Волейболните скандали отново поставиха на дневен ред казуса за непоклатимия статут на спортните феодали у нас. Самочувствието им на богоизбрани вече е толкова голямо, че те без колебание се опълчват дори срещу държавата. Така както направи прословутият Инженер – Данчо Лазаров, след последните разкрития за тарикатски финансови комбинации зад мрежата.
Майка Автономия
В основата на това на пръв поглед странно явление е така нареченият автономен имунитет на местните спортни организации, които уж се ползват с наднационална юрисдикция. Казано по-просто – нашенските федерации, асоциации и съюзи по различните дисциплини си имат господар и покровител зад граница – съответните международни мегаструктури от типа на ФИФА и УЕФА, и по тази причина не се чувстват ангажирани с вътрешните правила?! Много странна и удобна философия, превърната в броня и универсално алиби от БФС и възприета от по-малките братя по веригата на интереса.
И така доживяхме не само Боби Михайлов, ами и Инженера да се репчи на държавата под крилото на своята имагинерна Майка Автономия! Да оставим обаче футбола за малко настрана, тъй като за него вече всичко е казано. Далеч преди онзи ден радио Би Би Си да ни припомни от Лондон, че най-популярният спорт у нас е в ръцете на мафията. Долу-горе по същото време Данчо Лазаров почти се изсмя на съдебното дознание за финансовите бакии в личната му федерация, като заяви, че няма никакви притеснения за своя пост. Очевидно четвъртото олимпийско място на волейболистите ще бъде употребено като индулгенция за всички земни грехове…
Синдромът на изборната недосегаемост отдавна е прескочил терена на БФС и е завладял цялата Спортна палата срещу старата зоологическа градина в столицата. Сега на дневен ред е волейболът, преди него бяха боксът, щангите, стрелбата, гребането, хандбалът, кънките…, нещо се сърди на държавата и мотоциклетизмът. И още нещо в тази насока – нахалството на Инженера и подобните му става нетърпимо, като се направи простата сметка, че ако правителството не беше развързало бюджетния милион, националният отбор щеше да гледа игрите в Лондон по телевизията. Ако сте забравили – тимът на Стойчев-Плачи-Найденов получи олимпийска виза след втора, поправителна домакинска квалификация, платена по патриотична целесъобразност от Симеон Дянков…
Розите ухаят на гнило?
Една от точките, по които трябва да се обяснява Инженера е изразходването на държавната субсидия за клубовете. Защото се оказва, че едни 25 бона са отишли за някакъв виртуален отбор от долината на розите в Казанлък, който въобще го няма в никакво първенство за мъже или жени?! Повече отколкото е получил да речем ЦСКА, участвал с успех в Шампионската лига и стигнал до полуфиналите на втория европейски турнир. Повече от служебния шампион „Марек“ и от постоянния напоследък финалист „Пирин“ (Разлог)…
Обяснението в случая е само едно – чрез подобни финансови подаръци се капарират гласовете на фантомните клубове, които движат машината за гласуване в полза на феодалите. Примерът на Големия брат от БФС е заразителен и за по-малките федерации. Както се знае, право на футболен вот имат над 700 електорални единици от ранга на „Чорни“ (Брезник) и „Макак“ (Шумен), разполагащи с по един глас, точно колкото имат и ЦСКА, и „Левски“, и „Литекс“, и „Ботев“ (Пд), и „Славия“, и „Локомотив“ (Сф)…
Именно по тази изпитана корпоративна технология „четвъртите в света“ смятат да държат властта в БФС до второ пришествие, а Инженера ще гони дълголетието на севернокорейската династия със 133 сателитни бюлетини…
Синът на вожда се завръща
Уверен в своята безотказна машина за преизбиране на формалните общи събрания на БФВ, Инженера не се смущава от разследването за потъналите долари от Световната лига и за мъглявите крепостни лицензи, заплащани от играчите с договори в чужбина. По втората точка, впрочем – най-мътната в сюжета, нещо се опита да разкрие дисидентът Матей Казийски, но омертата все още действа…
Инженера се чувства по-силен отвсякога, стъпил на четвъртото място в Лондон и на фантомния си електорат. Показателно е, че след известно дистанциране от вътрешното първенство, Данчо Лазаров се завръща с гръм и трясък на клубната сцена чрез своя корпоративен „син“ Мартин Стоев. Тези дни бившият национален селекционер, влязъл във фолклора с това, че пропускаше тренировки заради … дълбок сън, беше назначен за треньор на „Левски Сиконко“. А това означава само едно – шефът на фирмената федерация отново ще подчини цялото първенство, съдиите и представителните отбори на фирмения си тим. Така както бяхме свикнали в продължение на цяло десетилетие преди да го удари кризата. След призовото класиране в Лондон обаче идилията на „Сиконко“ ще бъде рестартирана, защото край мрежата се изкарват пари. По-скромни в сравнение с футбола, но все пак пари…
А по ирония на съдбата ликвидаторът на националния отбор се оказа най-големият печеливш от успеха, постигнат въпреки неговата намеса…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи