Убийството на вътрешния министър в правителството на Александър Стамболийски Райко Даскалов в Прага през 1923 г. се превърнало в един от най-големите европейски скандали за времето си. Даскалов бил убит няколко месеца след преврата срещу Стамболийски от Йордан Цицонков -22-годишен активист на ВМРО, който в продължение на няколко месеца следял жертвата си и се представял за български студент. Убийството на Даскалов било очаквано дори от самия него.
Сензацията дошла от подозренията и обвиненията на западната преса, че покушението е било организирано от българското правителство. Правителството на Александър Цанков, който бил назначен за премиер след преврата срещу Стамболийски, започнало чистка срещу изпадналите в немилост земеделци в България. В дните след преврата хиляди земеделци били арестувани, а стотици били убити. Сред тях бил и самият премиер Александър Стамболийски, който бил измъчван и убит от военен отряд в родното си село Славовица, а след това главата му била разнасяна из съседните села забита на кол.
Подобни изстъпления били сред основните причини западните журналисти и близките на Даскалов да се съмняват, че ВМРО не е действало самостоятелно, а е било активно подпомагано от новия български кабинет.
В същото време обаче Райко Даскалов имал издадена смъртна присъда от ВМРО още от времената, когато бил министър на вътрешните работи в правителството на Стамболийски. За килъра на Даскалов – Йордан Цицонков, било жизненоважно да докаже, че убийството е било извършено по поръчение на ВМРО. Защитната теза на адвокатите на младия българин била, че той е действал по заповед на ВМРО и ако не е изпълнил мократа поръчка, самият той е щял да бъде убит. В този смисъл според адвокатите на Цицонков, клиентът им не е имал друг избор освен да убие Даскалов.
Делото за убийството на българския политик се гледало в Прага през ноември 1923 г. За обща изненада с осем срещу четири гласа съдебните заседатели оправдали убиеца и го осъдили на 48 часа затвор за незаконно притежаване на оръжие. Присъдата дошла, след като обвиняемият е бил заловен на местопрестъплението и след това по никакъв начин не се е опитвал да отрече, че е извършил престъплението. Един от интересните факти около делото бил този, че седем от дванайсетте съдебни заседатели били жени. Всички те гласували за освобождаването на Цицонков.
Оправдателната присъдата обаче предизвикала буря от негодувание в Чехия и в цяла Европа. Югославия, която подържала прекрасни отношения с правителството на Стамболийски и отказвала да признае правителството на Цанков, упражнила силен дипломатически натиск върху своя съюзник Чехия. В Белград в същото това време била отслужена панихида за Александър Стамболийски и Райко Даскалов, на която освен български емигранти – земеделци, присъствали и сръбски министри.
Селед силния дипломатически и обществен натиск е насрочено ново дело, което се гледало година по-късно. Този път сред съдебните заседатели имало само една жена. Присъдата била безпощадна – новото жури осъдило единодушно Йордан Цицонков на 20 години затвор. Било отсъдено също всеки 26 август – деня на престъплението, той да прекарва в тъмна килия.
Атентаторът бил изпратен в затвора в град Табор да излежава присъдата си. След време бил преместен в затвор в град Картаузи, където на 23 януари 1926 г. се обесил.
Убийството на Райко Даскалов било донякъде закономерен завършек на спорната му политическа кариера, която през цялото време се движела на ръба на закона, а доста често и отвъд него.
Роденият през 1886 г. в Бяла черква политик завършил търговската гимназия в Свищов, а след това се дипломирал като финансист в Берлин. Веднага щом се върнал в България участвал в Балканската война като доброволец. През 1913 г. станал член на БЗНС. Даскалов се обявил категорично срещу участието на България в Първата световна война на страната на Германия. Въпреки това през 1915 г. бил мобилизиран.
Година по-късно обаче бил арестуван и осъден за саботаж на армията. През 1918 г. бил освободен от затвора, заедно със Стамболийски. Сделката между тях и властите била срещу свободата си те да поемат ангажимент да успокоят войнишките бунтове, които бушували в края на катастрофалната за България война.
Вместо да успокоят войниците Стамболийски и най-вече Даскалов оглавили бунтовете им. През тези дни Таскалов обявил създаването на Радомирската република и се отправя с голяма група разбунтували се войници към София. Още преди да влязат в столицата обаче, бунтовниците били разбити от редовната армия, а предводителят им ранен. Все пак властите не успели да заловят земеделеца и той успял да се предаде на настъпващите от юг френски войски. Те го изпратили в Солун, където няколко месеца по-късно Даскалов дочакал амнистията си. Веднага щом бил амнистиран, земеделецът се оказал една от основните фигури в държавата. Първо бил избран за депутат, а след това за вътрешен министър в правителството на Стамболийски. Паралелно с това Даскалов изградил и „Оранжевата гвардия“, в която участвали хиляди въоръжени партийни активисти на БЗНС. „Гвардията“ често пъти действала паралелно с държавата и над закона.
Поведението на Даскалов като вътрешен министър било арогантно към политическите му опоненти. Той ги преследвал с всички средства, което му навлякло не малко омраза. Това била една от причините през февруари 1923 година да бъде освободен като вътрешен министър и да бъде изпратен като посланик в Чехия. Там го заварил и превратът срещу Стамболийски. Ако превратът го беше заварил в България, Даскалов със сигурност щеше да последва съдбата на лидера си. Така убийството му неволно било отложено с няколко месеца, но не и предотвратено.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи