Според Петър Нейков, български дипломат и публицист, Елин Пелин не обичал интимните изповеди. Активни участници в „българановската“ компания, между двамата възниква трайно приятелство. Сред българа-новците Елин Пелин имал лидерско място и всички се вслушвали в думите му. Той изисквал да не клюкарстват, да не се обсъждат (и оплюват) сполуките или несполуките в личния живот на когото и да е. В споменната си книга „Техните образи“ Петър Нейков разказва интересен случай.
След успешната му апендектомия зарадваните приятели на Елин Пелин устроили в салоните на дружество „Майка“ вечеринка. Гостите, все млади хора, между които и „отбрани софийски госпожици“, щели да бъдат без придружители – голяма дързост за тези времена. Между тях имало и една девойка, ухажвана от младия писател. Вечеринката била с кратка музикална програма и „луди танци“. Елин Пелин не можел да танцува, но се наслаждавал на веселието и сновял с усмихнато лице от група на група. „Върховният“ момент дошъл, когато Пелинко прочел няколко свои хумористични стихотворения. Между тях било и „Гелевата мука и неволя“, в което имало следните стихове:
Името й беше Ганка;
да и сдробиш с пресно мляко
у гаванка…
Петър Нейков отбелязва, че погледите на всички се отправили към приятелката на поета, която имала име със същото окончание. Тя силно заруменяла, но усмивка й издавала, че не се сърди за избухналия общ смях.
Няма да разберем коя е била тази срамежливка, както няма да разберем коя е била художничката, наричана „леди Годива“, с която той се запознава в Загреб през 1906 г. и за която се твърди, че „остана задълго в паметта му“. Дали наистина Елин Пелин е бил стеснителен и саможив в личния си живот? Че въпреки великолепното си чувство за хумор всъщност е бил болезнено чувствителен с жените.
Самият писател укривал тези преживявания. Той пише в едно писмо до Петко Росен от 1919 г: „Онзи, който уважава себе си, не трябва да доверява на публиката интимните си чувства. Освен това никакви върховни литературни интереси не изискват това“. Затова още по-впечатляващо е публикуваното от Стефан Памуков писмо от Елин Пелин до Иван Шишманов от 1911 г., в което става дума за една ранна негова любов. По това време младият писател е на 33 години. То свидетелства не само за болезнена чувствителност и лесно наранимо самочувствие, но и за свръхсамолюбие, чувство за достойнство и изключителна нравственост.
В края на писмото си влюбеният млад писател дава „финансово експозе“ с големи подробности – откъде колко получава, на кои банки какво дължи, кои са му поръчителите… „Ний с нея се обичаме и никой не може да ни раздели“, завършва Елин Пелин писмото си до Иван Шишманов, като го кани, ако всичко е наред и „моето щастие се усмихне“, да му стане кум на сватбата.
Но щастието не се усмихва и влюбените се разделят.
Момичето, на име Нели, дъщеря на известния столичен лекар д-р Калевич, не се омъжва и умира съвсем младо сломено от душевни страдания. Днес за тази връзка свидетелстват само това писмо и един автограф върху томче от разказите на Елин Пелин, подвързано с бяла кожа.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи