„Чака ни горещо лято и много строене. Понякога не ни стигат битумът, асфалтът и камъкът, който ползваме за асфалтирането. Толкова много асфалтираме, че не ни стигат материалите„, с гордост обяви по БНР министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Тази гордост обаче отново май ни накара да изпитваме срам. Чудно е, че все още сме способни на това. Истински срам трябва да изпитваме, като гледаме изявите на Борисов, Цветанов, хората от така наречения ГЕРБ, които са най-долнокачественият подбор в най-новата ни история. Да изпитваме срам и от доста журналисти, които легитимират този потрес, вместо да изобличат неговата несъстоятелност.
Глупостите на Лиляна Павлова бяха разпространени от медиите без никаква критичност и без забележката, че един министър не може да говори по този начин.
Така би се изразила готвачката в някоя квартална кръчма, която се оправдава на шефа, че картофите й свършили, понеже продали много порции през деня. „Толкова пържихме, че ни свършиха и картофите, и олиото….“. Впрочем, ако не знаех, че е министър, бих си представял Павлова в бяла манта и готварска шапка – много биха й отивали. Вместо да ми говори за магистрали като пълен профан, да вземе да сготви една мусака или да напълни едни чушки. Не знам защо, но за това се сещам, като я видя. Няма да се учудя обаче, ако не може да се справи, защото готвенето е далеч по-сложна работа от това да си министър в правителството на Бойко Борисов. Както личи и от конкретното изказване на г-жа Павлова.
В желанието си да направи тъпа реклама на строителните подвизи на правителството, министърката, без да иска, показа, че управлението на България е пълен хаос. Щом така асфалтират пътища, какво да мислим за по-сложните проблеми, които изискват някакво ниво на абстрактно мислене.
Строежът на път е съвсем конкретно нещо, което предварително се планира до най-малката подробност и чак след това се започва с физическата част от работата. Няма как да свърши асфалтът, защото преди това някой би трябвало да е изчислил колко е нужно от него, друг да го е набавил и едва тогава да започне работата. Това се отнася и за всички останали материали.
Това, което ни казва г-жа Павлова, е лишено от елементарна логика и е обидно дори за днешното ниво на българската средна интегигентност. Тя ни казва, че с някакви багери и валяци държавата се втурва да асфалтира пътища и да строи магистрали, като трупа битум, асфалт и камък на око, а някъде по средата на осовата линия, увлечени от строителския си устрем, разбират, че няма „матриял“.
,,Матриялът“ не може да им насмогне на ентусиазма. Е, това не съм го гледал и в най-тъпите филми за бригадирското движение, въпреки че думите и излъчването на Лиляна Павлова ми ги напомниха тези дни.
А иначе за прочутите магистрали, с които се хвали Бойко Борисов, ще кажа само две неща: първото е, че в България все още няма нито една завършена магистрала и използването на множественто число от страна на премиера е обикновена лъжа. Второто е, че строежа на магистрали се краде по-малко, отколкото от контрабандата на цигари. Не случайно и двете са приоритет на Бойко Борисов. Наивници са онези, които мислят, че той иска да остане в историята като строител и това му бил основният мотив. Глупаво е да се приписват идеалистични мотиви на което и да е управление, а най-малкото го заслужава управлението на ГЕРБ.
Борисов не е направил абсолютно нищо в политиката, без да има лична изгода от него. Зад истерията с магистралите се крие чисто финансов интерес, който се поделя между него и фирмите изпълнителки. Не случайно те строят некачествено и се налага ремонт почти веднага след тържественото рязане на ленти. Нали се сещате, че такъв цирк не може да стане без протекцията на държавата и че в Германия, нито в която и да е нормална страна това не може да се случи. Същата схема, която е наследена от предишни управления, Борисов прилагаше и като кмет. Той и неговата партия управляват София от седем години. Дупките, които се отварят всяка година, са едни и същи, а парите за ремонт, които идват от данъци, редовно се отпускат всяка година от общината. Разбира се, срещу съответната комисиона. Същото, само че в уголемен вариант, се случва с така наречените от Борисов магистрали, в които се изсипват милиони от бюджета, без да е сигурно, че ще бъдат възстановени от европейските фондове. Целта е да се вземат комисионите и да се откраднат парите по различни схеми, а резултатът е налице – некачествено и бавно строителство. Пътувам по магистрала „Хемус“ от 20 години и от 20 години я ремонтират на едни и същи места. Да не говорим за качеството на пътя, и то не само там.
Тези неща се знаят, не откриваме топлата вода и е добре следващия път, когато реши да дава ентусиазирани интервюта, г-жа Павлова да помисли малко, преди да си отвори устата. А ако може да сготви нещо, вместо да се показва по телевизора, ще е най-добре.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи