В своите спомени Кирил Христов, поет, драматург, белетрист, мемоарист, описва интересен епизод от своята младост. По това време той е вече в София (роден е през 1875 г. в Стара Загора) и живее при вуйчо си на ул. „Солунска“. По някаква случайност в същата сграда след сватбата си се премества да живее писателят Иван Вазов. Кирил Христов е още ученик, не повече от 16-годишен, но вече има самочувствието и дързостта, които в по-късни години му създават много конфликти.
„Вазов беше на балкона си, над нашия двор. Аз отидох във вуйчовата библиотека, отворих едното крило на прозореца, който е на няколко метра под балкона и почнах пламенно да декламирам… „Борба“ от Ботйов. (Смятаха ме за добър декламатор, излизал бях на сцена.) Санким: „Това е поет, не като тебе!“. Вазов ме изслуша докрай, после стана и си влезе…“
По-късно младият българин отива в Триест да учи в морско училище. Емоционален, пламенен и впечатлителен, той само след година се отказва от морското училище в полза на литературата. Това, което отнася със себе си от Италия, е южняшката виталност, буйната чувственост, освободеността от морални догми…
Животът му по-нататък свидетелства за един неспокоен дух – той „отскача“ ту до Италия, ту до Германия, връща се и отново пътува. Сближава се с кръга „Мисъл“, но в различни моменти е против д-р Кръстев, подигравателно се изказва за Пенчо Славейков, обижда Яворов… Женитбата му за кюстендилската учителка Невена Палашева е като че ли плод на тази нескончаема жажда да предизвиква целия свят, да скандализира… Както е ясно, той е против „примката“, дори и брачна, любовна.
Майка за любов те е родила – не да туряш примка ти за мен: да се любим ние днес, о, мила – що ни трябва утрешния ден?
Д-р Кръстев се опитва да предотврати този брак, но именно намесата му кара буйния Кирил Христов да се ожени на бърза ръка в княжевската църква. Първите часове на новобрачните, както твърдят очевидци, са минали под знака на яростна и шумна кавга в апартамента на младоженеца. Сконфузени, кумовете – Антон Страшимиров и съпругата му, се принудили дискретно да излязат на балкона. Бракът не просъществувал дълго…
Ако се съди по любовно-еротичната поезия на Кирил Христов, приключенията му не са едно и две, но времето е покрило със забрава имената на избраничките му, за чиито устни и очи, тела и гърди поетът е изрекъл томително сладки думи. В интерес на истината повечето от тези стихове са бисери в съкровищницата на любовната поезия:
Тя струна бе под моите милувки. И плач, и смях безумен беше тя. Живееше тя само от целувки, от песни и от мирисни цветя. И все пак с власти неизповедими туй крехко до безпомощност дете сломи у мене сили несломими и като волна птичка отлете.
Днешният читател се наслаждава на вакханалията от усещания в тези стихове, но за тогавашните свенливи българи те са звучали открито неприлично. Да си припомним – самият Вазов на стари години се срамува от любовните си стихове. Пенчо Р. Славейков, известен с предизвикателно-остроумен език, в поезията си бяга от откритата еротика. А Яворов едва-едва се докосва до темата, изплашен от демоните на „знойната плът“. Затова никак не е чудно, че палавата муза на Кирил Христов е посрещната с противоречиви чувства. Като се прибавят манията му за величие, острият му език и страстта му да си създава врагове, не е странно защо през 1922 г. бяга от България с парахода „Карл Лудвиг“ от Лом през Виена за Германия. Там се е надявал на ред, чистота и материална задоволеност. Не можел да търпи повече да живее в страна, където хората са зли от… полов глад според едно негово изказване. И затова се задушават от омраза, злоба и завист.
Той ще прекара 16 години в доброволно емигрантство – първо в Германия, после в Чехия. Ще продължава да си е същият избухлив, докачлив, вс-трастен в идеята, че е най-добрият поет на България, но другите му завиждат и му подливат вода.
Когато Дора Габе е поканена в Прага да изнесе сказка за българската поезия и не го споменава, Кирил Христов, вбесен, я напада в публичното пространство с некрасиви думи – нарича я баба, расово нечиста жена… Идело му, казва той, да си събуе чепика и да я цапне по намацаната физиономия. Кани се по същия начин да посрещне и Яна Язова, която прави фурор в Чехия с поетичните си рецитали, но е протеже на Александър Балабанов, с когото Кирил Христов е скаран. Чарът на младата хубавица обаче така го омагьосва, че той дори я кани на ресторант. Между любовниците му е богатата вдовица Весела Панайотова
Тя неведнъж му е помагала, дори издава със собствени средства книгите му. Той се връща през 1938 г., но не е сам. Със себе си води пухкаво чех-кинче на име Ноеми (Номча) Молнар. По това време Кирил Христов е на 54 г., а тя – съвсем младо момиче.
Връщайки се в България, той отново прибягва до материалната и моралната помощ на Весела Панайотова. И тя заплаща разноските по сватбата му, където по негово настояване дори не присъства. Вече възрастен, Кирил Христов е страстно влюбен в младата си жена и избухва яростно винаги когато ги бъркат с баща и дъщеря.
Умира на 7 ноември 1944 г. Оцелява до днес славата му на суетен и влюбен в живота човек, който в знаменитото си стихотворение „Химн“ заявява:….. пиян съм аз от своите младини /и от девиза дръз, що нося с мене: /Жени и вино! Вино и жени“.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи