Една от най-трагичните личности в българската литература е талантливата писателка Яна Язова. Звездата й изгрява през 30-те години на XX век, но творческият й път е насилствено прекъснат след комунистическия преврат през 1944 година, когато забраняват на Язова да публикува творбите си.
Житейският й път е не по-малко драматичен. Започнал в семейство на заможни интелектуалци в Лом през 1912 година, преминал през бурната и скандална за времето си любов между нея и 33 години по-възрастния проф. Александър Балабанов и завършил със смърт при неизяснени обстоятелства през 1974 година.
Люба Тодорова Ганчева, каквото е истинското име на Яна Язова, пристига в София в края на 20-те години, а през 1930 г. завършва гимназия. Малко преди това тя се запознава с литературното светило проф. Александър Балабанов, на когото занася тетрадка със стихове. 51-годишният по това време литературен критик, философ и преводач на класически произведения от гръцки, латински и немски се захласва по красивата и интелигентна ученичка и с това предизвиква истински скандал сред тогавашния елит. По онова време проф. Балабанов е женен, с две пораснали дъщери и връзката му с младата писателка е заклеймена от обществото. По улиците на София видни интелектуалци подмятат, че Яна Язова е „единствената правописна грешка“ на професора. Изпепеляващата им любов продължава цели 12 години, но е обречена. Въпреки че се кълне в чувствата си, професорът не се осмелява да се разведе. За сметка на това проваля предстояща сватба на Язова с милионера Джон Табаков, който бил лудо влюбен в нея. Отдаден на любовта си проф. Александър Балабанов се превръща в покровител и меценат на неутвърдената писателка. Той измисля псевдонима й, а почти целият период от творчеството й преди 9 септември 1944 преминава под неговите напътствия. В началото на 40-те години, осъзнали пълната обреченост на любовта си, двамата се разделят, но се заричат да се обичат вечно. През 1943 г. Язова се омъжва за инженер Христо Йорданов, с когото живее до смъртта му през 1959 година.
От 1931 до преврата през 1944 г. Яна Язова публикува три стихосбирки и два романа, които се превръщат в тотален хит. Придобила известност и опит, в разцвета на силите си, Яна Язова напуска насилствено българския литературен живот, но не и литературата.
След 1944 година тя отказва да се присъедини към младите писатели, които по това време са се отдали на бригади и писане на оди, посветени на народната власт. Дистанцираното й поведение към „народните дела“ й струва забрана да публикува до края на живота си.
Тя не членува в Съюза на писателите, а малцина знаят с какво се занимава. За нея се грижи съпругът й, а след смъртта му тя преживява бедно с неговата пенсия. През 1960 година обаче писателката дава признаци на живот. Тя изненадващо представя ръкопис на романа „Левски“ Първоначално той е одобрен и издателство „Народна култура“ го включва в плановете си. Малко след това обаче романът е спрян и така и не вижда бял свят. Това не отказва Яна Язова от литературата и до края на живота си.
Тя написва още четири романа – „Бенковски“, „Шипка”; „Александър Македонски и „Соленият залив“. Всички те също тънат в забрава дълги години. След смъртта на съпруга си, за да покрива скромните си разходи, Яна Язова е принудена да продаде половината от апартамента си, преграждайки го на две. Купувачът на име Алтънков е човек от ДС и е част от охраната на Тодор Живков. Това слага и началото на загадъчните обстоятелства, при които умира Язова. През лятото на 1974 година тя е открита в апартамента си мъртва, а тялото й е почти разложено. Трупът е погребан набързо, а данните от аутопсията не се оповестяват. Официалната версия е инфаркт. Купувачът на половината от апартамента й се възползва от смъртта й и заграбва нейната половина.
Години по-късно част от патоанатомите, приели тялото на Яна Язова в моргата, споделят, че тя е била отровена и удушена с колана на халата си. Офицери от Държавна сигурност обаче събират цялата преписка и заповядват на лекарите да мълчат. Драмата на Яна Язова обаче не свършва със смъртта й. Ръкописите на четирите й неиздадени романа са откраднати още в деня, в който е открито тялото й. Те и до днес са в неизвестност Сред литературните среди в София тръгва упоритият слух, че ръкописите са откраднати от писателя Николай Хайтов, който според очевидци нахлул в дома й и ги иззел претекст, че ще ги даде в Държавния архив. До края на живота си писателят отрича да е ходил в дома на Язова През 1982 година в предаването „Всяка неделя“ Хайтов споделя, че е написал роман за Левски. Това отново предизвиква серия от слухове, като редица известни писатели, сред които и Радой Ралин, обявяват, че Хайтов иска да припише романа на Язова на себе си.
До края на живота си Николай Хайтов не публикува роман за Левски. След смъртта му подобен ръкопис също не е даден за печат. През 1985 година откъс от романа „Левски“, подготвен на базата на запазени чернови, е публикуван в сп. АБВ, което предизвиква сензация и Яна Язова се завръща на литературната сцена. Романите на Яна Язова, събрани от нейни чернови, са издадени в края на 80-те години И до днес обаче българската литература е лишена от последните им варианти.
Така една от най-интересните българки на XX век все още чака да бъде открита от своите сънародници.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи