В началото на XIX в. у нас излизат много вестници и списания, някои с по 100-200 хиляди тираж!
Четенето на „газети“ се смята за мъжко занимание, защото там става дума за политика, а тя се „бистри“ по кафенета и кръчми, далеч от нежните уши на дамите. Добрите журналисти са известни по име на всички.
Първият вестник след Освобождението – „Витоша“, е орган на Консервативната партия и се появява на 30 май 1879 г. От 20 юни с.г. започва излизането на „Целокупна България“ на Либералната партия. Един от най-дълго просъществувалите вестници е „Мир“ (1894-1944 т.), издаван от Константин Стоилов, орган на Народняшката партия. А един от най-популярните е „Вечерна поща“. Все още се помнят „Камбана“, „Утро“, „Зора“, „Заря“, „Слово“, „Земеделско знаме“ и др. Немалко са литературните издания – „Денница“, „Летописи“ „Мисъл“, „Златорог“, „Листопад“, „Литературен глас“… Широка популярност имат хумористичните издания „Българан“, „Щурец“, „Барабан“, „Балкански папагал“… Заведенията с постоянна и изискана клиентела купуват най-четените вестници и ги предоставят на клиентите безплатно.
Ето какво казва за едно от най-реномираните кафенета – „България“, Светлин Кираджиев: „Кръгли маси с мраморни плочи, удобни плетени виенски столове, дебели червени пътеки, които заглушават стъпките. Цените са доста високи, но и обслужването е много добро, атмосферата е приятна, уютът е безспорен. Затова постоянните клиенти са от журналисти събират материал… писатели споделят успехи и несгоди, македонски революционери търсят съчувствие за каузата си…
Няма посетител, който да не посегне към окачените на стената в леки и изящни тръстикови рамки с дръжки вестници – български, няколко австрийски, немски, френски, руски. Всеки може да си чете колкото иска, да си пише нещо, да поумува върху свои или обществени проблеми…“.
За какво пишат вестниците?
Търсенето на сензации и скандали е засилено дребни факти и случки понякога придобиват смехотворен обем поради хиперболизирането им. Една от скандалните теми в началото на века е за водата на София. От турско време във всяка махала има по една чешма. Водопроводът представлява дървени кюнци, пристегнати с метални обръчи. Понеже през Руско-турската война се поврежда, още на 9 март 1878 г. властите назначават трима майстори със заплата 280 гроша месечно да поправят каквото могат. И се почват безкрайни разправии със самоковските производители на кюнци. Минават години, докато градските инженери решат да хванат трите извора край Бояна, та да напоят столичани. И тогава питейната вода не е съвсем чиста. На 23 август 1906 г. в. „Дневник“ пише: „Ако имахме възможност, сами щяхме да тръгнем да ловим ония продълговати животинки, змийчета, пиявици и стоножки, които читателите ни носят в редакцията„.
Пресата следи, разбира се, къде ходи царят, какво прави царицата, къде семейството е било на ски или на бани, какви тоалети си правят придворните дами. Коментират се любовни истории, изневери, убийства. Именно вестникарите превръщат в легенда няколко случки с Борис III. Веднъж близо стогодишният дядо Стамен, като пасял овцете си на Арабаконак, се запознава с минаващия там цар, но не го познал. Поканва го вкъщи. Бабата пържи яйца, нарежда сирене и хляб на трапезата.
Царят, седнал на трикрако столче сладко си похапва. Накрая величеството поканва дядото на гости в София. „Ех, къде ще те намеря там!“, проронва дядото. „Като дойдеш в София и попиташ къде живее царят, всеки ще ти каже“, издава се гостът. Старецът наистина отива след две седмици в двореца, нарамил живо агне за армаган. Гостува цяла седмица, ядеи пие на царската трапеза… В. „Вечерна поща“ се специализира в криминалната хроника.
В първите месеци на 1909 г. там се разказва за пощальон, който забравя в трамвая връзка писма, между които има и такива с пари. Какво е станало с пакета и кой е взел парите, как невинният пощальон е лежал 45 дена в ареста и жена му го напуска, е разказано прочувствено и съвсем по неписаните закони на „жълтите“ четива. В. „Българан“ е създаден през 1904 г. от двама македонски харамии – Христо Силянов и Александър Кипров. Те поканват карикатуриста Александър Божинов. Скоро в екипа се събира весела компания, все другари по чашка на „Божинката“. Сред тях са Елин Пелин, бъдещият професор Александър Балабанов, дипломатът Петър Нейков, поетът Димитър Бояджиев, артистите Сава Огнянов и Васил Кирков, изкуствоведът Андрей Протич, художникът Петър Морозов… Правенето на вестника е по-скоро игра и забавление, най-често това става в любимата им кръчма „Средна гора“. Българановците нападат често княз Фердинанд, че не се свърта в България.
Министрите също не са пощадени. За депутатите пишат, че имат: кожа магарешка, очи котешки, уши според случая, сърце кокоше, воля от слама, патриотизъм параден, демократизъм изяден и т.н. Пише още, че „депутатинът обича жените, повече момите, а най-вече – парите“. Веднъж публикуват пикантна история как народният представител Вълчо Нейчев, като учител в Битоля, прелъстил красива кадъна. Два дена след публикацията пред масата на авторите се изправя гневен самият депутат. Поканват го да седне и го черпят, след което самият той им доразказва историята с кадъната. Не минава без реклами. Известният фризьор Борис Иванов препоръчва чудодейна течност срещу плешивост, 5 лв. шишето: „Свийте дланта и излейте в нея от течността. Търкайте косата си с нея. После измийте ръцете си старателно, за да не ви пораснат косми и по тях“. Сигурно търговията е вървяла, защото тогава са вярвали: щом във вестника го пише, значи е истина!
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи