Сериалът, който се разиграва в Къщата, се развива със страхотна скорост, почти с тази на светлината! Сълзите и сцените са повече от всякога! Промените в настроенията настъпват толкова бързо, че малко взех да се обърквам. Тези случки ме връщат във времето, когато бях на 15 години, когато момченцата поступват момиченцата, за да покажат симпатиите си! А момиченцата като невинни души клепат с мигли!
О, мъже, мъже, ама като искате нещо, го правете, а не като Пламен: „Абе жена ми ми се обади…“. Къде сте бе, мъже, къде ви отиде егото, мъжката дума?! Тази ситуация ми напомня на случващото се в България, където като притиснат някого до ъгъла, той ни тук ял, ни пук мирисал!
Нервите на всички в Къщата вече са опънати докрай. Щом моята фаворитка Станка си изтърва нервите и започнаха обидите, значи положението е доста напечено! Смятам, че се допуска една грешка в цялата игра! Това, че се налага на виповете да излизат от Къщата и те научават външна информация! Това доста променя ситуацията вътре. Все пак не е лошо да се видят отстрани, защото това, което се случва, го правят те. Нека се видят, но май доста се уплашиха! Ама бъдете себе си бе, хорааааааааааа, а не се дистанцирайте от някого след телефонен разговор или от новина, която сте чули отвън! Това много дразни!
Офффф, много ми е чудно кой ли ще грабне титлата победител? За Мира да не съм чула!!!
Нямо спор обаче, че в Къщата цари огромно лицемерие!!! Царят и неуредици. Абе да си кажа, скучно ми е да гледам всяка вечер Лил и нейните истории – искам, ама не искам! Ама и тя какво е виновна, той Тервел като се уплаши…
А Пламенчо, за него не знам какво да кажа! Определено от типа хора за 5 минути слава! Бляк! Личи му, че е такъв, а и го знам от най-близкия му човек, неговата съпруга! Между другото, тя е прекрасна жена! Имах възможността да се запозная с нея в социалната мрежа преди по-малко от година!
Искам вече да се случи нещо хубаво на хората вътре, а не само сълзи и обиди! Идеята за парти няма да е зле – като това, когато Станка танцува с Мариан. Беше си яко и забавно! Е, вярно, не всичко може да е път, постлан с рози, но все пак… И така, съквартирантите се откриха напълно и всеки си каза каквото му е на душата. Така трябва да бъде, както нас ни изправяха очи в очи, ех, колко е сладко и изчервяващо!
Но… сякаш малко промяна в колектива няма да е лоша!
Коментирай първи