Легенди се носят за семейния живот на Анахид Тачева и Коста Цонев. Някои пикантни истории и ситуации описа приживе самият актьор в мемоарната си творба, а други все още циркулират в общественото пространство само като слухове. Във всички случаи обаче този звезден тандем неведнъж е попадал във фокуса на злите езици.
Какви ли не клюки са се носили през годините и за дъщерята на Коста и Анахид – актрисата и певица Теодора. Тя от доста време живее и работи в Италия, където отглежда потомството си.
Потърсихме сестрата на тв водещия Митко Цонев на Ботуша, за да ни разкаже за личния си живот и за отношенията си със своите роднини в България. Теодора разкри и нещо специално – че един ден ще разкаже цялата истина за семейството си в биографична книга.
– Теодора, добре ли си живеете в Италия?
– Добре съм. Сутрин съм на работа, следобед взимам Дейвид от училище и прекарвам остатъка от деня с него. Никой не ми помага за отглеждането на сина ми. Сама се справям. Работя по 5 часа като телефонен оператор.
– Дъщеря ви Мария май е при баща си в САЩ…
– Чуваме се всяка седмица. А лятно време тя идва при мен. Утре пристига и ще остане два месеца при нас. С бащата на дъщеря ми сме в добри приятелски отношения, а този на Дейвид е потънал вдън земя от 4 години.
– Колко време продължи бракът със съпруга ви Роберто?
– 12 години. Тръгнах си, когато разбрах, че той няма намерение да има деца от мен. Никога не съм си представяла живота без деца. Здрава и права жена съм и го изисквах. Постигнах това, независимо от мъжете.
– С какво се занимава бащата на дъщеря ви Мария?
– Учител е по математика. Като втора професия е джаз барабанист.
– Защо се разделихте с таткото на сина ви Дейвид?
– Този човек не заслужава внимание.
– Съжалявате ли за нещо?
– Не съжалявам за нищо и гледам напред.
– Има ли мъж до вас сега?
– Сингъл съм и трябва да подчертая, че това положение много ми допада. Харесвам свободата. Тя е прекрасно нещо.
– Искате ли още деца?
– Когато забогатея, ще си осиновя още цяла сюрия като Брад и Анджелина. Обичам децата, но с раждането приключих. Вече съм на възраст.
– Кои са пороците ви? На кого сте се метнали?
– Обичам секса, виното, цигарите и хубавата музика. Без грим и по характер приличам на татко. Като се гримирам и облека по-женствено – на майка. В характера ми има трески за дялане и работя по въпроса.
– Кое е най-щурото нещо, което сте правили през живота си?
– Най-щури ca трите ми месеца в Ню Йорк. За мен те са равни на 30 години.
– Кога за последно си бяхте в България?
– Не съм се прибирала от 6 години, но майка е почти всяка година при мен.
– Не изпитвате ли носталгия към България?
– През първите години носталгията беше много силна. След това с времето постепенно се поуталожи. Обичам България, но тя винаги ми е била прекалено тясна. Към Италия се чувствам силно привързана.
– Кои са българските ви приятели?
– С тях сме в постоянна връзка. Много ми е мъчно, че отдавна не сме се виждали на живо. Знаем взаимно, че връзката ни е по-силна от времето и разстоянието. Не мога да изброя имената им, но те си знаят кои са.
– Леля ви Лина също живее в Италия…
– С нея се чуваме всяка седмица и се виждаме почти всяка година.
– В какви отношения сте с природената си сестра, с втората жена на баща ви Ели Цонева?
– Обичам и двете си сестри и брат си, независимо от дозите кръвна връзка. Когато публикувате този отговор, не използвайте думи като доведена сестра и т.н. Това са ужасни, грозни думи. Обичам майка си и баща си, и всички жени, спътнички в живота на татко. Обичам Ели, обичам и Васко (Интервюто е взето дни преди вторият съпруг на Анахид Тачева – Васил, да почине – бел. ред.).
– Какъв баща беше Коста Цонев? Незабравим спомен от него?
– Невероятен. Не мога да избера само един незабравим епизод. Целият ни живот заедно е незабравим.
– Това, че сте дъщеря на Анахид Тачева и Коста Цонев, помагало ли ви е в живота или по-скоро ви е пречило?
– Моето име в България безусловно ме товареше с много отговорност. Но не мисля, че ми е пречило някога.
– Името на баща ви отваряло ли ви е врати? Случвало ли се е баща ви да ходатайства за вас или пък майка ви?
– Баща ми имаше много здрави принципи. И един от тях изключваше абсолютно всякакво ходатайство. Аз обичам цялото човечество, независимо от факта, че по-голямата част от него не заслужава. Ако им обърнем гръб, как ще ги спасим? Само любовта лекува и спасява.
– На колко години бяхте, когато се разведоха родителите ви?
– По време на развода им бях много малка. Нямам много конкретни спомени, но без съмнение не го изживях леко.
– Завършили сте ВИТИЗ. Баща ви не се ли опита да ви разубеди, знаейки колко е труден пътят на артиста?
– Разбира се, татко се опита с всички сили да ме разубеди за ВИТИЗ, но когато едно дете расте зад кулисите на театъра и киното, остава завинаги омагьосано от тяхната мистерия и красота. Веднъж по време на снимките, в които участвахме заедно, татко взе в ръка моя сценарий и прочете бележките ми отстрани на листа. „Това са бележки на актьор професионалист!“, каза тогава. Бях само на 16 години, но и двамата разбирахме, че киното е в моята кръв.
– Защо се отказахте от актьорската професия?
– Пеенето винаги ме е привличало много силно и затова предпочетох да за-почна работа като певица.
Много исках да изляза извън пределите на България и пеенето беше най-бързият и сигурен начин.
– Как започнахте да пеете джаз? Колко време работихте като певица?
– Джазът винаги ме е привличал, още от детските ми години. А пея, откакто се помня. Като малка исках да участвам в холивудски мюзикъли. Професионално започнах да се занимавам с пеене на 20 години. В Италия пристигнах с договор през 1990 г. Работих като певица в продължение на около 3 години всяка вечер.
– Участвали сте в предавания на италианската телевизия…
– За италианската телевизия няма нищо особено за разказване. В началото участвах в много кастинги докато не се убедих, че няма смисъл. Тук дори и да имаш гласа на Селин Дион или Уитни, на никого не му пука. Всичко става с много пари и връзки.
– Кой е най-тежкият момент в личния ви живот?
– Тежките моменти в живота ми са повече от един и е разбираемо, че не ми се говори за това. Бурята още се вихри над съдбата ми и борбата още е безмилостно жестока. Когато всичко това утихне, ще напиша книга.
– Разкажете някоя интересна случка с брат ви от детството ви?
– Най-интересната случка беше по време на земетресението през 1975 г. Татко беше на коктейл, а майка на работа в телевизионната кула. По телевизията течеше „Родена от революцията“. Митко се беше излегнал на дивана и гледаше с интерес. Аз бях в кревата си и също гледах. Леглото ми беше двуетажно, аз – на второто ниво. По едно време креватът се разтресе със страшна сила. Започнах да викам: „Фейдгин ми тресе леглото! Помоооощ!“. А Митко: „Абе, какъв ти Фейдгин това си е най-обикновено земетресение!“. Брат ми не се помръдваше от дивана. Аз веднага си облякох кожухчето и ботушките, за да слезем в двора, който вече беше пълен с хора. Митко ме изгледа от главата до петите. „Къде си тръгнала? Я се връщай в леглото! Никъде няма да ходим!“, скастри ме. И продължи да си гледа телевизия.
– Някога застрашаван ли е животът ви?
– За малко да не се родя. Пъпната ми връв е била омотана три пъти около врата ми. Голям късмет е, че съм оцеляла.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи