Христо Александров, известен като Ицо Салфетката, излезе от затвора, 10 месеца преди да е изтекла присъдата му. Той е първият български банкер, пратен в килията за присвояване на пари. Някой обаче да не се заблуди, че е лежал заради фалиралата Агробизнесбанк, от която са раздадени необезпечени кредити за милиони. Няма такова нещо. Бившият келнер, превърнал се в брокер, е пратен зад решетките заради присвоени 141 800 хил. лева от финансово-брокерска къща „Пловдив“.
Решението за предсрочното му освобождаване е на Окръжния съд в Пловдив, но то идва след предложение на специална комисия към местния затвор. Преценено е, че Христо Александров е с безупречно поведение – работил като библиотекар, бил изпращан да се труди на външни обекти, справял се отлично и му давали домашни отпуски. С пот на чело намалил наказанието си, защото в пандиза с 2 работни дни се отмятат три от присъдата. Комисията пресметнала, че образцовият затворник вече е излежал над две трети от 8-годишната й присъда.
От своя страна Христо Александров също се опитал да докосне сърцата на съдиите, като заявил, че има планове за семейството и бъдещето си. „Желанието ми е да бъда на свобода и да се грижа за децата си – казал той и подчертал: – ще се занимавам с нещо в областта на моята сфера – преструктуриране и сливане на предприятия.“
Разследването срещу ексбанкера е далеч по-дълго като време от престоя му в панделата. То стартира в далечната 1996 г. Осъден е едва през юли 2010 г. на 8 години затвор, като по време на всички съдебни заседания той неизменно повтаря: „Не съм присвоил парите!“. Съпроцесник на Христо Александров е позабравеният вече проф. Христо Драганов, навремето със славата на експерт по застраховането. На тях двамата е предявен граждански иск от правоприемника на застрахователната компания „Булстрад“ в размер от 141 800 лева. Ицо Салфетката е бил управител на въпросната финансово-брокерска къща „Пловдив“.
В трудовата книжка на Христо Александров далеч повече са годините, през които той работил като сервитьор, отколкото като шеф на трезор. нарамил е таблата едва ли не още като ученик. Първата си клиентела обслужва в ресторант „Симфония“ край пеещите фонтани. След казармата е келнер в най-реномираните заведения в Стария Пловдив.
Ключов за кариерата му е ресторант „Ритора“. Според градските легенди точно там е забелязан от митичния Андрей Луканов.
Още в началните месеци на прехода Салфетката напуска култовата пловдивска кръчма, за да се потопи в мътните води на прохождащия частен бизнес. Първото му начинание е каравана „Чадъра“ на търговската улица в Пловдив, а малко след това идва и първото му чейнджбюро в града. Наречено е „Александър“. През 1991 г. е учредена финансово-брокерска къща „Пловдив“. Скандалният Валентин Моллов представя Христо Александров като управител на компанията.
Следващата крачка в кариерата на бившия келнер е още по-гигантска – Ицо Салфетката става директор на Агробизнесбанк. Междувременно той е закачил в рамка диплома за висше образование, изкарано задочно в Стопанската академия в Свищов, прочула се по това време като ковачница на банкери и митничари.
Запознати си припомнят, че Христо Александров всъщност превзема банката с вътрешен преврат.Той измества от директорското място преподавателя в Аграрния университет Тодор Янков, който впрочем също полежа в затвора.
Заедно с големите пари идва и разводът с първата съпруга Зоя. Двамата са заедно от ученици, имат две деца, но банкерът започва любов с доста по-младата секретарка Стоилка Чобанова
Толя, както я наричат в офиса, му ражда син. Наричат го Александър. Любимата на банкера явно никак не харесва рядко срещаното си име Стоилка, защото набързо се прекръства на Александра.
Проспериращият бивш сервитьор, превърнал се в банкер, блести в скъпи костюми, носи ефектни часовници. Тези, които го познават, никак не са изненадани – той демонстрира изискан вкус и дрехи от „Кореком“ още в сивите години на социализма. В същото време обаче дори и като шеф на банка продължава да живее в старо апартаментче в панелния комплекс „Тракия“. Малко преди да се сгромоляса банката, семейството му се мести в ново жилище. Затова пък Христо Александров вдига най-модерния тенис комплекс в Пловдив.
Непосилната лекота на банкерските времена обаче бързо свършва. Агробизнесбанк хлопва врати през 1996 г. по време на злополучното управление на Жан Виденов. Банката е поета от синдик. БНБ прави жалък опит да я спаси и я купува за 1 лев, но няма на кого да я препродаде. Една след друга удрят катинар Първа частна банка, Минералбанк, Туристспортбанк, Банката за земеделски кредит, банка „Славяни“, Елитбанк…
Веднага след като банката обявява фалит, Христо Александров и Александра (Стоилка) Чобанова потъват вдън земя. Интерпол търси беглеца. Според слуховете двойката кръстосва Африка, някои се кълнат, че са ги „виждали“ в Доминиканската република.
Играта на криеница продължава до 2001. Ицо Салфетката се предава сам на следствието в София. Заявява, че през цялото време е бил в страната и не е напускал границите й. Докато е в ареста, през 2002 г. той се кандидатира за кмет на града. Районната избирателна комисия обаче не го допуска.
В Пловдив и досега се носят митове за огромните му милиони надиплени в швейцарските банки. Дори докато е в затвора, местни тарикати твърдят, че той си живее като Симеончо.
Според мълвата бил в една килия със Стоян Стоев – Канара, бивш барабанист от фолклорния оркестър „Канарите“. Музикантът е пратен зад решетките заради наркотици. Бившият банкер и музикантът станали първи другари и понеже имали пари за рушвети, надзирателите били много любезни и съпричастни към неволята им. Поне така твърдят пловдивските медии.
Още докато търка наровете в затвора, Христо Александров обявява, че ще чисти името си в Старсбург и ще иска 100 хил. евро обезщетение. Като причина за делото срещу България той посочва, че процесът срещу него и банката му се точи необосновано дългото време – над 14 години. Бившият член на групировката Г 13 и кредитен милионер очаква да трогне магистратите в Европейския съд по правата на човека, защото по време на водените срещу него дела е нарушено основното му човешко право за свободно придвижване.
Както се казва – ще поживеем, ще видим.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи