Димитър Луджев е роден в Бургас. Депутат е във Великото народно събрание. вицепремиер в правителството на Димитър Попов, а по-късно министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров. През 1992 г. подава оставка. Напуска СДС и създава партията Център Нова политика, по-късно прерастнала в Либерален съюз „Нов избор“.
– Господин Луджев, къде ви завари атентатът на летище „Сарафово“?
– В Бургас. Един приятел се върна от смяна на летището колкото да онагледи първоначалните ни впечатления. Защото то е разграден двор. Там липсва всякаква система за сигурност. Отговаря точно на поговорката: „Ела, Вълчо, изяж ме“. В началото, когато започнаха да идват израелски туристи, ги приемаха през старата сграда, където ги охраняваха израелски спецслужби. Оттам ги поемаха нашите, които правеха коридор. Но тогава ги превозваха израелски авиолинии.
– А сега нали авиокомпанията пак е израелска?
– Еър Виа не е израелска компания. Тя беше създадена през 1990 г. от Андрей Луканов, с решение на Министерския съвет. После настъпиха промени, може да има мажоритарно участие на израелци, но там работят българи. В туроператорската фирма също има смесено участие. Подозирам, че те са поели ангажименти към службите, те пък са си затворили очите и от миналата година няма никаква охрана. Това се знаеше, говореше се в Бургас. Известно е, че там, където има израелски туристи, има код „червено“. А нашите държавници тук се правят на ударени, че след толкова сигнали не са знаели за подготвян терористичен акт. По принцип антиеврейският тероризъм беше позаглъхнал, но от декември миналата година има шест опита за атентати.
– Те дали са мислили, че ще им се размине?
– Да, това е отражение на общата система за сигурност у нас. Тя е абсолютно разбита – нито разузнаване, нито контраразузнаване работят като хората. Постепенно беше разбит и целият им агентурен апарат в невралгичните зони – Балканите, Близкият изток. Когато през 1991 г. правихме преструктуриране на разузнавателните служби, се водехме от ясните стратегически приоритети на България и рисковете пред нея. Основният агентурен и информационен апарат беше насочен към Балканите, Средиземно море, Близкия изток и някои големи градове – Копенхаген, Стокхолм, където има по-големи общности от терористични организации от рода на „Сивите вълци“ и контрабандни канали. Всичко това беше пометено. Сега ГДБОП, ДАНС и другите, загубиха капацитета си. В момента обслужват само поръчки на управляващите.
– Кои управляващи?
– Естествено, че на главния тартор Бойко Борисов и дясната му ръка и негов събрат Цветан Цветанов. Тези служби се превърнаха в нещо като бригадите на групировката СИК. Употребяват ги за натиск, за шантаж, за сплашване, за какво ли не. Използват ги за топла връзка с криминалните структури и групировки, за да бъдат пък те услужливи по време на избори. Тогава се мобилизира целият контингент.
– В този смисъл мек ли е докладът на Еврокомисията за България?
– Твърде компромисен. Стана ясно, че са направени компромиси. Това не прави чест на Европейската комисия, защото тя се превръща в съучастник в нещо, което критикува. Уж организираната престъпност е обект номер едно на наблюдение. Говори се за корупция на високите етажи, а същевременно прикрива скандален факт, какъвто е ходатайството на Борисов за Мишо Бирата. И какво направи Еврокомисията? Прикри го, след като премиерът отиде да се моли. Едновременно с това отложиха за септември разследването на комисията към Европейския парламент за тъмното минало на Борисов. Какво прави Комисията? По същество това е простъпка, криминално действие, а тя го потулва. А после говори, че няма резултати от борбата с корупцията по висшите етажи. Е, как да има? След като всички знаят, че българската държава в момента е конструирана по образ и подобие на силовите групировки от миналото. А днешният министър-председател беше един от основните участници в тях. Точно по същия начин. С основния „капо ди тути капи“ с неговите близки, на които се разпределят съответно всички сектори на икономиката. С бригадите, чиито роли играят полицейските, митническите, данъчните служби. Той установи контрол върху банките, върху контрабандата, върху каналите – всичко, което е не просто една държава на корупцията, а държава-мафия, както на времето почитаемият Филип Димитров я нарече.
– Как да тълкуваме критиките на Еврокомисията за заплахите срещу правовата държава?
– Тя доста меко се изказва срещу вмешателството на изпълнителната власт и на въздесъщия министър на вътрешните работи Цветанов. Политическото влияние, политическият натиск, използването на съдебната система за преки политически цели и явната заплаха за завземане на политическата система от управляващата клика достигнаха до невиждани висоти. Винаги съм твърдял, че най-големият проблем за правовата държава е контрареволюцията на герберите. А правовата държава беше най-голямото достижение на революцията от 1989-90 г. Защото сега те се опитват да постигнат оня сурогат, който беше комунистическият тип автократично управление.
– Защо обаче Борисов поддържа относително приличен рейтинг?
– Самите качества на лицето Борисов, а медиите не спират да хвалят политическия му инстинкт, посочват същината на проблема – това, че той е станал изразител на една мракобесна тенденция в българската общност. Има широка прослойка от бизнеса, от охранители и тем подобни, които разсъждават по същия този маниер. Агресивно, безпардонно, нагло, със самочувствие, за нещата, които не разбират. Те гледат на държавната власт като на бащиния, на управлението като на клиентелизъм нашите хора да ги уредим, да купим едните, да смачкаме другите, които са против.
– Лобистките закони, които ГЕРБ се опитаха да прокарат, ли имате предвид?
– Много е простичко. България има два източника на пари – общинските, някакви европейски и контрабандата. И двата са под контрола лично на Бойко Борисов. Те възпроизвеждат стара клиентелистка организация от времето на Живков, в която се казва: Ако си с нас, получаваш парченце от баницата – част от магистрала, лекарства, все едно. Ако не слушаш, бой по главата и няма хляб.
– На това ли се дължат големите акции – напоследък срещу Огнян Донев, Любомир Павлов, преди това срещу Валентин Златев?
– С Вальо Златев се разигра един цирк, с който да си разчистят следите. Това беше голяма далавера – квазиекспортът на петролни продукти, които се продават на вътрешния пазар и от тях управляващите получават комисионни. Макар че Борисов не признава приятели, съмишленици, бивши партньори. Основната функция на Борисов е да преразпределя възможностите за използване на двата източника – бюджета и контрабандата.
– Къде са медиите в тази ситуация?
– Толкова несвободни, зависими, подлизурски, продажни, сложени под чепика на държавата медии не е имало.
То е ясно – след като контролираш бюджета и контрабандата, нямаш проблем и с медиите.
А българската медийна гилдия се оказа твърде слаба. Но за съжаление, голяма част от интелигенцията ни се показа като нагаждаческа. Такава концентрация на политическа, административна, икономическа, силова власт никога не е имало след 1990 година.
– Докъде ще я докараме с този Европейски съюз?
– Те казват: Вие си имате законно избрано правителство, формално се спазват изискванията на демокрацията. България е верноподанически настроена към ЕС. От друга страна, им става все повече ясно, че не само не изчезва олигархията, ами става по-силна, че изпълнителната власт доминира останалите. Но липсата и на алтернатива в страната поставя нещата така, че изходът е един и той е тъжен.
Западните ръководни среди губят всякакъв интерес или което е още по-лошо, стоят настрани и се гнусят от нас. Начинът е един – няма да ни допуснат никъде, включително и в Шенген. От 1990 г. те искат да изградим единна информационна система. Това никога няма да стане.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи