Депутатът Мартин Захариев: Скандалът с ер*тичния модел Елена Бончева, е продукт на женска злоба! ИНТЕРВЮ

Мартин Захариев е депутат от парламентарната група на „Коалиция за България“ в 42-рото народно събрание. Член е на Комисията по култура и медии и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. През последните 20 години работи в областта на медиите като водещ, предприемач, продуцент и издател. Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и е специализирал в САЩ и Англия. През годините създава и издава списанията „Егоист“, ЕГО, „Плейбой“, „Ритъм“, „Мотор Шоу“, „Bulgaria Air“, „Hello!“, BBC „Знание“, BBC „Good Food“, BBC „Top Gear“, „Auto Bild“, „Glamour“.

– Господин Захариев, какво накара един дясномислещ човек като вас да стане депутат от БСП?
– В целия си съзнателен живот съм изповядвал прозападните ценности. Координатната система ляво-дясно е възможно най-порочното към днешна дата разделение, което съществува в обществото. Винаги съм бил привърженик на пазарните отношения, което определено не е лява политика. Моето разочарование от автентичната десница започна много отдавна. Тя беше канибализирана още от времената на НДСВ и след това окончателно, бих казал, изядена от ГЕРБ. Смятам, че ако лидерът на тогавашната десница Иван Костов си беше тръгнал по-навреме, вероятно резултатите на последните избори за десните хора в България щяха да са по-различни.

– Имахте ли предложения от други партии преди изборите?
– През годините съм получавал, но съм ги отхвърлял, защото на онзи етап приоритет за мен бяха най-вече бизнес заниманията, свързани с медиите.

– Днес съжалявате ли, че станахте депутат?
– Никога не съм съжалявал за мои действия. От краткия си опит в политиката научавам много нови неща за технологията на властта и управлението. Като цяло разбирането ми за присъствието ми в политиката не е краткосрочно.

– Да не би да се разочаровахте от журналистиката?
– Разочаровах се от българската медийна среда. Жалко е, че голяма част от колегите изпълняват професията си с ясното чувство за обреченост. Голяма част от тях знаят, че много от наложените по императивен начин правила са напълно неприемливи, но са поставени в позиция да не могат да променят каквото и да било. Когато държавата и собствениците на медии се отказват от стартиране на положителни промени, единственият шанс е гражданските организации в сектора да поемат инициативата. Аз съм един от радетелите за медийна реформа в това Народно събрание, за изцяло нов закон, но не намирам достатъчно подкрепа от колегите. Може би за по-радикални промени ще трябва да се изчакат по-спокойни времена. Но реформата е задължителна.

– На какво ви прилича днешният парламент?
– Прилича ми на футболен стадион. на които 240 играчи играят в калта ръгби с правила на играта, които дори ръгбито не би приело. По-скоро приличат на селски бой.

На трибуните има две огромни агитки от ултраси, които скандират за единия или другия отбор. Някъде около терена и извън него са разпределени службите и жандармерията, които пазят двете агитки да не се сбият. Абсурдът е стигнал дъното.

– Не ви ли притеснява, че и вие играете в този мач?
– В този мач съм по обективни причини. Влязох в парламента по силата на собственото си желание. Подаването на оставка за мен не е решение. Убеден съм, че ни чака непредвидима зима и дано тя да не е зима и на политическите отношения. Не може да не се провежда диалог с гражданското общество.

– Как гласувахте по въпроса за мораториума за земята?
– За съжаление гласувах „за“. Бих го поправил при първа възможност. Емоциите от това новата коалиция по тази тема – ГЕРБ – „Атака“, да лъсне ни накараха да вземем това глупаво и грешно решение.

– Имахте ли предварителна информация, че ГЕРБ и „Атака“ ще гласуват заедно?
– Разбрах буквално в залата. Това е един добър пример, че емоционалните решения в парламента не са добър съветник и пример, че липсва политическа зрялост в общото поведение на Народното събрание.

– Това общо гласуване крачка ли е към обединение на партиите в парламента в името на националния интерес?
– В огромна степен коноенсусните решения са функция на консенсусно мислене на лидерите на отделните политически партии в парламента. Егото на Борисов, който до ден днешен казва, че е спечелил изборите, и това е така, но не управлява, е сериозно засегнато и накърнено.

Това е един от големите проблеми. Когато се гласуваше правителството, казах в очите на Борисов и Цветанов, че ако те само с техните лични гласове бяха дали 2 гласа за правителството, щяха да променят политическия ход на историята. Но егото им не даде тази подкрепа. Успешните държави като Германия и Австрия са това, което са, заради широките коалиции, които ги управляват.

– Какво имахте предвид, а като казахте, че избирането на Пеевски е една изключително положителна страница в българската история?
– Така извадено като самостоятелно изречение изглежда налудничаво. Но идеята е друга. Единственото положително от злополучното решение на 14 юни е, че хората реагираха мигновено. Събуди се гражданското общество. Още тогава на групата казах, че до 12 часа на обяд ще взривим медиите, до 5 следобед ще взривим улицата, а до 20 часа ще се превърнем в международна новина. Така и стана. Това беше „положителният ефект“. Казусът „Пеевски“ продължава и днес с решението на Конституционния съд и реакцията на студентите към техния преподавател и настоящ шеф на Конституционния съд. Казусът става нарицателно и разделя по непоправим начин България.

– Последно достигнахме 87-о място по свобода на словото. Може ли да слезем още по-надолу?
– Класирането на България ясно показва международното разбиране за състоянието на медиите в България и нерешените им проблеми. Те са неясната собственост на медиите, финансирането им, тенденцията към монополизиране на целия пазар, нелоялната конкуренция, неясните критерии за разпределяне на рекламата, особено на публичните пари, свързани с еврофондовете, силна политическа зависимост на много от важните средства за информация и ограниченият плурализъм на медийното съдържание като цяло. Бих добавил още неефективно работещата само-регулация и липсата на синдикална и правна защита на самите журналисти. Докато не бъдат решени тези проблеми, не бихме отлепили от тези места.

– На какво се дължи ниският рейтинг на държавните медии?
– От години не се извършват реформи в обществените медии. Аз отдавна съм защитник на тезата за тяхното обединяване. Сега в бюджет 2014 са заложени 5 млн. по-малко за БНТ. Аз питам: как очакваме БНТ да реализира амбициозната си програма за мултиканална стратегия с пускането на няколко нови канапа, със стартирането на HD канал, при положение че бюджетът им е орязан с 5 милиона? От друга страна, съществува странен модел на финансиране на обществените медии – веднъж от републиканския бюджет, и втори път – от пазара на реклама. Мисля, че битката на обществените медии с частните е ненужна и невъзможна, но те я водят, за да спечелят рекламни пари. БНТ за 6 месеца беше спечелила колкото Би Ти Ви за 1 седмица. Целият частен радиосектор не надхвърля 20 милиона, но финансирането на БНР с всички присъщи му задължения достига до 42 милиона. Това е сериозна диспропорция. Смятам, че в следващите месеци може да се стартира процес на одит от международна агенция, която да направи структурен и финансов анализ в БНТ и БНР. Да се подготви едно становище за целесъобразността на подобна идея за обединение на двете медии. Когато има достатъчно политическо доверие това да се случи, то ще стане.

– Одобрявате ли програмните политики на БНТ и БНР?
– Ще се въздържа от коментар, защото това ще ме вкара в един ненужен дебат. Единственото, което мисля, е, че трябва да има прозрачност при харченето на обществения ресурс. Такава нямаше в избора на генерални директори на БНТ и БНР.

– Защо предизвика такъв скандал назначаването на ер*тичния модел Елена Бончева в НЕК?
– Всяко чудо за 3 дни. Случаят е продукт на чиста женска завист.

– Четат ли се още ер*тични списания, или интернет запълни нишата?
– По мое време „Плейбой“ беше едно от трите най-четени списания в България. Бях стигнал до 60 000 тираж. После се появиха още ер*тични списания, които почнаха да се канибализират взаимно. В същото време интернет ги захлупи. Това, което направи „Плейбой“, е, че наред с ер*тиката имаше и качествена журналистика. Това сега отсъства.