Илия Петков е роден на 12 март 1945 г. в с. Михайлово, Старозагорско. Завършва Художествена гимназия и академия в София. Когато е на 14 години, дядо му го отвежда в студиото на свой приятел в столицата да види „дали ще излезе нещо от внучето“. Остават го в един ъгъл да рисува, докато възрастните си пият кафето. „Може да започне веднага“, казва професорът, когато вижда рисунката. Младият Илия започва докторат по изящни изкуства през 1971 г. Негови картини има в много чуждестранни галерии. В най-големия музей и изследователски център в света „Смитсониън“ са представени трима български художници – Дечко Узунов, Найден Петков и Илия Петков.
Ателието на Илия Петков е в апартамента му на 22-рия етаж в столичния квартал „Младост“. Отгоре се виждат идващите и отиващите си сезони. Петкови са кумове на Георги и Снежка Чапкънови и не пропускат семейните събития. Искам да говорим за американските изложби на Петков, но той смята, че това е минало. Казва, че ако е искал, можел е да остане в Щатите. Винаги е искал да прави своите неща. Веднъж един негов колега, много търсен от медиите за интервюта, му казал, че му завижда за свободата.
Навремето Илия отказал дори преподавателско място в Художествената академия. Такъв избор обаче се плаща с битови проблеми и финансова несигурност. Когато режимът през 1989 г. пада, той смята, че каквото и друго да замести комунизма, все ще е по-добро: „Аз мислех, че бях готов за възможностите на демокрацията. Сега установих, че не съм. Не защото съм мислел, че ще потекат реки от пари, но очаквах поне нещо, което имат в Германия, Франция или Холандия, където съществува истинско артистично признание. Сега изкуствата едва кретат в този вакуум“, казва художникът.
Той обаче получава своето признание. Не у нас, а в САЩ. Любопитното е, че именно преситената и разглезена от всякакви стилове, модернизми и артове Америка оценява чистите, земни и чувствени образи, които пресъздава в графиките, акварелите и рисунките си. Илия Петков е първият български художник, който се представя в престижната Newman Gallery в сърцето на столицата Вашингтон през 1996 г. Самият той не е очаквал такова внимание от страна на американски ценители.
Изкуствоведката Стефани Мойер, наследница на тютюневия гигант „Марлборо“, кани известни галеристи и ценители на представянето. Ето какво пише за него Джон Шотски, професор по философия в Американския университет във Вашингтон, след шестата му изложба в Америка: „Един път срещнати, е трудно да се забравят сенките, мистиката, този удивителен свят. Ако погледнете, която и да е от неговите картини, рядко ще намерите машина или модерно средство. Подобно на Дали, Петков представя света в неочакван парадокс. Като при Шагал в него има мистицизъм, винаги докосващ душата. Изненадващо за нас в САЩ този глас идва от България. Страна, чиято култура беше срамно игнорирана от западния свят. Американският ценител и философ смята, че Петков би могъл да бъде художникът в Египет отпреди 6000 години, в Персия или в Атина, или част от Вселената.
Илия Петков се чувства малко притеснен от оценката на Шотски и от сравненията. Може би, защото нашето самочувствие е „снишено, котловинно“, по думите на наш народопсихолог. „Българската култура не успя да се свърже органично с европейската, както трябваше да се случи“, казва художникът. Затова когато един световноизвестен учен като Джон Шотски, който преподава още в Оксфорд, чете лекции в четири университета по света и издава бюлетина за цял свят на обществото „Бертран Ръсел“, те хареса, не можеш да повярваш.
Цял живот си живял притеснен, работиш с химикали, а водата ти спира, Съюзът на художниците решава кой ще получи поръчки, кой ще участва на изложби в чужбина, кой ще получи студио. И някакви непознати хора изведнъж те издигат над земята, а ти се страхуваш да не паднеш. Вестник „Вашингтон таймс“ отделя цяло фолио за този „талантлив и политически необвързан човек“. Американският автор е имал предвид, че не е бил обвързан с комунистическия режим. Петков споделя: „Заявих, че се занимавам с изкуство и политиката остава на заден план. А Шотски ми казва, че няма дейност, в която да липсва политика“. Всъщност близките на Илия знаят, че той следи и се вълнува от ставащото в България. А то не му харесва. Когато започва кариерата си на художник преди повече от 40 години, напълно ослепява с едното см око.
От службата ТЕЛК продължават да искат „доказателства“, че междувременно „не е прогледнал”. „Тази идиотщина какво е, ако не политика“, ядосва се той. Споделя, че се чувства безсилен пред агресивната простащина и политическия кич, които ни заливат днес. „Частните средства подкрепят евтини творби, предимно за туристи. Да си творец в България е пагубно“, тъжно констатира творецът.
Малко преди поредната си изложба пада от втория етаж на къщата в опит да скочи от прозореца. Палавото му 4-годишно внуче го заключва в стаята и хуква нанякъде. Чупи и двата си крака. Слагат му 13 пирона и изкуствена пета. Когато става от инвалидната количка и с патерици сам отива до басейна за рехабилитация, всички му ръкопляскат. Американците обичат хората, които умеят да се изправят. Защото знаят, че усилието си струва. Питам Илия как е стигнал до тези влиятелни американци, които толкова му помагат. Казва, че дъщеря му Катрин, която по това време е журналистка в „Гласа на Америка“ заедно със своята колежка Нанси, носител на „Пу-лицър“, свършват основната работа. Всичко обаче става „без връзки“, защото хората са отворени към света, любопитни са към новото. На изложба на Пикасо във Вашингтон Петков чака с инвалидната количка на опашката да види един от най-големите творци на миналия век. И изведнъж хората се отдръпват и му правят път да мине най-напред – любезни и усмихнати. Тук и да те пуснат да минеш, ще те гледат намръщено. В град Хавър де Грейс в залива Чесапийк, наричан осмото чудо на света, Илия Петков подрежда поредната си изложба. И специално за откриването идва 91-годишната художничка Лиза. Прочела във вестника и се дигнала от Ню Йорк да види нещо различно.
Илия Петков обича да рисува коне. Може би защото това силно, енергично и чувствено животно е символ на свобода. Образите, които пресъздава в графиките и рисунките си, са чисти, земни, мистични и неподвластни на времето.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи