Фахрие Евджен изпълнява главната роля в стартиралия по „Диема фемили“ сериал „Чучулигата“ – тази на Фериде. Познаваме я и като Неджля от „Листопад“, средната дъщеря в семейството на Али Реза Текин, както и от „С Русия в сърцето“.
Неотдавна телевизионната притурка на турски вестник публикува интервю с младата актриса. Разговорът публикуваме със съкращения:
– Остава ли ти време за личен живот?
– Остава! В телевизията се работи по график. Снимам по два-три дни в седмицата, като приключвам някъде надвечер. Тоест – в нормално време.
– Учила си в Германия, когато са те поканили да станеш актриса…
Родена съм в Германия и завърших училище там. Имам и немско гражданство. Когато започнах следването си в университета бях забелязана от един продуцент и получих предложение да се снимам в нов турски сериал. Приех без много да му мисля. Преместих се в Турция, където продължих образованието си.
– Каква е специалността ти?
– В Германия учих социология. В Турция пък реших да следвам история. Не изключвам обаче възможността един ден пак да се върна към социологията.
– Разкажи ни повече за дебютните си роли.
– Преди „Листопад“ играх в други два турски сериала- „Носталгия“ и „Никога не забравяй“. Вече имам във филмографията си 12 роли, от които 7 са в сериали. Последната поредица за малък екран, в която участвах е „С Русия в сърцето“. Непосредствено преди това се снимах в „Чучулигата“.
– Явяваш ли се на кастинги за роли?
– Никога не съм го правила. Та аз попаднах в телевизионния бранш случайно, не съм ходила по прослушвания. Даже специално за мен написаха сценария за едната ми роля.
– От обикновено момиче изведнъж си станала много известна актриса. Как ти се отрази популярността?
– Всъщност аз съм си същото момиче. За 10 години човек не може да се промени драстично. Като дойдох в Турция, бях на 19 години. Сега съм на 29. Е, малко съм по-зряла отпреди. Сериалите бяха като втори университет за мен. В тях израснах заедно с другите млади колеги, с които си партнирахме.
– Коя от ролите си харесваш най-много?
– Може би Фериде е най-близо до мен. Харесвам и Неджля, но не проявявам разбиране към някои нейни грешки. А може би не трябва да съм толкова взискателна към нея – тя все пак беше млада и неопитна, което я извинява.
– Сравняват те с Моника Белучи. Това дразни ли те?
– Като се погледна в огледалото, не намирам някаква поразителна прилика. А дали се дразня? Да, дразня се когато ме наричат „турската Моника Белучи“. Така излиза, че колежката е идол, а аз – бледо нейно копие.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи