Маша Илиева започва да се занимава с балет на 8-годишна възраст. На 10 години е приета в Държавното хореографско училище, а година по-късно печели стипендия и учи в балетната академия в Санкт Петербург. В Софийската опера още от първия сезон й е поверена солова роля в балета „Дон Кихот“. През следващите сезони танцува соло във всички балетни постановки на операта. Паралелно със сценичната си дейност Мария Илиева се изявява успешно и като балетен педагог. Защитила е научна степен доктор. Води лекции в Националната музикална академия в София.
Балетната прима разбуни духовете в Националната опера, след като преди няколко години се появи на корицата на мъжко еротично списание. Веднага след това договорът й на директор на националния балет не бе подновен. През 1995 година създава своя балетна школа и до днес се опитва да сбъдне мечтите на всички, желаещи да станат балерини.
– Как избрахте балета?
– Не съм решавала аз каква ще стана. Майка ми си беше решила, че ще стана балерина. Родена е в Ленинград, днешен Петербург, и за нея балетът и изкуството изобщо са на почит. Самата тя е била в театрална школа. Като малка много ме водеше на балет. Аз винаги съм била много дребничка. В първи клас, когато отидох, ме сложиха на първия чин. Имам една снимка оттогава. Главата ми едва се подава над чина, а ми бяха сложили учебници, върху които седнах.
Спомням си времената, когато стояхме на ъгъла на „Раковски“ и търсехме билети. Не си спомням да сме сядали по-напред от втори балкон. Слагаше ми единствената официална рокля. Веднъж не ме пускаха в операта, защото е забранено за деца, по-малки от 7-8 години. Не ни повярваха, че съм на 7 години. Така мисля, че човек се научава да цени изкуството, да уважава. Ние живеехме в „Красна поляна“. Но наблизо край нас нямаше балетна школа. Имаше чак в Двореца на пионерите, но той беше много далече. С баба ми трябваше да сменяме няколко превозни средства. Семейният съвет реши, че е много рисковано. Майка ми ме заведе да тренирам художествена гимнастика на стадион „Славия“. В крайна сметка казали на майка ми да ме прибере, защото не ставам за нищо. Бях много вяла, разсеяна и флегматична.
– Критикувахте филма „Черният лебед“, в който една балерина се подлага на нечовешки диети, за да стане прима и да играе едновременно в две роли.
– Това не е филм за балета, а за фанатизма. В балета съм срещала фанатици и това не води до нищо хубаво. Или стигаш до анорексия от желание да отслабнеш, или да си причиниш травма от желание да бъдеш най-добрият. Ако си фанатик, може да убиеш себе си или хората край себе си. Така се стига до тероризма. Има малко хубави филми за балета. Помня един за още една моя любима балерина – Екатерина Максимова. Тя се събужда, краката й са във вълнени чорапи, започва веднага да тренира. Това с чорапите е абсолютно така. Прибираш се вкъщи, правиш топла вана на краката си, те болят, обуваш чорапи и така до сутринта.
– Колко дълго учехте една роля?
– Движенията много бързо. Имаме памет на тялото. Сложното на ролята е да съвместиш техническите трудности с това, което искаш да кажеш на хората. И публиката трябва да те разбере правилно. Веднъж ми се случи, когато играх мадам Ортанс (в балета „Зорба Гърка“, б.а.). Получих есемес от майка на моя ученичка: „Великолепно изигра пияната жена“. Ужасих се, защото тя не беше пияна, а радостна.
– А как се чувствахте преди премиера и преди спектакъл?
– Една седмица преди това ме обзема сценична треска, ставам не-комуникативна, избухлива. Вместо да каня да ме гледат, се покривам.
То е самовглъбяване. Понякога някоя роля не ми се получава, като „Жизел“ например. Много любима роля, която отначало ме доведе до отчаяние.
– Изкуството ви е универсално. Не сте ли мислили да напуснете България?
– Мислила съм, но пък и съм мислила как ще мога да се върна. Боях се за семейството, за родителите си. После пък щях да имам проблем с паспорта си, защото балетните трупи много пътуват.
– Балерините са красиви жени. Получавали ли сте „неприлично предложение“ от хора на позиции?
– Не познавам такива хора. Но пък съм чувала неприлични изказвания по наш адрес.
– Колко килограма тежахте, когато танцувахте?
– Около 50. Не съм била вейка. Не е много малко това. Диетата се налага. В почивните дни може да се поотпуснеш някъде на ресторант – много обичам, обичам и чаша вино вечер, може и повече.
– Какво ви радва днес?
– Просто животът. Не защото имам повече свободно време. Колкото и да е странно, на мен не ми липсва изявата. Снощи сънувах, че ми предложиха роля, а аз казах, че не ставам. Всъщност съм доста заета. Вечер имам репетиции. Човекът до мен идва няколко пъти, но накрая каза: Аз няма да разучавам „Лебедово езеро“.
– А разказвате ли случки на вашите ученички?
– Не знам защо все лошите се помнят. Сега подготвям Кристина Чочанова за балетния конкурс „Варненско лято“. Всеки ден й давам примери. Мисля, че наистина помага. Балерината трябва да мисли. Все едно караш кола и да виждаш завоя преди, а не след като си го минал. Трудно е да танцуваш и да мислиш.
– Какво оценявате като голяма грешка в живота си?
– Много грешки съм правила, но миналото не може да се върне.
– За голите снимки преди няколко години съжалявате ли?
– Да, това беше грешка.
– От злоба и завист ли ви отстраниха?
– Може би. Но пък си казах, че човек трябва да знае кога да слезе от сцената. Явно тогава е бил моментът за мен. Веднъж вървях по малката уличка край БНТ и край един кош за смет видях изхвърлени снимки на царски генерал. Явно ненужни вече на никого. Мисля си дали един ден и с моите снимки няма да постъпят така.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи