Софийското село Нови хан е известно в медийния свят с две неща – сексуално и социално. Там беше къщата на прословутия „Биг Брадър“, от която пред очите на драгия зрител се стигаше и до оргии. Там е прословутият приют на отец Иван, предизвикал оживени дискусии да се махне ли, или да продължи да съществува.
Покрай драмата отец Иван също се превърна в медийна звезда. За която неизбежно се пише, говори и се ровичка в миналото. Неговата история е пряко свързана с най-високите етажи на властта отпреди 1989 г.
Хрисимият дядка е мъченик за вярата в буквалния смисъл на думата. Той изоставя кариера в страховитото УБО, която би му осигурила сладък живот, разбиран в най-практичния смисъл – да се устрои, да е обезпечен, да си живурка. Отецът има биологични двама синове и дъщеря, но решавайки да служи на Бога, става баща на десетки сираци и социално слаби, които приютява с подслон, топла храна и топла дума.
Отчето е роден в село Благово, Монтанско. Завършва строителен техникум. След уволнениета си от родната казарма става служител на Управление за безопасност и охрана (УБО), което представлява гвардията на лидерите на тогавашния режим. Бил уважаван от ръководните кадри на охранителната организация, даже от шефа й ген. Кашев. Отличавал се с доброта, кариеризмът и лакейничеството му били чужди. И въпреки това имало хора, които му завиждали, че се радва на добра репутация.
Много преди да си покажат рогата, с бъдещото отче се случва знаменателно събитие, което преобръща живота му. Той и до днес няма логично обяснение, освен че това било Божи знак. Пътувайки в командировка, изведнъж загубил съзнание. Събудил се след 8 часа в болницата на МВР. Не си спомнял нищо за инцидента, нито за престоя си в небитието. Лекували го три месеца, но не се подобрявал – след припадъка у него се появило лошо главоболие. Така Иван взел решение да напусне София, да остави службата и да се върне в родното си село, където започнал да отглежда животни.
А главоболието продължавало все по-неудържимо. Добитъкът му започнал да мре… Посъветвали го да отиде на врачка. Срам – не срам, отишъл. Така научил, че местен завистник му трови животните. Колкото до болките му, щели да изчезнат, ако се помоли в църква.
Вслушвайки се в съвета, мирянинът за първи път стъпил в църква. Пристъпил прага на софийския храм „Света Петка“. Чудото с Иван се случва тъкмо там.
Изпълнил всичко по реда си – запалил свещ, поръчал си да му прочетат молитва. На тръгване видял, че посетителите се кръстят, направил го и той. Тръгнал към изхода и обръщайки се, за да се прекръсти, видял бяло сияние. Светлината заливала всичко наоколо, сякаш отнякъде блестели насочено десетки прожектори. Огледал се за такива – нямало. Ощипал се дали не сънува – било истина. Озарението продължило няколко секунди. Най-невероятното е, че след като отминало, Иван се почувствал напълно здрав. Болежките изчезнали, заливала го благодат. В този миг той се зарекъл да служи на Бога.
Записал се да учи в Семинарията, после практикувал в Лопушанския манастир, където пръв духовен учител му бил игуменът Теодосий.
Светският живот го призовал за кратко отново, но с черната си страна. Бивш негов колега от УБО заплашил да изхвърли на улицата семейството му. Генерал Стоян Пенчев, шеф на жилищната комисия, забранил поп да се разхожда в блок на партията. По това време семейството на отчето обитавало ведомствено жилище на ЦК.
Иван на свой ред казал, че ще извика западни медии да видят как властта се гаври с духовниците. Намесил се самият ген. Кашев и съдействал семейството на Иван да се нанесе в друг апартамент, в „Люлин“, колкото да не е на улицата.
Само една нощ спал в новия си дом отец Иван. На сутринта бил отзован в милицията в Михайловград. Започнал разпит – какви хора и организации на Запад познава и как общува с тях. Продиктувано било от репликата му, че ще информира Европа за игричките на силните на деня.
Истината била, че не познавал никого на Запад. Но вече никой не му вярвал. Хвърлили го в килия, намираща се в мазето на милицията.
В студеното и мръсно място отецът прекарва 7 месеца, през които е третиран като твар. Дажбата му била паница боб, мухлясал хляб, малко вода. Времето минавало тягостно. По мишките, които го налазва-ли, докато спи, разбирал, че е вечер, защото те тогава се появявали.
Нямал баня, нито сапун нито пък му давали нещо да си изреже ноктите. От време на време идвал бръснар, но и той се гаврел – обслужвал го по няколко сантиметра, а продължавал на другия ден. Иван забелязвал, че килията понякога е отворена и се досещал, че е провокация, за да се опита да избяга и да му наложат още по-тежко обвинение.
В тези най-черни мигове от живота си се уповавал само на вярата в Бог. Една вечер сънувал и бъдещия приют в Нови хан. На сутринта се зарекъл, че когато излезе на свобода, ще го направи, каквото и да му струва.
За съдебния процес по обвинения в държавна измяна никой не се съгласил да му стане адвокат. Назначили му служебна защита. Съдът му лепнал присъда от 5 години затвор. Иван лежал три години и половина в Кремиковския зандан. Съкратили престоя му заради пристойно поведение.
И на свобода вече животът му не бил същият. Трудно му било да се върне в духовенството, защото никъде не искали да вземат поп затворник. Първата му работа била да мие прозорците на софийските църкви. Със застъпничеството на Видинския владика дядо филарет е изпратен през 1987 г. в софийското село Нови хан. Когато стигнал до двора на местната църква, отчето познавал всичко, макар да идвал за първи път. Картините от съня му в затвора били пред него и го очаквали.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи