Лъже ли Клаудия Кардинале, че си харесва годините и бръчките?!

Гостуването на една жива легенда – Клаудия Кардинале, направи дъждовните делнични октомврийски дни в София по-цветни и празнични. Звездата на италианското и световното кино дойде у нас за представянето на дебютния филм на един български режисьор – Борис Десподов. В лентата „Имало едно време един уестърн“ Клаудия играе себе си в зрелите си години.

Има нещо носталгично в това, че след 47 години се връща сред декорите в пустинята Табернас, Южна Испания, където е снимала култовия „Имало едно време на Запад“ на режисьора Серджо Леоне. Прекрасна актриса, невероятна дама и всеобща любимка, харизматичната Кардинале стана еталон за подражание не само на студентите от НАТФИЗ, които я аплодираха на церемония по удостояването й с „Доктор хонорис коуза“, а и на хиляди български жени, които напразно въздишат по отминалата си младост.

Клаудия Жозефина Роза Кардинале е истинското име на звездата, родена на 15 април, 1938 година в Тунис с баща италианец и майка- французойка. Първото й желание е да бъде учителка в родното си място. Но като 16-годишна студентка в Рим е открита за киното.

„Когато започнах да се занимавам с кино в началото на 50-те години, професията на киноактьор и за мъжете, и за жените беше много по-различна от това, което е днес. Театърът предлагаше своето вековно знание и традиции, но новото реалистично писане в киното променяше тези правила. Както днес се търсят модели по училищата и по улиците, така тогава се издирваха нови лица на актьори. Киното отвори своите врати и аз влязох или по-скоро бях бутната в този вълшебен момент, без дори да зная езика. Когато бях на 16 г. двама режисьори дойдоха в моето училище в Тунис, загледаха се в мен. Но аз като едно диваче, каквото си бях тогава – избягах! Тогава те отидоха при директорката на училището и тя им каза: „Не, Клод не говори с никого!“. Обадиха се на баща ми и татко странно каза „Защо не?!“, сподели в София легендата.

Първата й роля е в документалния филм „Златните пръстени на Готие“. Прожектиран е на фестивала в Берлин и получава наградата. Вторият филм е игрален, с Омар Шариф, който също е в началото на кариерата си. И в двата филма Клод играе забулена арабка. Малко по-късно има конкурс за най-красива италианка в Тунис. Клаудия помага на майка си, която работи зад сцената. Всички момичета са вече на подиума, когато един човек я издърпва, качва я горе и казва: „Ето това е най-красивата италианка“. Като награда заминава на фестивала във Венеция, където жените все още носят кюлоти. И носи със себе си бикини с къса арабска туника. фотоапаратите не смогват да бляскат със светкавиците си. Завръщайки се в Тунис, заглавията на вестниците в Италия са „Момичето, което отказва да се занимава с кино“

Настъпва арабската революция, която налага французите и италианците да се завърнат по страните си. Едва тогава Клод научава италиански и това е начало на шеметната й кариера, несекваща и до днес. Дебютира през 1958 г.

Сега освен италиански, говори свободно още френски, английски, испански и арабски език. Лицето й се е появявало на повече от 900 корици на списания от целия свят. От 1999 г. е посланик на добра воля на ЮНЕСКО в защита правата на жените.

Единствения мъж в живота й е Паскуале Есквицери, който е баща на децата й. Но не са се женили, за да заяви: „Аз съм свободна и независима жена“.

Клаудия си харесва годините и бръчките. Смята остаряването за естествен процес, който не може да бъде спрян и няма нито една пластична операция. Не крие издайническите петна на остаряването по лицето и ръцете си. И все още е със собствените си зъби. И все така смята, че талантът е по-важен от красотата. Не скрива и друг свой „кусур“ – плътния глас. „Може би защото в началото отказвах да говоря, гласът ми остана нисък – не се развиха гласните ми струни. Пък и името ми е мъжко – Клод. Висконти казваше, че аз не съм жена, а съм мъжкар. Позитивен човек съм, всичко ми е наред. Аз съм зодия Овен, като всички велики актьори. Мога да се потапям в различни образи. Прекрасно е да се преобразиш пред камерата, но също така е много важно да се върнеш в себе си, когато сцената свърши. Аз, която исках да бъда изследователка, прекарах живота си в това да пътувам и да изследвам различни животи. Хубавото нещо в нашата професия е, че можеш да живееш множество различни животи. И аз живях 152. Може би моя живот не е най-добрият пример за това какво трябва да направи човек, за да осъществи мечтите си, тъй като никога не съм искала да се занимавам с кино. Но може би си струва да се помисли минута и половина за това. Пожелавам ви да имате един или много красиви животи“, обърна се Кардинале към младите.

ВИЖ ВИДЕОТО: