На пръв поглед Пламен Йоргов не се отличава от редовите обитатели на затвора в Плевен. Напротив, 55-годишният мъж дори изглежда по-смирен и приветлив от съкилийниците си, повечето от които са от ромски произход.
Мъжът е чистокръвен българин, уплътняващ времето си с увлекателно хоби – изработване на къщички и кораби от кибритени клечки. Прави макетите с такова търпение и усърдие, че на моменти прилича на малко дете, вглъбено в играта си. Времето за него е спряло, така че няма закъде да бърза.
Миловидният му вид лъже. Този човек е същински демон. Пламен излежава доживотна присъда за брутално убийство на три деца през далечната вече 1989 г.
В горещия летен следобед на 17 юли същата година, в покрайнините на Гулянци, играят братовчедите Диана (12 г), Елена (Юг.) и Ангел (8 г.): Без да забележат, към тях се приближава мъж, паркирал камиона си наблизо. Той обаче познава децата, защото по Гергьовден предварително ги е набелязал и снимал.
Чичкото предлага на хлапетата да ги повози в големия си камион и те с охота се качват. Пламен ги кара до акациевата гора в землището на Гулянци. Секунди след като децата скачат от кабината, ловко ги овързва със сезал едно за друго. Събаря 12-годишната Диана по гръб и я изнасилва пред очите на братовчедите й.
Когато момичето заплаква, го удушава с голи ръце. После прави същото с Елена и Ангел. Понечва да си тръгне, но му се привижда, че едно от детските телца помръдва. За по-сигурно се връща и прерязва гърлата на трите с джобно ножче. Следите от кръв по ръцете си измива с вода от тубата в камиона и отива на работа.
Същата вечер се връща в акациевата гора, оборудван с права лопата. Изкопава три плитки гроба и полага труповете там. Лопатата хвърля в близката слънчогледова нива. За да не го разкрият, решава да избяга в чужбина. Планира да среже платнището и да се скрие в камион за международен превоз.
Залавят го при опит за незаконно преминаване на границата.
При задържането Пламен Йоргов прави пълни самопризнания.
Това е кратката история на миловидния пандизчия, изработващ толкова старателно къщички от кибритени кутийки. В затвора е от 22 години и 7 месеца и знае, че никога няма да излезе. Присъдата му е без право на обжалване, тъй като замества смъртната. С такава завършва съдебният процес срещу бруталното тройно убийство на Пламен. За негов късмет, точно тогава настъпват бурните времена на младата ни демокрация. Новата Конституция отменясмъртното наказание, заменяйки го със затвор доживот.
„Сега ще живея толкова дни, колкото ми е отредил Господ. Като влезе мораториумът на смъртната присъда, се надявах да я заменят с 30 години лишаване от свобода. Ако беше така, сега щяха да ми остават само 7 години. Но не се случи. Затова съм „за“ смъртна присъда. Нямам работа тук, по-добре да бях умрял“, прави се на жертва човекът, убил с голи ръце трите хлапета.
Преди да започне да изработва кибритените макети, Пламен се грижи за болни птици. От 1989 г. до 1999 г. лежи в Софийския централен затвор и отглежда гълъб с ранени криле. Храни го и го пои, а когато крилата порастват, пуска птицата да отлети. После прибира новоизлюпено свраче, но някой го изхвърля на боклука.
За да надвие самотата, убиецът започва да прави къщи от клечки За 2 години изработва над 70. Замъци с часовникови кули, с басейни, с мостове. Подарява ги на затворници.
Другото му занимание е четенето. Прочита стотици книги, прави го денонощно. Никога обаче не разлиства трилър – твърди, че се ужасява от описание на кървища, забравяйки как преди две десетилетия собственоръчно прерязва три детски гърла в землището на Гулянци.
Йоргов ни осъжда за жестокост в Страсбург
Преди пет години Пламен Йоргов успява да осъди България в Страсбург и получава обезщетение от 3000 евро. Тройният убием завежда дело „за строгата изолация по време на мораториума“ и затова, че престоят в затвора му е създал здравословни проблеми, касаещи зъбите.
Евросъдът преценява, че Йоргов е подлаган на “жестоко нечовешко отношение” и задължава да му бъде преведено обезщетението в размер почти 6000 лева.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи