Освобождението българската литература в лицето на Иван Вазов слага тежкото клеймо на предателството върху поп Кръстьо Никифоров. В свое стихотворение народният писател обвинява директно свещеника и поборник от движението за национално освобождение, че е предал лично Апостола на българската свобода Васил Левски.
В годините на комунистическия режим пък свещеническото расо, съчетано с подлото предателство, е използвано като теза на атеистическата пропаганда. През всички тези години, в които името на поп Кръстьо се използва като символ на предателството, мнозина българи забравят кой е истинският предател на Левски.
Това е Димитър Николов, наричан още Общи, Дяковчанина, Македонски и Косовеца. Авантюрист по душа и участник в революционните движения не само в България, но и в Гърция и в Италия. Суетен, властолюбив и неподлежащ на контрол, Димитър Общи изначално отказва да се подчинява на Левски, който оглавява Българската революционна организация. Неподчинението на Общи ще доведе до бесилото не само Дякона, но и него самия.
Димитър Общи е роден около 1835 година в град Дяково. Първият му досег се революционното движение е през 1862 г, когато се записва доброволец в сформираната от Георги Сава Раковски Първа българска легия в Белград. След разпускането й през 1865 година Общи става четник в четата на Стоян войвода.
Малко след това той заминава за Италия, където се включва в редиците на армията на Джузепе Гарибалди. По това време Гарибалди воюва за независимостта и обединението на Италия. Заради смелостта си при сраженията българинът е награден с грамота. Когато Гарибалди постига мечтаното италианско обединение и поставя основите на днешна Италия, разпуска доброволците си.
Придобил истински боен опит, Общи се завръща в България с високо самочувствие и с желание да участва в ръководенето на българското освободително движение. Той иска от войводата Панайот Хитов да му помогне със средства, за да организира своя чета. Хитов обаче му отказва. Въпреки това Общи организира малка чета и хваща Балкана.
Там скоро е заловен от османската полиция и набързо осъден на смърт за разбойничество. От въжето и затвора го спасява гръцкият му паспорт.
Едва излязъл на свобода, Общи се включва в четата на Тодор войвода. Малко след това обаче заради буйния си нрав и своеволието си се скарва с войводата и се отделя от четата заедно с още двама четници. Това води до нови неприятности за него. Първо единият от четниците избягва, а няколко дни по-късно при сражение с официалните власти другият е тежко ранен. Той моли Общи да го убие, за да го отърве от мъките, и последният се съгласява.
През 1870 година фигурата на Васил Левски постепенно става все по-силна в редовете на националноосвободителното движение. Апостолът на свободата започва да реализира идеята си за създаване на Вътрешна революционна организация. В същото време в Букурещ е създаден Българският централен революционен комитет, начело на който застава Любен Каравелов. Именно Каравелов изпраща Димитър Общи за помощник на Левски.
Още от самото начало Дякона няма доверие на помощника си. Това е така, защото Общи често нарушава дисциплината в организацията и не крие амбицията си за повече власт.
Първият конфликт между двамата се поражда от желанието на Общи да оглави революционното движение в Македония. Левски категорично отказва. Все пак по настояване на Ловешкия комитет Общи получава свобода на действие в района на Орхание (днес Ботевград). Именно оттам тръгва гибелта на Левски. Въпреки изричната забрана на Апостола Димитър Общи организира обир на орханийската хазна в прохода Арабаконак. Официалният мотив за обира е парите от него да бъдат използвани за финансиране на националноосвободителното движение. Въпреки това обаче се казва, че Общи раздал голяма част от парите на свои приятели под формата на заеми.
Малко след обира той е предаден и заловен от властите. Воден от грандоманията си, иска да бъде отведен в Цариград, за да се срещне със султана. Желанието му, естествено, не е изпълнено и той решава да превърне криминалния процес срещу себе си в политически.
Заради това обирджията разкрива пред разследващите всичко, което знае за революционната организация, Включително и за водещата роля на Левски. Заради показанията му арестът в София се препълва от членове на революционните комитети и поради липсата на места част от тях са изпращани във Видин.
Сред арестуваните е и членът на Ловешкия комитет поп Кръстьо Никифоров, който въпреки мъченията, на които е подложен, не издава Левски. По това време самият Апостол пише до Христо Иванов следното: „Известни да сте, че Д. Общи предава всичко щото знае. От София доде човек нарочно да ми разправя за това, който са познава с Д. Общи, да стои нащрек, в къщата си да не спи, а по приятели“.
В показанията си Общи разкрива, че Левски е лидерът на революционната организация по българските земи и издава всички членове на революционните комитети.
Вследствие на показанията на Общи Левски е заловен и отведен в София. Въпреки пълното съдействие, което оказва на османските власти, Димитър Общи е осъден на смърт и увисва на бесилото на 10 януари 1873 година. Малко повече от месец след това същото се случва и с предадения от него Васил Левски.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи