Нели Рангелова: Обръщам се на “Вие” към Лили Иванова! ИНТЕРВЮ

Нели Рангелова завършва Естрадния отдел на Българската национална консерватория в класа на Цветана Възванова през 1983 г. Още преди това обаче тя вече е една от големите надежди на българската сцена и изгряваща звезда. През 1982 г. печели Голямата награда на фестивала „Златния Орфей“. Същата година е получила и Голямата награда на фестивала „Нийуола“ в Индипендънс, САЩ. Има изяви като солистка на състави като Биг бенда на БНР, „Сребърни звезди“ и „Акага“. Също така пее като гост-музикант с ФСБ, Росица Кирилова, Бисер Киров, Орлин Горанов. През 2012 г. певицата организира грандиозен концерт в зала „България“. Акустичният концерт ще излезе съвсем скоро на CD.

– Върху какво работите в момента?
– Поредният ми албум – „Акустично“, е почти готов. Той всъщност е аудиоалбум, който се издава след миналогодишния ми концерт в зала „България“. Много отдавна говоря за него, но нещата се случват много бавно, защото това са изпълнения на живо, които трябва да се смесват, да се досвирва и изобщо да се правят много неща. Най-накрая е готова и обложката. Ще бъде в черно-бяло – съвсем акустично. Мисля, че този албум ще бъде факт в началото на месеца. Той е първият ми лайв албум. Обикновено групите ги правят, но реших, че напълно си заслужава да имам такъв в кариерата си. Освен това концертът беше много хубав и съжалявам единствено, че не успяхме да направим и DVD, но по-нататък може и това да стане.

– Трудно ли се правят албуми и нови песни у нас?
– Всичко е трудно, доколкото човек трябва първо да определи какви песни иска да прави и в какъв стил да продължи да пее. В момента например е доста модерна хип-хоп и R&B вълната, въпреки че тя най-вече касае младите изпълнители. Преди време и аз съм правила такива експерименти но моята публика не ги възприе много възторжено. Може би от мен се очаква да пея мелодични песни, каквито съм пяла винаги. Обикновено при мен експериментът е свързан с авторите на песните ми. Знам кои са класиците, доверявам им се, но вратата ми е отворена и за млади колеги. Винаги ми е било любопитно как изглеждам в техните очи. След известно време ще запиша още една песен на млад автор. Ще ми бъде любопитно как ще се възприеме, трудности има и от гледна точка на финансирането, защото в нашата професия за всяко нещо се плаща. Нови албуми се правят трудно и може би трябва да се заложи на повече сингли, както правят всички, и след определено време да ги събереш в един албум. Защото всичко вече се качва безплатно в интернет.

– Някои ваши колеги се оплакват, че не ги пускат по радиото за сметка на по-младите изпълнители. Вие чувствате ли се пренебрегната?
– Нормално е да се лансират новите изпълнители, защото тяхното поколение и техният таргет има потребност да слуша такава музика. При нас беше същото. Не приемам тези оплаквания. Никой не може да бъде цял живот на пиедестал. Въпреки че в световен мащаб нещата не стоят точно така. Там всеки изпълнител има свой стил и публика. При нас ситуацията на пазара е малко по-различна. Единственото нещо, за което съжалявам младите е, че не работят с музиканти на живо. Това е разликата между нас и тях. Голяма част от моята кариера мина изцяло с биг бенд, симфоничен оркестър, комбо група, по-малка група. По принцип обичам музиката на живо. Сега, като гледам форматите, виждам колко им е трудно на младите. Защото те не са пели никога през живота си с жив оркестър. Смятам, че всеки изпълнител, който държи на себе си, трябва да е започнал именно по този път. Иска ми се да им кажа, че трябва да са изключително щастливи, като участват във формати, в които се пее с оркестър. Много рядко ще им се удава такава възможност. Иначе с плейбека е много лесно. Но такива са и времената. Да свириш с оркестър е изключително скъпо. Аз също не мога да си го позволя на всяко участие, защото никой не може да ни наеме. Това струва средства, за които организаторите ще извикат още изпълнители.

– Гледате ли музикалните формати?
– Гледам и „Музикална академия“, и „X фактор“. В нашата страна има много талантливи певци. Не напразно ни наричат Страната на Орфей. Българинът е музикален талантлив. Единственото ми пожелание към всички млади певци е да могат да се реализират след това, защото паричната награда, която печелят, не е най-важното. Ако си решил да се занимаваш сериозно с музика, тя би ти стигнала да направиш най-много един албум и 5 клипа. Точно за толкова стигат 100 хил. лева. За младия изпълнител е важно да попадне после при добри мениджъри, които не само да го пращат по участия. Хората наистина са любопитни да ги видят, но те още нямат свой репертоар. На участия пеят едно-две свои парчета и чужди песни. А публиката иска да ги чува и със собствени неща.

– Близка сте с Георги Христов и други ваши колеги от „Музикална академия“. Добре сте запозната какво се случва зад кулисите. Изкуствено ли е противопоставянето между поколенията, което гледаме?
– Има доста моменти, които предизвикват дискусии, но всъщност това е и целта на предаването. Мен ме поканиха да се състезавам, но отказах. Виждам се по друг начин. Бих била много полезна като ментор на младите изпълнители. Бих могла да им дам много ценни съвети, свързани точно с работата с музиканти на сцената. Но не виждам с кого трябва да се конкурирам на кого да се показвам и да се доказвам. Стига толкова.

Много добре си давах сметка, че това ще бъде война на поколенията и едновременно риалити от сорта на „Биг Брадър“. Знаех, че ще се снима непрекъснато. Дори сега, като си говоря с Георги Христов, му казвам, че трябва много да внимава кога какво говори, защото камерите снимат непрекъснато. Освен това всички казват, че искат някой от младите да спечели. Че какво лошо има да спечели някой от известните участници? Да, наистина в момента популярността на Криско е много голяма, но с какви гласови данни превъзхожда той дичо например? Дичо е уникален глас. Въобще не може да става дума за сравнение. Дичо все още е звезда. Да видим дали след 10 години това ще може да се похвали и Криско. Пожелавам му го. Не искам да се конфронтирам с него или с някой друг от младите колеги. Просто не виждам нищо лошо да спечели и някой от не чак толкова младите.

– В предаването Дичо също е представен в отбора на младите звезди. Там ли му е мястото?
– Не би трябвало да е сред младите звезди. Нищо чудно просто никой друг да не се е навил да влезе и да са решили да подсилят групата с него.

– Казвате, че няма лошо той като утвърдена звезда да спечели. Но пък той се изказва доста остро срещу легендите в шоуто.
– Дичо би трябвало да бъде именно при легендите, а не при младите, той беше популярен преди доста години. Но така са решили продуцентите.

– Георги Христов ви е приятел. Давате ли му съвети?
– Казвам му някои неща. Но никога не се бъркам в оценките му, защото той си има свое мнение. С него сме журирали много конкурси и бих казала, че даже е мек и деликатен. В конкурсите, в които сме били заедно, беше безкомпромисен. Пее ли някой нечисто и фалшиво, той е категоричен и изобщо не го допуска.

Тук е малко по-мек. Нормално е, защото има много голяма публика зад себе си и хора, които реагират на секундата. А хората в журито, малко или много, все пак гледат да пазят имиджа си. Фънки също си пази имиджа.

Познавам го доста добре. Били сме заедно в Консерваторията. Винаги е имал скандален имидж и с по-острите си изказвания го поддържа. Той винаги си е бил такъв.

Няма смисъл да се преструва. Понякога и в него откривам някаква мекота. А на няколко пъти става рязък, за да бъде по-любопитен. Беше ми много забавен, когато говореше за соцпесните и соцреализма. Е, чакай, и ти си живял в това време, че даже й вие сте пели такива песни. Хубаво е обаче да има различни полюси. Ако аз трябваше да ги оценявам, не знам дали бих била докрай обективна. Отстрани е лесно да се критикува. Но едва ли някой иска да го видят като лош герой. Въпреки че винаги може нещо да те изнерви.

– Петя Буюклиева например доста се изнерви.
– Тя е голяма певица. Много я обичам, ние сме завършили заедно Естрадния отдел. Но тя винаги е имала много високо мнение за това, което прави, изхождайки от гласовите си възможности. Никога не е страдала от липса на самочувствие. Напротив, винаги го е демонстрирала.

В един такъв формат това може би дразни хората. Затова човек трябва да наведе малко глава и да бъде по-благ.

– Може би все пак за утвърден изпълнител като нея е по-трудно да наведе глава.
– Естествено, че е трудно. Точно затова човек трябва да си дава ясна сметка къде отива и защо отива там. Гледах едно нейно интервю, в което тя каза, че е отишла в шоуто за пари. Щом е така, трябва да знаеш, че заради тези пари ще бъдеш подложен на много провокации. Това е въпрос на личен избор.

– Беше ли нарочена тя?
– Не мисля. Тя така смята, но отстрани не виждам такова нещо. Познавам и нея, и всичките си колеги и знам как те реагират не само на екрана, а и в много други ситуации. Нищо от това, което виждам, не ме изненадва. Но не смятам, че съм човекът, който трябва да го коментира. Все пак ние сме една гилдия и трябва да се поддържаме.

– Вие подкрепяте хората от своята гилдия, но Георги Христов не спаси Петя. Защо?
– Той не е длъжен да го прави. На него много му хареса младото момиче, с което тя беше на елиминации. Показаха и записа, в който Здравко му казва да гласува за Кичка, а Жоро отговори: „Откъде накъде ще гласувам за нея?“. Да знаете, че в това шоу ще има неща, за които и журито ще бъде хващано.

Но все пак се радвам, че има такива формати, защото трва е начин, по който хората малко или много опознават и младите, и по-зрелите изпълнители. Сега се надявам да покажат и това, което младите вършат в тази къща. Не само нашето поколение може да пие шампанско за хиляда лева. Младите също правят разни лудории, които с интерес очаквам да видя. Не може само едните да орезиляваш, а другите да галиш. Ние пътуваме и с младите колеги по участия. Много добре знаем дали пият и какво правят. Не бих казала, че поведението им е винаги перфектно.

– Как ще коментирате отношението им към журито? Това липса на респект ли е?
– По-скоро те са поколение, на което не му пука за нищо. Само ние сме научени да имаме респект към по-големите от нас. Не знам дали това е добродетел или порок. Би било добре да има приемственост и уважение, но пък те точно затова са млади – за да се бунтуват. Като мине време и излязат извън нещата, ще видим как ще се държат.

– Въпреки това вие сякаш ги подкрепяте и ги разбирате.
– Да, защото знам много добре на мен какво ми е коствало, когато тръгнах като млад изпълнител. Никой не те посреща с широко отворени обятия. При нас трябваше да мине много време, докато те приемат. Трябваше да се доказваш на много фестивали, да пееш по чужбина, да носиш награди, за да те признаят тук и да ти напишат първата песен.

Беше много трудно за някой от нас да пробие и да започнат да го излъчват по радиото и телевизията. Още повече че тогава имаше едно-две радиа и толкова телевизии. При нас успехът идваше по-бавно. Всички, които успяха и тогава станаха звезди, наистина го заслужаваха.

Те са изстрадали и са платили цената на тази слава. Затова сега, като.чуя някой да коментира, че на нас едно време ни е било лесно, ми става смешно.

ВИЖ ВИДЕОТО: