Актьорът Георги Стайков: Външно съм се променил, но съм запазил искрата в окото! ИНТЕРВЮ

  Нашумелият през 80-те и началото на 90-те години актьор Георги Стайков отново е актуален у нас. След няколко петилетки, прекарани в чужбина, той пак е български жител и радва родната публика с таланта си. Гледахме го във втория сезон на „Под прикритие“, а идната седмица по Би Ти Ви стартира и сериал, в който на 48-годишния артист е поверена една от главните роли – „Къде е Маги“.

Днес Стайков е понапълнял, но не е загубил чара си. „Външно съм се променил, но съм запазил искрата в окото“, потвърждава и самият той, любимецът от филмите „А сега накъде“, „Вчера“, „Нощем по покривите“ и „Резерват“. Интервюто с него направихме по телефона, тъй като в последните летни дни актьорът е на почивка в Бургас.

– Г-н Стайков, разбрах, че целият екип на сериала „Къде е Маги“ е излязъл в отпуск. Вие как отдъхвате?
– С жена ми Асения сме в Бургас. Апартаментът, който сме наели, е почти на плажната ивица. След като се приберем в София, продължавам със сериала. Заслужена е почивката, която си даде екипът. Започнахме работа по „Къде е Маги“ още през май. По 12 часа снимаме. Работим с два екипа.

– Лесно ли приехте ролята?
– Прочетох сценария и веднага се съгласих. Но героят ми въобще не е близък до мен. Строителен предприемач е, при това много успешен. Има крими елементи, има и драма в сериала. Една сцена дори е ала „Кръстникът“. Всичко това ще излезе на екран и ще бъде видяно от зрителите. Смятам, че сериалът ще бъде много гледан, защото случващото се в него не е чуждо на хората.

– Други предложения за сериали имахте ли?
– Участвах във втория сезон на „Под прикритие“. Снимах се, защото не мога да откажа на приятели. Близък съм със сценаристите, не мога да кажа „не“ на Димитър Гочев. Но според мен би било грешка да се появявам в два сериала едновременно. Имам и още няколко други проекта, които заради „Къде е Маги“ се отлагат за следващата година.

– На 10 август станахте на 48 години. Чувствате ли се стар?
– Въобще не се чувствам стар и изморен. Имам усещането, че съм на 24 години. Определено съм променен и понапълнял, но е важно какъв е духът ми. Участвам и във филма „Инкогнито“ по мотиви на „Бариерата“ на Павел Вежинов. Там съм с 17 килограма по-слаб.

– Разкажете за семейството си.
– Съпругата ми Асения е до мен в момента. Синът ми е в Швеция, трябва да започне да ходи в детска градина. Имам и още двама синове, които са от първия брак на съпругата ми. С нас са на почивка в Бургас.

– В предварителния ни разговор споменахте, че имате някаква лична драма. За какво става въпрос?
– Жена ми падна и си удари главата. Всичко е наред, малко не си усеща зъбите. Сега тя е до мен, а аз готвя. Преди години работех в италиански ресторант и от тогава се запалих по кулинарията.

– Как се разбирате с бившата си съпруга – шведската певица Мариан?
– В прекрасни отношения сме с нея.

– На 26 години напускате България и заминавате за Англия. Каква беше първата ви работа там?
– В магазин за плод и зеленчук, където пазаруваха предимно богати клиенти. Засичал съм Стела Маккартни, Роджър Уотърс… След това бях в Америка и работих като сервитьор. Оттам отново в Англия. И пак сервитьор.

– От години се носи слух, в Лондон сте преживели и гладни моменти и сте гонили патки по улиците, за да има какво да сложите в тенджерата…
– Според мен грешката идва от ролята ми във филма „Мисия Лондон“.

– Да, но според слуха вие сте били прототип на героя ви…
– Никога не съм гонил патки в Лондон в реалния си живот. Как може човек дори да си помисли, че съм способен да направя подобно нещо?!

– Завършили сте фотография в Лондон…
– Така е, дори съм правил изложби и съм продавал свои фотографии.

– Кой е най-трудният ви момент в чужбина?
– В началото беше най-трудно. Нямах контакти и приятели, трябваше сам да се оправям. Но с всичко се свиква, човек се адаптира.

– Живяхте дълго и в прекрасно уредена държава, каквато е Швеция. Защо решихте да се върнете в България?
– Прибрах се заради Асения, решихме да се съберем с нея. Тогава все още не бях разведен. После успях да свърша тази работа. Нито за момент не съм съжалявал, че се върнах.

– Преди години бяхте обявен за секс символ на българското кино. Имахте ли проблеми с досадни фенки?
– Преди години бях млад и по-слаб. Имал съм проблеми с досадни обожателки, но винаги съм успявал да отбия елегантно атаките.

– Ако трябва да избирате театър или кино…
– Твърдо избирам киното.

– Коя е ролята, за която мечтаете?
– Всеки мечтае за ролята на Хамлет, няма какво да се заблуждаваме. Но за да я направя, трябва да отслабна доста. Напълнял съм със 17 килограма.

– Как се насочихте към актьорството?
– Знаех, че ще съм актьор още от дете. Бях приет и право, но избрах ВИТИЗ. Ако не бях станал артист, най-вероятно щях да съм адвокат. Първият ми филм е „Те надделяха“. Ролята ми там беше малка, покани ме Киран Коларов. А най-хубавата ми и същевременно най-трудна роля е във филма „Без драскотина“.

– Във филма „Вчера“ изричате култовата реплика „Страхливо започваме живота си, Иване“…
– Все още ме свързват с тази реплика. Тя впрочем си е актуална и днес. Хората винаги започват живота си страхливо. И аз не съм безстрашен Моят страх е свързан със смъртта и болестите.

– Като стана дума за това, как сте със здравето?
– Имам проблеми с кръста – наследствено ми е. И в работата съм получавал травми – изкълчен крак, пръсти…

– Катастрофирали ли сте?
– Пътувахме с автобус, прибирахме се от селото на съпругата ми. И катастрофирахме. На нас ни нямаше нищо, но някои пътници починаха.

– Ходили ли сте при Ванга?
– Не, защото не вярвам. Бил съм в Петрич и Рупите но не и при Ванга. Баща ми беше ходил преди години при нея и нищо не му позна.

– Обиран ли сте?
– Да, на сватбата ни в Копривщица ни обраха къщата. Откраднаха ни злато, картини и една антична колекция, която беше декларирана и се оценява на милиони евро. До момента нищо не е намерено.

 

Емигрира на върха на славата

Георги Стайков напусна България на върха на славата си. Зад гърба си тогава имаше десетина филма и минаваше за най-снимания млад актьор в родното кино. Бе получил и назначение в Народния театър, но така и не започна работа в Имперската трупа.

„Всички ми казваха ти си луд, ти си авантюрист. Как можа да заминеш точно, когато беше най-търсен? Защо да съм авантюрист? Задействаха ми се нещата в чужбина, не виждам нищо авантюристично“, разправя Георги.

В началото на 90-те той се установи в Лондон. В английската столица изкара школа за фотографи и няколко години снима реклами. Впоследствие талантливият актьор хвана самолета за Швеция. В скандинавската държава извади повече късмет. Там Стайков участваше в театрални постановки и в поне 3 филма годишно.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: