Поп певицата Маргарита Хранова ще празнува 40 години от началото на соловата си кариера през ноември. Родена в София, тя завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория и постъпва в трио „Обектив“. Започва солова кариера от 1972 г. Удостоена е с приза на „Златният Орфей“ за цялостен принос.
След „Златни хитове“ (1997) и „С любов“ (1998) тя издава в края на 1999 г. албум „Маргарита Хранова и приятели“. Той включва песни от последните 10 години и е издаден от „Поли саунд“. За кратко е в Партията на българските жени, която е коалиционен партньор на НДСВ, и е председател на комисията по култура в ПБЖ. Ръководството на НДСВ решава да я включи на 5-о място в листата си за избори за членове на Европейския парламент през 2007 г, но не е избрана.
– Госпожо Хранова, как ще отбележите 40 години на сцената?
– През 1972 г. получих втора награда на „Златният Орфей“. Тогава направих и първото си самостоятелно турне. Юбилейният ми концерт ще бъде на 6 ноември.
Ще поканя много приятели и колеги – Данчето Христова, Мишо и Кристина Белчеви, Петя Буюклиева, Мишо Йончев, Асен Гаргов. Колеги, с които съм пяла в дует. Веско Маринов ми каза, че съм единствената, която го е поканила.
– Излиза, че всички колеги са ви приятели?
– Няма човек, с когото да не се разбирам.
– Лили Иванова поканихте ли?
– Лили – не я искам. По-специална е, а и тя ще прави концерт тогава. Не мога да я притеснявам.
– Как си счупихте крака?
– Бях на снимки за филм, който се прави за Катя Филипова, Бог да я прости. Снимахме в едно кафене на нов мол. След тях с моята приятелка от „Обектив“ Лидия Джонова си спомняхме младежките години. Навремето трите с Катето бяхме трио „Обектив“ за известно време. С тях бях за кратко. Тръгнахме си и аз, понеже никога не внимавам, не забелязах, че трябва да сляза от подиум, а и бързах. Така се строполих с цяло тяло. Лидия ме вдигна. Вечерта сложих лед, защото не вярвах чак да съм си счупила крак. Сутринта трябваше да гостувам при Гала. Подуто ми беше коляното, но си обух обувки с високи токчета. Звъннах на мой приятел травматолог. По обяд отидох при него. Той ми каза: „Оставаш в болницата. Ще ти правим операция“. Оказа се, че ми е счупена част от капачката на коляното. Аз му отговорих: „Ама аз дойдох с кола“. Останах. Сложиха ми шина. Не трябваше да стъпвам, а не можех да подскачам.
– Какви спомени си разказвахте за Катя Филипова, преди да стане инцидентът?
– Ние пеехме в цирка. Лили Джонова е запазила този плакат след толкова години. Ние тогава бяхме заучили еднакви движения за песните. Помня, че Катето изведнъж „потъна“ зад сцената, както си танцувахме по време на концерта. Подиумът беше доста висок. После се появи отпред. Спомнихме си как учехме песните и си измисляхме дрехите в трио „Обектив“ у Катето. Вече нямам точен спомен, но мисля, че майка й ни помагаше. Даже панталоните ни ши един от Бъндараците – Димитър, Големия Бъндарак. Тя беше близка с него. Всъщност тогава „Обектив“ беше явление, защото нямаше такова трио. Направихме го по подобие на трио „флиртейшънс“. То се появи на „Златният Орфей“. Страхотни бяха – трите бяха мулатки, които танцуваха в синхрон. Дотогава не бяхме виждали такова нещо. Решихме и ние да направим същото. Аз бях тогава в Естрадния отдел на Консерваторията.
– Как запазвате форма досега?
– Нищо специално. Не съм суетна, но се поддържам, без обаче нещо особено да правя и да ползвам маркова козметика.
– Създавате впечатление на човек, който прави всичко с лекота. Така ли е наистина, или само изглежда по този начин?
– Да, така е. Никога не съм се напъвала нещо да постигам.
Отговорно си върша работата, подхождам със сърце и с трудолюбие, но без огромна амбиция да постигна нещо на всяка цена. Може би затова са ми се подреждали нещата от само себе си.
– По едно време за малко да влезете в политиката. Как стана това?
– Случайно попаднах на Весела Драганова. Тя ме помоли да й помогна по едни избори. Слава богу, че нищо не се получи. Аз не ставам за тази работа. Сама прецених, че трябва да се оттегля. Изобщо не ми е по сърце.
– Участвали ли сте в политически концерти в подкрепа на някоя партия?
– В началото, на концертите на СДС. Всички вярвахме, че нещо ще се промени. Е, попромениха се някои неща, но не е това, което очаквахме.
– Вие бяхте звезда и преди промените. Какво искахте от тях за себе си?
– В началото културният живот замря. Преди това Концертна дирекция се грижеше за нас.
Пътувахме много по турнета. После хората обедняха и започнаха да се спасяват сами в кризата. По-популярните певци ни пускаха на Запад. Но много хора не можеха да пътуват. Например мъжът ми имаше страхотен проблем с излизането зад граница. И за мен покрай него това беше трудно. Накрая разбраха, че няма за какво да го спират, и го пуснаха. Не му разрешаваха да пътува на Запад заради брат му, който живееше във Франция и го смятаха за невъзвращенец. А той си беше идвал в България много пъти. В началото на промените си мислехме, че и у нас щата ще станат по-свободни, по-шарени, като на Запад. Ние не можехме тогава да кажем всичко, което мислим. Тайничко и тихичко си говорехме за някои неща.
– Как се запознахте със Стефан Данаилов и как ви хрумна идеята за дуета „Моето мъжко момиче“?
– От Найден Андреев дойде това, а текста написа Недялко Йорданов. Тогава спечелихме фестивала „Бургас и морето“. Стефан Данаилов беше много притеснен, защото не беше участвал на такива концерти, въпреки че предимно говори в дуета. Иначе мисля, че се бяхме запознали по новогодишните програми. Той заедно с бате Николай играеше ролята на Кънчо.
– Обаждахте ли му се, докато беше министър?
– Не съм го притеснявала за нищо, докато беше министър. Абсолютно никога.
– Сега виждате ли се?
– Не помня откога не сме се виждали. Ще го поканя на концерта си през ноември.
– Музикални ли са вашите деца?
– Да, свириха на пиано и двамата ми синове, но се насочиха повече към спорта. Мъжът ми беше автомобилен състезател. И моите внуци се насочиха към футбола и са много добри. Синовете ми правят сега ново спортно съоръжение за футбол на малки вратички. Навремето какво ли не тренирах и аз – художествена гимнастика, после спортна, волейбол, баскетбол.
– Как решихте да кандидатствате в Консерваторията?
– Пеех още в училище. Дори в 8-и клас пях две песни на новогодишния бал – едната италианска, другата на Лили, която беше много нашумяла вече. После пеех в ансамбъл „Маяковски“ към Дома на българо-съветската дружба. Ходихме на турнета в България, в Съветския съюз.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи