Бисер Киров е една от естрадните легенди на България. Изнесъл е над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка. Осемнадесет години е сред най-популярните певци чужденци в ГДР. Има 15 плочи и 9 компактдиска, издадени в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни. До неотдавна беше културен аташе на България в Русия. До 1 юли 2014 година е посланик на добра воля на България в Руската федерация. Бисер Киров навършва 70 години на 4 септември.
– Господин Киров, какво ви свързва със смолянското село Чокмаково, където сте в момента?
– Тук е моят темел. Прадедите ми преди повече от 300 години са основали селото и аз се радвам на една 200-годишна къща, която сме съхранили. Дишам въздуха на онова, което се нарича твое.
– Как ще отпразнувате юбилея си?
– Ще се срещна с хора, които обичам, за да мога да им кажа колко много са ми дали през изминалите години. И ще им призная, че без тях не бих стигнал дотук.
– Поканихте ли колеги?
– Нито един колега няма да дойде. И няма как. Това е съвсем личен празник, а не публичен. Има много хора, с които съм работил и уважавам, но имам и много по-близки от тях, които не мога да игнорирам в такъв момент… Смятам, че рожденият ден е единствен и съкровен за всеки човек.
Затова ще го празнувам в семейна среда. Тук съм със съпругата ми Митка и с най-малката ми внучка Фрида. Надявам се, че ще се увеличи броят им.
– Страда ли суетата ви от натрупаните години? Жив ли е още у вас онзи весел юноша?
– С годините човек прави хиляди преоценки. Смятам, че този юноша е не само жив, а все повече се вдетинява. Което е много хубав момент, защото ми помага в общуването с внуците. Щукват ми щури детски идеи разказваме си небивалици и най-вече приказки. Изглежда, че в този вечен кръговрат на живота човек неизменно се връща там, откъдето е започнал. Детството е основният закон и пътеводител в този живот. Човек трябва да общува с децата си, за да може да им остави спомени, които те ще запазят в годините. Спомените за нашите деца са нашите летописи.
– Малко хора знаят, че всъщност сте наш колега, завършил сте журналистика?
– Учил съм журналистика. Колега съм може би, защото съм водил много предавания по телевизията – детски и за възрастни. Интересното е, че съм водил тези предавания най-често на руски, а не на български. Което ме кара да си мисля, че имам неизползван ресурс. Българският език е огромно съкровище.
– Вие сте полиглот, колко езика знаете?
– Човек, за да знае един език, трябва да го живее и сънува. Владея български, говоря руски, немски, ползвам английски, испански, полски и още няколко.
– За толкова години живот в Германия и Русия на какъв език мислите?
– Само на български. Сънувам на български, мисля на български. Много странно е, че когато правя песните си, първите думи, които ми излизат, са на български. Има неизменими неща, особени златни пирони, които бащата и майката забиват още в детството. Родината не е парче земя, а най-великата духовна територия, която Бог ни подарява.
– Липсва ли ви България?
– Макар че живея в Русия, аз и сега съм в Германия, защото там са децата ми. България винаги ми е липсвала. Тя е майка, жива кръвна връзка с всичко. Заспивам с мисълта за България.
– С течение на годините човек все по-често се връща в детството. Какво беше вашето?
– На 8 септември в 16 часа по националната телевизия ще бъде излъчен филм на режисьора Димитър Шарков за мен, който се казва „Библията на моето детство“. На всички, които искат да знаят нещо повече за моето далечно минало, предлагам не да ме питат, а да го гледат. Детството е неописуемо. То е пътека, по която всеки минава и разбира, че пътеката определя неговото бъдеще. Всъщност детството е библията на всеки живот.
– Вие сте трима братя, срещате ли се с другите двама, когато идвате в България?
– Ние с братята ми сме като близнаци. Разбираме се великолепно. Живеем изключително близко, всеки от нас знае историите на другите и ги изживява като свои. Затова веднага след членовете на моето семейство включвам братята си. Разликата с брат ми Апостол е година и два месеца и пет и половина – с Цвети. Цвети а известен художник, Апостол е ветеринарен лекар, но и двамата пеят великолепно. Всъщност те бяха в моето рок трио, когато бяхме деца на 13-14 години. Имахме си песни и група, но не като тези, които са сега. Извинете, вълнувам се, като си спомням.
– Навремето в България раздаваха звания. Вие станахте заслужил артист. Толерираха ли ви за това, че пеете стиховете на приближен до Тодор Живков поет?
– Тези, които се занимават с музика, знаят много добре, че всичко, което написах по Димитър Методиев, е далеч над елементарната класа на българската популярна музика. Моите песни си ги обичам, но не смятам, че са най-добрите песни на земята. Но и досега има над 300 милиона слушатели за тях. Наскоро ми бе присвоено званието „заслужил артист на Русия“, единствено досега за чужденец, което дава отговор на всички подобни въпроси.
– Защо заминахте за Германия?
– Защото ме харесаха и ме повикаха. Човек отива там, където го канят, където настояват да остане. В България има много хора, които, след като дойдоха промените, се биеха в гърдите как са ги канели на Запад, а от тук не са ги пускали. Това ме е истина. И ако има такива хора, те са намирали форма, за да могат да напуснат и да се реализират. Реализацията на един човек зависи от ангела, който го води. А този ангел при всички случаи ще му даде съвет как да излезе от бездната. В България никога не са вкарвали писатели в лудницата. Такива паралели не могат да се правят. Никой не може да упрекне, че времето, което е минало, е било злобно и унищожаващо за българската култура. Напротив. Смятам, че онова време беше напълно плодотворно и българската култура имаше съвсем друго лице.
– Не е ли имало у нас репресирани певци?
– Къде са тези гении? Човек винаги намира един или два изхода от лабиринта, за да може да реши проблемите си. Докато моите колеги тук уреждаха браковете си със синове на членове на Политбюро, търсеха своите сексуални пристрастия плетяха интриги помежду си, боричкаха се, аз намирах начин да изляза в чужбина, да науча нов език, да заема достойно мястото си в гилдията и да направя кариера там. За щастие – във всички случаи успешна.
Имал съм много успешни години в Куба, имал съм изключително успешни и в ГДР, и в Съветския съюз, и в Русия. И продължавам да ги имам. Не изпитвам никакви угризения, че талантът ми не е бил разкрит, напротив -нямам никакви проблеми с духа си. Смятам, че всички неща, които са се случили – и добри, и лоши, са били своевременни и всичко е било на мястото си. Благодаря на Бога… за всичко…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи