През април 2005 г. режисьорът Рангел Вълчанов претърпява първата си онкологична операция. Тогава му отрязват тумор в лявата част на белия дроб. Оттогава режисьорът на „Слънцето и сянката“, „Инспекторът и нощта“ и на още куп знакови български филми води борба с рака.
„Аз съм като манекен на медицинските науки. Който не е пожелал, той не е влизал в мен като оператор“, казва с горчивина Рангел Вълчанов, опериран след това още няколко пъти. Той вече не говори, тъй като след последната операция на гласните струни няма глас. Творецът обаче не се предава и продължава да си играе на котка и мишка с болестта. Оперира се три пъти между ноември 2010 г. и ноември 2011 г. Орязват му гласните струни, част от трахеята, част от щитовидната жлеза.
„И трите операции бяха направени от професор Георги Георгиев. За мой късмет са сполучливи, щом до този момент все още съм жив. Естествено, изказвам безкрайна благодарност на Господ и дълбок поклон на професор Георгиев, а също и на неговия екип“, пише Вълчанов в новоизлязлата си книга „Ура, най-после и онемях!“.
Когато има сили и не го стяга задух, прескача до близкия площад „Славейков“ и се слива с минувачите, спрямо които той не се има за нещо повече. (През 80-те години за герои на филма си „Лачените обувки на незнайния воин“ той взема само обикновени хора.) С дъщеря си Ани Вълчанова, която е неотлъчно до него, оформят система на комуникация, наподобяваща морзова азбука.
Налага му се да пише и бележки. Наскоро с невръстния си син в България пристигна и другата му дъщеря, журналистката Мила Кудрина. Тя зарадва дядото, отивайки му на гости с малкия Владимир Владимирович, който иначе расте в Москва.
В „Ура! Най-после и онемях!“ големият режисьор признава, че преди последната операция вече бил съвсем обезверен. Като тухла върху гърдите вече му тежал и театърът на взаимното успокоение с близките. Неговото неочаквано душевно спасение дошло от 12-годишния му внук Велян. Хлапето му изпратило писмо с есе, посветено на дядо му. В него като истински мъдрец Велян разсъждавал за щастието, за пътя, за любовта, за здравето, за смисъла да се прави добро. Само в последните си редове на писмото съчинение имало конкретика: „Деди, знай, че винаги съм с теб, дори в моя сън. Независимо какво, дръж се, за да се видим отново“.
Благодарен и щастлив, Вълчанов чел и препрочитал, докато научил наизуст пропитите с обич и силна подкрепа детски слова.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи