Че Кристиан Костов спечели второто място в „Евровизия” и стана първият наш представител стигнал до толкова високо място, вече е стара новина.
Че България го заля с еуфорията си и че дори Бойко Борисов и министърът на културата го поздравиха, също не е вече новина.
Че се намериха хора, които започнаха да тролят момчето с ангелски глас и да го питат къде ще занесе наградата, в България или Русия, си е пък напълно нормално за българския манталитет. Ние сме странно племе, дори някой на Луната да се качи, пак ще започнам да ровим в мръсното му бельо и пак ще му търсим кусури.
В случая, според троловете, кусурът на Кристиан е, че е роден в Москва. Не къде да е, а в Москва! Истинско престъпление и предателство! Ако беше в Париж, Лондон и дори някое албанско село, както и да е, Ама Москва…
Чуха се обаче и трезви гласове, че Крис има огромен шанс, че е учил в московско училище, а в Ямбол се е прибирал само за ваканциите.
Така момчето е избягнало обичайната среда на насилие и агресия, на алкохол и наркотици, на фукнярене и мерене на мускули, каквото е сега родното школо.
Напротив. Ходил е в училище, в което е имало правила, учениците са се занимавали с уроците си, не са биели учителите, не са се драли до смърт в междучасията, изповядвали са някакви старомодни за ЕС ценности и просто са различни.
Една съпоставка между едновременно изгрялите Гери-Никол, която бе предвидена да ходи на „Евровизия”, Дара, Наско и цялото Х фактор поколение и Кристиан.
Момчето е срамежливо, сдържано, не се облича като плашило, не си пуска всеки ден селфита полуголо, даже една татуировка не си е направило. Прилича точно на 17 годишен юноша и в него има нещо много чисто и сърдечно и никакви следи от звездомания, надутост, превземки и чиста проба лигавене пред зрителите.
Крис си призна наивно, че са му махнали очилата, за да е по-красив на сцената, но пък не виждал публиката. Обясни, че замисълът на сценичния му костюм е да крие гипсираната му ръка, която счупи на Боровец. Издаде, че е бил с гнойна ангина и е пял на сцената с 39 градуса температура и почти не помни изпълнението си. Само знае, че я е карал на адреналин. Изтръгнал всичко от себе си, макар да е треперел от треската и да му идвало да легне и да се завие, забравяйки за всичко.
И накрая каза простичко: „Радвам се, че България ме избра да я представям на „Евровизия”, това е награда не само за мен, но и за всички българи !” И се разплака. Съвсем искрено.
А ние също искрено се радваме, че има все още талантливи български деца, които не са покварани от славата и карат цял свят да повтаря името България.
Без значение къде са родени!
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Добре написано и пълната истина! Момчето е като самороден бисер, а го оплюха, защото не е като останалите!