Извратен фетиш! Осакатяват момиченца с деформация на крайниците

Екстремална деформация на ходилата, чудовищна агония и отворени гнойни рани са само част от ада, през който преминавали жените в Китай, за да се омъжат благополучно. Още от древността нежният пол се подлагал на различни изпитания за да съблазни мъжете. Повече от хиляда години в Китай миниатюрните ходила се смятали за изключително еротични.

Нестабилните, люлеещи се движения на жените, които се опитвали да балансират тежестта си върху малките си изкривени ходила, се наричали „походката на лотоса“. Тя се смятала за невероятно сладострастна и чувствена и силно възбуждала мъжките страсти. Когато избирали бъдеща булка за младеж, професионалните сватовници гледали първо размерите на ходилата. Колкото по-малки били те, толкова по-стойностна била невестата. Съвършеният крак се наричал „златният лотос“, при него стъпалата имали идеална форма на конус, а дължината им била 7,6 см.

Това било задължителното условие за съпругите на императора и висшите касти. През първата брачна нощ младоженците даже не поглеждали лицата и голите тела на съпругите си. Те поемали в шепите си малките, обути в специални обувки крака и ги милвали, докосвали и целували страстно.

По време на династията Куинг любовните наръчници имали 48 начина за галене на ходилата и още толкова съвета за удължаване на сексуалното удоволствие при допира им. Древните китайски сексолози обаче предупреждавали мъжете никога да не „стигат до крайности“. Те подчертавали, че ако съпрузите искат да имат дълъг и изгарящ сексуален живот трябва да не развалят мистерията на „златния лотос“. „Свалянето на обувчиците и бандажите ще унищожи божествената естетична и сексуална магия, която никога няма да бъде възстановена“, пише в еротичните инструкции. Напътствията не били лишени от смисъл. Отстраняването на чехличките, които сами по себе си били произведения на изкуството, разкривало уродливостта на деформираните крайници. Мъжете, дръзнали да нарушат правилата, оставали отвратени и цял живот сексуално потиснати.

Оформянето на „златния лотос“ започва, когато момиченцето навърши две годинки, защото на тази възраст костите не са калцирани достатъчно и са все още гъвкави. Стъпалата на детето се киснат няколко дена в специална смес от билки и животинска кръв. Те редовно се масажират и мажат с мехлеми, за да се подобри еластичността на кожата.

Целта е тя да може да се разтегне максимално, за да се избегнат разкъсванията на епидермиса. Неописуемата агония започва с подгъ-ването на пръстите под стъпалото и пречупването им. Следва трошенето на свода, който се огъва в арка. Петата се чупи със силен рязък удар.

Тогава започва оформянето на „лотоса“. Петата се избутва напред към извитата арка, а пръстите се огъват максимално надолу и навътре. Така създадената „конструкция“ се пристяга с бандажите, които се зашиват, за да не се разхлабят умишлено или по време на сън. Непосредствено след процедурата момиченцата са насилени да ходят върху деформираните си стъпала, за да ги приплеснат допълнително. Това се практикува ежедневно по няколко часа на ден. Веднъж седмично превръзките се махат и ходилата се промиват с урина смесена с антибактериални отвари. Те подлежат на дооформяне с ново пречупване на костите. Пръстите се подгъват по-силно, арката се повдига по-високо, а петата се бута по-навътре. В случай че оцелеят, момиченцата са подложени на тези нечовешки мъчения две години, а деформираните стъпала остават овързани с превръзки пожизнено. Ритуалът се извършва без болкоуспокояващи.

„Златният лотос“ взема повече жертви сред малките момичета, отколкото смъртта на родилки при раждане. Около 40% умирали от гангрена. Други оставали парализирани.

Жените, преживели нечовешките инквизиции били обречени на постоянни физически болки, незарастващи гнойни рани и инфекции. Миризмата на гнила, разлагаща се плът обаче била по-поносима от социалната изолация. „Златните лотоси“ не можели да излязат дори на улицата, физическата невъзможност да балансират тежестта си им налагала почти пълно усамотение. Те имали нужда от носилка или придружител, за да излязат. По този начин мъжете контролирали съпругите си изцяло.

Жените, подложени на тези инквизиции, смятали, че деформациите им носят здраве, плодовитост и социално благополучие. Колкото по-миниатюрни били стъпалата им, толкова шансът да станат част от престижно семейство се увеличавал. Момичетата с „огромни“‘ крака не можели да се омъжат благополучно.

Даже девойките от по-висша класа били задомявани в по-долни, за да може семейството да се отърве от срама на недооформените стъпала. В долните касти дори и най-големите красавици били продавани като робини, а майките им – низвергнати, защото не са могли да оформят дъщерите си за добър брак.

Пристягането на ходилата започнало от „Танца на златния лотос“, станал популярен по времето на император Ли Ю. Владетелят изпадал в еротичен екстаз по време на изпълнението на танцьорките, които овързвали краката си с копринени шалове. Придворните дами започнали да обвиват ходилата си със скъпи платове, за да привлекат вниманието на императора. Така модата станала страст.

Ситуацията достигнала екстремалната си деформация през 960-1276 г., по времето на династията Сонг. Тогава жените загубили много от брачните и семейните си права. Не можели да наследяват собствеността на бащите и съпрузите си. Превърнали се от равностойни партньорки в собственост. Единствената разменна монета се оказала деформацията на краката им.

Нечовешкият ритуал е прекратен едва през 1911 година, когато китайските власти обявяват практикуването на ритуала за наказуемо.