Кали за раздялата си с Антон Краус: Избирам любовта пред парите! ИНТЕРВЮ

Седмица след раздялата си с Антон Краус, Кали се опитва да заживее на чисто – далеч от спомените и емоционалните рани на любовта в собствения си дом.

„В едно такова състояние съм – особено… Нито ми е тъжно, нито ми е весело. Не мога да кажа, че ми е леко на душата. Но връзката ни се изчерпа. Мислех със седмици преди да си тръгна и го направих. Е, сега вече никой не може да каже, че съм от певиците, които седят някъде по сметка ли създават семейства“, сподели Кали с разтреперан от вълнение глас.

– Кали, как приемате раздялата с Антон Краус? Изписаха се доста неща, вас лично ви обвиниха в изневяра…
– Абсолютно нормално. Като всеки разумен човек, така и аз съм наясно, че всяка начало си има и край. Раздели има при всички хора. За съжаление не всичко от написаното във вестниците по наш адрес е вярно. Въпросът за изневярата няма да го коментирам.

– Раздялата пречи ли ви да водите предаването си „Споделено с Кали„?
– Не. Аз лично съм свикнала. Водя си предаването, ходя по участия в заведения. И най-важното, не съм пребита. Аз ходя без грим, когато съм у дома и когато нямам участия. Ще видите с подробност всяка синина, ако има такава. Но няма. Появи ми се една пъпка до носа. Ала такива пъпки при жените се получават от хиляди неща. Раздялата ни е твърде лична и за това не искам да я коментирам.

– Какво казахте на малкия Марк – защо няма да вижда всеки ден баща си?
– С Антон имахме връзка 5 години. И всеки беше зает предимно със себе си. За Марк се грижеше предимно майка ми. Той е на три години и половина. Твърде малък е, за да му давам обяснения. Смятам, че децата трябва да чувстват любовта и на двамата си родители. За това реагирах по начина, по който и с първия ми син Георги. Децата ми винаги могат да се виждат с бащите си, когато те на са на работа. С Антон бяхме толкова ангажирани, че не бих казала: „Да, бяхме нон стоп с Марк“. С майка ми живеем в един вход. Тя обитава апартамент, който е 5 етажа под моя. И двете жилища са си мои. Продължавам да изплащам кредит към банка ДСК. Не са ми подарени от никого, не са от фамилията Краус или от която и да било друга.

– Говореше за жилище, подарък от Георги Илиев?
– Не, и това не е вярно. До 1999 г. живеех под наем. После си закупих собствен дом и го продадох. Излязоха жилища ново строителство и аз като хората се полакомих да си купя нещо новичко, а не тип „панелка-хлебарка“. Вторият ми дом нямаше акт 16. Успях да го продам по чудо. Теглих кредит и взех два апартамента – на мен и на мама. Случи се така, че тъкмо оправих къщата и срещнах Антон. Той дойде да живее при мен по мое желание. Исках да се порадвам на придобивката си и това беше единствената причина. Антон има собствена къща и ми е предлагал да живеем там от самото начало на връзката. Така, че той не ме е изритал от къщата си. Тръгнах си сама от дома му. Възпитанието му не позволява да рита, да блъска и куп други неща.

– Запазихте ли си нещо от него за спомен?
– Абсолютно всичко, което ми е подарил за петте години съжителство, му върнах. За какво са ми тези вещи?! Аз не нося никакви бижута, освен един часовник. Такъв принцип и стил си имам – да не се кича. Часовникът ми служи, за да следя времето. Понякога така се разпявам, че се увличам.

– Кога се появиха първите пукнатини в отношенията ви с Краус?
– Никога не е имало скандали между нас, повярвайте ми. Надявам се да няма и за напред. Просто двама души, като няма какво да си кажат, най-добре да се разделят. Връзката ни е изчерпана откъм емоции и чувства.

– В какви отношения сте с известния си свекър, за когото се пише, че не ви харесвал и именно той забранил на сина си да подпише официално брак с вас?
– Него няма какво да коментирам.

– Можете ли да се грижите сама за двете си момчета?
– Знаете ли – аз винаги съм била сама и съм се оправяла сама. Докато съм била с, Антон Краус, съм получавала много помощи от него, но това не означава, че не мога да се справям без него.

– Тъгувате ли?
– Ако ви кажа, че се чувствам супер – ще ви излъжа. Ако река, че тъгувам – пак ще е лъжа. В едно такова състояние съм – особено, нито ми е тъжно, нито ми е весело. Не мога да кажа, че ми е леко на душата. Ангажирана съм много с предаването, записах и магистратура. Имам си занимания. Но винаги, когато се прекратява една дълга връзка, се появяват доста негативи.

– Смятате ли да компенсирате раздялата с домашен любимец или упорита работа? В какво ще си хвърлите енергията?
– Няма да взимам куче, защото имам много работа. Имам да чета доста. В момента съм задълбала в един учебник по „Трудово организационна психология„, интересен е. Отдавна съм спряла да чета художествена литература. Сега съм на вълна „Педагогическа психология“ и други такива. Решавам тестове по „Психодиагностика на човека“, такива занимания имам. Чета в аванс от учебниците, за да пестя време, като почнат лекциите.

– Възнамерявате ли да работите един ден по специалността си?
– Да, на 100%. Но това е Божа работа.

– Ходихте ли на врачка, която да внесе яснота в ситуацията? Поне 80% от жените на ваше място биха потърсили консултация на специалист по окултното?
– Не. Едно време приятелка на майка ми гледа на кафе. Толкова ароматни кафета съм изпила, че ми е писнало. На всяко нейно идване пиех кафе и обръщах чашата, за ди ми гледа. Каквото има да ми казва, отдавна го е казала. От време на време ходя на рейки. Лягам и се оставям в ръцете на специалистите. Мисля, че и по-специално енергията на ръцете им ме кара да се чувствам положително.

– Има ли мъж на име Влади до вас?
– Да. Той ми е много добър приятел. Спекулациите относно неговото име също ми идват в повече. Но нали знаете, между мъж и жена не може да има просто приятелство. Винаги има и доза харесване. Ако някой каже, че мъж и жена могат да са само приятели, без да има харесване и привличане, ще му се изсмея. Но Влади не се познава с Антон, не са приятели. Около мен винаги е имало много мъже и ухажори. Нямам желание да оставам сама. На 2 октомври имам рожден ден и ставам на 37 години. Сега съм в сатурнова дупка. Но смятам, че съм в апогея на кариерата си и не се отчайвам. Човек сам избира дали ще му бъде тъжно или весело. Аз избирам второто. Достатъчно тъжно ми е било. Повече тъга не мога да понеса. Който е безгрешен, да хвърли камък по мен.

– Правихте ли собствен психологичен анализ на случилото се?
– Любовта между мен и Антон Краус беше зряла. Аз може и да не съм морален човек. Може и представите за морал днес да са по-различни от представите преди години. Някога двойката се е съхранявала във времето, защото хората са вярвали, че любовта си отива и остава едното уважение. И още нещо – искам да се напише с черни букви – аз никога до сега не съм била омъжена. Пишат за мен – мъжът й, семейството й, бракът й. Аз нямам брак, не съм минавала пред гражданското, църквата или друга подобна институция. Мома съм. Не принадлежа на никой мъж. Сега се готвя да посрещна помията, която вероятно ще се изсипе върху мен.

– Майка ви какво ви каза за утеха или пък за съвет?
– Наричали са ме курва, блудница… Майка ми, естествено, знае за тези епитети. Но преди време направих тежка катастрофа и не се знаеше дали ще остана жива или не. Тогава ме погали и рече: „Курва, боклук, каквато искаш бъди – ти си моето дете, за мен е важно да си жива и здрава. А не мъртва жена, за която хората казват: „О, тя беше добър човек“. Мама никога не се е бъркала в живота ми. Когато й споделих какво съм решила, ме помоли да обмисля хубаво постъпката си. Мислих и взех решението си. Сигурна съм, че мога да платя цената му. Нямам много пари, но имам душа. За едни е дребна, за други – мерзка, а за трети – приятелска. Тежко е да чуваш обиди по свой адрес, при условие че си бил верен дълго време. Но данък обществено мнение на плащам, на мен ми стигат държавните налози.

– Плачете ли?
– О, и още си поплаквам, но не от страдание. Плача, че не ми се получиха нещата. Аз дълбоко вярвам, че човек някъде си има половинката. Ако я срещне, ще живеят влюбени до края на дните си. Мои познати – две-три семейства, имат 30-40 години брак. Държат се за ръцете и са влюбени. Питам ги: „Как успявате?“. Отговарят, че те просто са един за друг. Има и такива, които никога не срещат половинката си. Аз имам мечти и си ги гоня. Искам да имам три деца.

– Антон предлагал ли ви е брак?
– Предлагал ми е, но не се получи. Просто се стекоха редица събития и не можахме да стигнем до подпис.

– Усещахте ли края на връзката?
– Липсата на време един за друг ми подсказваше, че ще се разделим. Хубавото е, че вече открих формулата на щастливия брак. Проста е – двойката трябва да има общи интереси в свободното си време. В XXI век парите изместиха любовта и са водеща сила. При мен обаче не е така. Водя се от любовта. Избрах я пред парите, иначе нямаше да си тръгна от Краус. Излязох от клишето с фолкпевиците. Повече никога няма да живея с бизнесмен. В началото нещата изглеждаха по друг начин, но после на мен ми се приискаха други неща. Аз винаги съм вярвала на Антон. Мисля, че не е имал друга жена, бил е почтен към мен и не съм го ревнувала. Но той на мен едва ли е вярвал. Аз пея и имам ухажори. Флиртът е част от работата ми. Просто не издържах. Един ден му казах в прав текст, че не го обичам вече. Не беше изненадан от думите ми. Остави ме да си тръгна.

– Как се виждате след 2 години?
– Много щастлива. Надявам се – с човека, който отговаря на моята същност и с още едно дете на ръце. Оптимистка съм. Бих се занимавала с психология и етномузика.

ВИЖ ВИДЕОТО: