицит с 0,1%.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи