Забързани в проблемите от ежедневието си, повечето хора рядко обръщат внимание с какво точно се хранят. Особено в работно време всеки гледа да задоволи глада си с нещо бързо, вкусно и евтино, без да се замисля за качеството, произхода му, къде и как е произведено, преди да стигне до чинията му.
Напоследък все по-модерно става поръчването на готова храна за дома и офиса. Въпросната услуга е повече от удобна – дори няма нужда да излизаш от работното си място. Цъкваш на сайта в интернет и поръчваш точно това, което ти се яде. Менюто пък е повече от разнообразно и включва почти всичко от таратор до бисквитена торта, вместо втръсналите на всички сухи сандвичи и банички от закусвалните.
Малцина обаче се питат в каква ли кухня и от кого са приготвени вкуснотиите, които лапат с апетит в обедната си почивка. Само преди броени дни пишман клиент на подобен сайт за поръчка на готови храни попадна на нагризан картоф в порцията си и парче месо, по което ясно личаха зъбите на някой, опитал същото преди него.
Човекът беше ужасен от находката и чак тогава се усети, че няма идея къде е било и какво е станало с яденето, преди да пристигне на бюрото му в пластмасова кутийка.
За да не попаднете и вие в същата ситуация, проверявайте внимателно сайтовете за поръчка на храна, съветват препатилите. Обикновено в коментарите към тях или в различни форуми винаги има достатъчно изказани мнения, на чиято база да си съставите поне бегла преценка за качеството на гозбите. Освен това тук важи принципът, че където има опашка, винаги е най-хубаво. Тоест, най-често посещаваните сайтове с най-много поръчки, вероятно имат и що-годе прилично качество на предлаганите си стоки.
Иначе използването на застояли продукти и дори изостанали порции от ресторанти и заведения е честа практика във фирмите за доставка за домашна храна. Същото важи и за топлите витрини в супермаркетите. Дори в големите вериги е масова практика гозби и салати да се приготвят от сирена, колбаси, майонези и други съставки с изтичащ срок на годност, залежаващи по рафтовете на магазина. За да не се изхвърлят, те се влагат в приготвяне на манджи, разграбващи се като топъл хляб от прегладнели и нямащи време да готвят у дома си клиенти.
Ако сте любители на храненето по външни заведения, също трябва да внимавате какво ви слагат в чинията. Имайте предвид, че повечето пицарии, особено вечер, бъкат от посетители и нямат време за излишни подробности като измиване на зеленчуците и плодовете, които хрупате в салатата си. Ако пък нещо падне на пода, задължително влиза в сила бабешкият принцип, че „за две секунди няма да се измърси“ и то просто се връща обратно в тенджерата, независимо дали е колелце от морков, парченце лук или цяло кюфте например.
Още по-лоша е ситуацията в любимите на българската нация китайски ресторанти. Да, определено е на далавера да си поръчаш огромна порция ориз и пиле по императорски за пет лева общо, само че ако видите кухнята, в която са приготвени тези манджи, едва ли ще ги докоснете повече.
Практиката е тиганите, в които се запържва оризът, да не се мият след всяко готвене. Дори мазнината вече да е клеясала по ръба – няма проблем, защото така е по-вкусно. Самите бели зрънца пък се съхраняват в огромни легени, сложени директно на мръсния под. Често пъти направо там се хвърлят и обелките от зеленчуци, без да има специален канал за отпадъците от готвенето.
„Черешката на тортата“ в гнусните храни обаче си остават големите вериги за бързо хранене и павилионите за дюнери. В интернет има достатъчно примери за това какво се случва с прословутите американски хамбургери, оставени само няколко дни в стайни условия, фотосите от кюфтета и панирани пилешки крилца с червеи от разлагащото се месо също са често срещани в мрежата.
Лошото е, че напоследък някои от популярните вериги си позволяват да претендират за здравословни продукти. Една от тях е доста разпространена в столицата и има мотото за свежо хранене. „Свежите“ хрупкави хлебчета там обаче пристигат замразени с размер на солета и след специална обработка с набухватели, придобиват нормален вид. Яйцата идват под формата на прах, а шунките и беконът представляват замразени буци, съхранявани по неизвестни складове месеци наред.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
aide stiga gluposti az rabotq v kitaiski restorant i vijdam kak e v kuhnqta…moga da kaja che sled vsqko gotvene tigana se mie i da oriza stoi v legeni no ne po „mrusniq pod“…predi da pishete podobni gluposti se ubedete che informaciqta vi e dostoverna 😉 izlagate se …
За жалост е така именно тази практика с тиганите, в които се запържва оризът, е да не се мият след всяко готвене.Което ми звучи малко неприятно, но пък като знам каква вкусотия съм хапвала явно е вярно! Дори мазнината вече да е клеясала по ръба – няма проблем, защото така е по-вкусно. Самите бели зрънца пък се съхраняват в огромни легени, сложени директно на мръсния под. Често пъти направо там се хвърлят и обелките от зеленчуци, без да има специален канал за отпадъците от готвенето.Ние не сме свикнали по този начин да готвим, нека си припомним когато даваха по телевизията кухниите в китайските ресторанти колко бяха мръсни и с хлебарки, но уви е така вкусно!