Петко Димитров: Прокурорска дъщеря ме блъсна с колата си – отърва се с мъмрене и глоба! ИНТЕРВЮ

  Бизнесменът Петко Димитров е съсобственик един от най-нашумелите чалга клубове в страната. Има славата на плейбой. От бившата си съпруга – водещата Мария Игнатова, има син. Неотдавна Петко Димитров се раздели с приятелката си Ели Гигова – дьщеря на милионера Николай Гигов.

– Петко, как сте със здравето, след като неотдавна претърпяхте травма на крака?
– Чувствам се прекрасно, слава Богу. Възстановявам се успешно и всеки ден ходя на процедури. Изпитвам още някакви болки, но това не ме притеснява.

– Съвсем скоро се разделихте с дългогодишната си приятелка Ели Гигова. Каква беше причината да сложите край на отношенията си?
– Ели получи предложение за работа в чужбина, за която дълги години е мечтала. Не исках аз да съм пречката за нейното развитие. Решихме заедно, че за нея е по-добре да поеме по този път, отколкото да остава тук и да опитва да се реализира. Сами виждате, че е ужасно трудно човек да пробие в България. Според мен тя има шанса да направи нещо добро и истинско в чужбина. Убеден съм, че това е правилното решение.

– В какви отношения сте в момента?
– Много близки сме си. Чуваме се почти всеки ден и сме в прекрасни взаимоотношения. Разделихме се като приятели. Не ни остана нищо, което да делим, така че нямаме причини да се караме или да се отминем, когато се видим.

– Съжалявате ли за раздялата?
– След толкова години съвместен живот – ние сме били заедно повече от четири години, е нормално да останат мисли за бившия ти партньор, да ти липсва. Навикът той да е до теб е вече придобит. Но ние сме поели напред с надеждата да бъдем щастливи.

– Кой взе окончателното решение да се разделите?“
– Не е имало инициатива у нито един от двама ни. Взехме това решение след много задълбочен разговор като мислим, че то е най-добро и за двамата.

– Ревнив ли сте?
– Определено, но това е нормално. Всеки мъж, който мисли за себе си с главно „м“, би трябвало да изпитва ревност, особено когато до него има красива жена. Съвсем отделен е въпросът дали партньорката предизвиква ревност, както и дали мъжът иска да я показва.

– Много малко хора знаят, че в миналото сте преживели тежка катастрофа. Какво си спомняте от нея?
– Винаги се сещам с много мъка за тази катастрофа, въпреки че не си спомням много. Бях в първи клас. Блъсна ме кола в гръб, докато съм на тротоара. Какво е станало, въобще нищо не помня. Първо изпаднах в безсъзнание и след това се събудих в болницата. Бяха ме оперирали и целият бях овързан в бинтове за леглото. Явно такива са били правилата в „Пирогов“ – след операция да попречат на детето да се движи, за да не скъса шевовете. Стоях два месеца в болница.

Във времето на комунизма пропускателният режим в „Пирогов“ беше доста затегнат – нямаше като сега свободен достъп. Спомням си, че родителите ми много ми липсваха.

– Колко време продължи рехабилитацията?
– След „Пирогов“ бях преместен за лечение вкъщи. Бях целият в белези. Спомням си, че родителите ми по три-четири пъти на ден ме мажеха със специална паста, за да се заличат раните. Силно се радвам, че по лицето нямам белези, но по гърба все още имам.

– Получи ли наказание човекът, който ви блъсна?
– Не. Получи смъмряне и глоба, защото беше дъщеря на прокурор.

– Как се почувствахте, когато разбрахте, че няма да си понесе последствията?
– Едва ли съм могъл да го асимилирам тогава – все пак бях в първи клас. Спомням си ясно как баща ми, Бог да го прости, се възмущаваше, че
правосъдието в България е сляпо.

Проблемът е, че подобни неща не се случват само на мен, но и на стотици, дори хиляди хора, които са минали по този път и са разбрали, че възмездие няма. При мен е с щастлив край – все пак съм жив, докато много други не са сред нас.

– Кой ви се притече на помощ?
– Моят класен ръководител – Аначков. Тогава беше другарят Аначков. Той е извикал „Бърза помощ„, качил ме е в линейката.

– Какъв шофьор сте след тази катастрофа?
– Смея да твърдя, че карам доста добре. Карам малко бързо, но това ми е от темперамента. Обичам да правя много неща бързо, ако може и веднага. Явно и по карането ми личи. С едно уточнение – бързо, но не и неразумно.

– Това ли е най-трудният период от живота ви?
– Имал съм няколко много трудни моменти в живота си.

След катастрофата преживях няколко срива, които много сериозно ме разтърсиха. Най-голямото разочарование и сблъскване с мрачната действителност беше, когато влязох в казармата. Беше много тежко, като в затвор. Тогава бяха годините, когато имаше ужасен тормоз на стария над младия набор, побоища, неспане с дни.

Не го пожелавам на никого. За жалост трябваше да го изживея.

Другият срив в живота ми е, когато погребах баща си. Той почина в ръцете ми. Един 20-годишен човек да изживее това и изведнъж да му се стоварят всичките ангажименти на родител, е много тежко.

– Мислили ли сте какъв щеше да е животът ви, ако бяхте станали хокеист или зъботехник?
– Много повече съжалявам за това, че не съм се развил като хокеист, отколкото, че не станах зъботехник. Много от съотборниците ми пробиха в Канада, Щатите, Западна Европа.

Все пак си мисля, че намерих своето поприще. В крайна сметка се занимавам с нещо, което обичам и ми е интересно. Затова и не ми тежи толкова много, когато го върша.

– Какъв е ежедневният ви ритъм на живот?
– Аз съм някакъв хибрид – имам уникалната способност да лягам и да заспивам по всяко време. За мен няма значение дали е ден, нощ, следобед, сутрин. По всяко време на денонощието лягам и спя, после се събуждам, ставам и тръгвам. Не знам кога е ден и кога е нощ. Имам ангажименти около двата клуба, в бар „Флайт“ е денонощно, „Найт Флайт“ работи само през нощта. В момента дори подготвяме трети бар, който ще носи пак името „Флайт“. Той ще бъде нещо много ново и различно за нашия пазар.

– Трудно ли се прави бизнес в България?
– Определено, да. Трудно е, защото има сериозна конкуренция – доста от клубовете са на завидно високо ниво и в тях се инвестират сериозни пари, а възвръщаемостта не е чак толкова голяма. За жалост в България с трици маймуни не могат да се ловят. Ако искаш да направиш нещо, трябва да инвестираш доста пари. Докато на Запад клубове, които са на много по-ниско ниво от нашите, правят много по-сериозни пари. Първо, защото клиентите не са с толкова високи претенции и са доста по-платежоспособни. Когато оборотите са на границата на оцеляването, е наистина трудно. Надявам се да идват години за нашия бизнес. Най-важното е да оцелеем.

– Имате ли представа колко е най-голямата сметка, която някой е платил в „Найт Флайт“?
– Естествено, че имам, аз съм почти денонощно там, но не искам да говорим за пари. Защо питате колко е най-голямата сметка, а не попитате колко ни струва токът на месец? Или колко плащаме за зареждане, на изпълнителите и танцьорите. Парадоксът е, че в България много хора гледат само бляскавата страна на нещата. В същото време какво си инвестирал и как си го постигнал, няма никакво значение. Казват си: „Това заведение е пълно, значи тук е пълно с пари“. Но много от дните, в които заведението изглежда пълно, ние сме нула на нула. Казвам го сериозно и стоя зад думите си. Когато имаш да плащаш наема на помещението, на персонала, на изпълнителя, изяденото и изпитото, трябва пак да го възстановиш. Накрая, когато теглиш чертата, при пълно заведение не се знае изобщо дали сме на печалба.

– Каква е цената на успеха за вас?
– He знам дали съм успял. Има още много неща, които бих искал да постигна. Ако ги постигна, пак не знам дали ще кажа, че съм успял, защото ще има други, към които да се стремя. Цената е много безсънни нощи, много лишения. Мъчно ми е, че може би не съм най-добрият баща.

– Колко са близките хора в живота ви?
– Много малко. Често съм се разочаровал от близки приятели и от колеги. Няколко пъти в живота си съм се препъвал така, че съм падал доста жестоко на земята. Лошото е, че може би заради кризата и безпаричието се отчуждихме и станахме доста лоши хора. Много далече останаха истинските чувства като приятелство, любов. Остана само комерсиалното, меркантилното.

– Каква жена би спечелила вниманието ви?
– Истинската. Обичам тази дума. За мен тя включва много неща – в една жена да няма толкова меркантилност, да не се стреми постоянно да е център на внимание. Да бъде естествена. В никакъв случай да не е много ревнива. Визията също е много важна, а също и това да има чувство за хумор.

– Има ли жена до вас в момента?
– Не. Надявам се да намеря истинската.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: