Депутатът Янко Сакъзов откраднал жената на писателя Георги Стаматов

В ранната есен на 1912 година българският парламент отново е отдаден на страстите и емоциите. Въодушевлението е предизвикано от предстоящото подписване на Балканския съюз между България, Гърция и Сърбия, които се готвят да нападнат изпадналата в криза Османска империя. Според грандоманските планове на цар Фердинанд съюзът трябва да донесе на България дългоочакваното национално обединение на териториите, населени с българи. В този емоционален за повечето депутати момент се чува един-единствен глас, който предрича трагичния изход на съюза.

Това е гласът на депутата социалдемократ Янко Сакъзов, който предупреждава колегите си, че дори и да бъде постигната победа над Османската империя, вероятността за сблъсък между България, Гърция и Сърбия след това не е никак малка. В изказването си опозиционният депутат Сакъзов както винаги е задълбочен и аргументиран. В отговор колегите му от мнозинството го освиркват, а в края на речта го свалят от трибуната и дори разкъсват сакото му.

Янко Сакъзов в двора на къщата си през 1939 г.

Година по-късно всички те безпомощно ще наблюдават как се сбъдва пророчеството на социалдемократа и как вече бившите ни съюзници Сърбия и Гърция си поделят завоюваните от българската армия територии на Егейска и Вардарска Македония.

През 1912 година Янко Сакъзов е сред опитните български депутати. Той е първият социалдемократ, който успява да спечели място в Народното събрание малко след създаването на Българската работническа социалдемократическа партия. През дългата си политическа кариера ще бъде избиран за депутат цели 11 пъти и дори ще участва като министър в правителството на Теодор Теодоров. Заради брилянтното си публицистично перо и ораторските си умения е наричан от съратниците си Майстора.

Роденият през 1860 година в Шумен политик не е типичният представител на социалистическото движение от началото на миналия век. Той произхожда от заможно семейство и получава солидно образование в Русия, Германия, Англия и Франция. Именно в тези държави Сакъзов се запознава с левите идеи, но ги възприема в европейския им вариант. След завръщането си в България Сакъзов се запознава с основоположника на социалистическото движение в България Димитър Благоев и през 1893 г. е сред учредителите на БРСДП. Десет години по-късно радикалните и революционни възгледи на Благоев и умереният европейски светоглед на Сакъзов ще се сблъскат и ще породят първото и най-голямо разцепление на българската левица.

През 1903 г. дълго трупаното напрежение между социалдемократите и комунистите се възпламенява и Съкъзов е изключен от БРСДП. Така той оглавява партията на широките социалисти, а Димитър Благоев остава начело на комунистите. Въпреки че се обявява в защита на работническата класа, Янко Сакъзов никога не е практикувал работническа професия. Той е интелектуалец, който прекарва по-голямата част от деня в четене на вестници, списания и книги, които получава всеки ден от Европа. Присъствието му в международното социалистическо движение е почти толкова значимо, колкото присъствието му в българския политически живот.

Въпреки че не е шумен, колкото комунистите на Димитър Благоев, Янко Сакъзов успява да постигне доста повече от тях. Като депутат той се обявява категорично против участието на България в Първата световна война, но гласът му отново не е чут. След националната катастрофа, предизвикана от войната, Сакъзов приема предложението да стане министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Теодор Теодоров. За краткото време, в което оглавява министерството, Социалдемократът успява да прокара закон, в който за пръв път в българската история е регламентиран осемчасовият работен ден за работниците.

Личният живот на големия политик също е по европейски маниер. След като се жени за общественичката Анна Карима и става баща на три деца,

Сакъзов се влюбва в съпругата на писателя Георги Стаматов Вера. Следва цивилизован развод, след който любовта между Сакъзов и Вера запламтява още по-силно. Въпреки че цяла София говори за връзката им, политикът и писателската съпруга не намират смелост да заявят чувствата си пред Георги Стаматов. Така един ден самият писател хваща невярната си жена за ръка и я води при съперника си с думите: „Щом се обичате, ето ти я!“. За тогавашните български нрави и обичаи подобно джентълменско поведение е истинска революция. Бюрократичните тежести за обявяването на развода между Вера и Георги Стаматови са толкова дълги, че докато получи развод, изгората на Сакъзов му ражда дете. Заради това, че все още се води съпруга на Георги Стаматов, детето няколко години носи името на бившия съпруг на майка си.

Янко Сакъзов прекарва огромната част от политическата си кариера в опозиция. Той остава в парламента до преврата от 1934 г., когато са забранени всички партии и обществени организации. След това остава опозиция на личния режим на Борис III до 1941 г, когато умира на 81 години. След преврата от 9 септември 1944 г. една от първите задачи на БКП е да се разправи със социалдемократите на Сакъзов и да ги изпрати в комунистическите концлагери. В продължение на десетилетия името на първия социалистически депутат не се споменава по никакъв повод от строителите на социализма.

То е извадено от нафталина по време на демократичните промени, когато наследниците на БКП разбират, че Сакъзов отново е бил прав, когато, за разлика от тях, е поел по пътя на социалдемокрацията, вместо по пътя на комунизма.