Премиерът Борисов отново надяна геройския костюм и почна да спасява. Този път помогна на миньорите “Горубсо“ Мадан.
Добрата вест за геройствата на премиера, дойде няколко дни преди Благовешение, което си е съвсем в реда на нещата. В същото време финансовият министър Дянков обяви, че започват всякакви проверки на злополучното предприятие дали си плаща данъците и така нататък.
Хубаво е, че имаме за премиер супергерой, който с едно щракване на пръста може да сменя концесии, да спасява миньори и да гали малки деца по главичките. Защото, ако го нямахме, цялата безпомощност на правителството, цялото му безхаберие и немощ щяха да лъснат в пълната си сила и да завлекат в канала не само миньори и концесионери, но и всички останали.
Очевидно проблемът с миньорите в Мадан не е от вчера. Заплати там не са плащани от поне година, преди да се стигне до сегашното положение. Въпросът е, че кабинетът не направи нищо, преди ножът да опре в кокала. Няма нужда министрите и верните им медии да пеят дитирамби на Бойко колко е велик и как е освободил миньорите от робство. Къде бяха досега същите тези министри и медии? Къде беше и самият премиер, та се наложи да лети с бойкомобила в последния момент? Те очевидно не са си свършили навреме работата, очевидно са пренебрегнали проблема преди той да достигне до точка, когато някой някъде трябва да бъде спешно спасен.
Сега ли се сети Симеон Дянков, че трябва ла проверява данъците на скандалното предприятие? Все ми се струва, че това е рутинна работа, за която плащаме заплати, а както се оказа и бонуси на чиновниците да си я вършат.
Всъщност кабинетът и смелият му спасител – премиер, ни спасяват от собствената си глупост, некомпетентност и безпомощност. Спасяват ни от посредствеността си, липсата си на идеи и слабо управление. Вчера намаляват цените на яйцата, днес спасяват миньорите, утре ни чака нова блага вест. Смело, популистки и съвсем по пожарникарски. Днес да загасим един пожар, преди да е избухнал друг. Това, което Борисов всъщност спасява, не са миньорите. Нито яйцата, нито бензинът. Той спасява собствения си рейтинг, който, разбира се, е много по-важен.
Аз не искам повече премиерът да ме спасява. Не искам министьр-председателят да търчи напред-назад и да решава всички проблеми в държавата. Искам да има нормален кабинет, с нормални министри, които могат да мислят поне месец напред, а не да се гушат като щастливи кокошки и да снасят когато и каквото им каже Борисов. Ако това не може да се случи, да се обявим официално за монархия и да коронясаме Бойко. Тогава поне ще наричаме нещата с истинските им имена.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
6 Trackbacks / Pingbacks