Бившият шеф на БНТ и кинематографията Павел Писарев: Цял живот сменяха кръвта на Лилов! ИНТЕРВЮ

Павел Писарев е бил заместник на Людмила Живкова в Комитета по култура. В определени периоди от кариерата си той е ръководил и БНТ, и Кинематографията. Сега е активист на лявото крило на БСП, към което се числеше и починалият през лятото Александър Лилов.

Именно на Стратега е посветена голяма част от това интервю. Писарев другарува с бившия председател на столетницата още от 70-те години на миналия век и знае много за живота и делата му.

– Г-н Писарев, раздадохте се в подготовката на честването за 80-годишния юбилей на Александър Лилов, който той не дочака…
– Александър Лилов почина на 20 юли, а на 31 август щеше да навърши 80 години. Честването, посветено на него, беше на 21 октомври в зала №7 на НДК. Събраха се приятели и хора, с които е работил през годините. Организатор беше БСП, присъства и ръководството на партията.

– Коя беше последната ви среща с Лилов?
– В Правителствена болницата, където бяхме със съпругата му, Димитър Генчев и Янаки Стоилов. Заветът на Лилов бе да продължим да правим списание „Понеделник“. Той посочи Митко Генчев за главен редактор и заръча изданието да бъде конструктивно, но да си казва и думата. За съжаление по това време Сашо вече беше много зле.

– От какво почина Лилов?
– От рак на кръвта. Като млад е имал анемия. Знам, че са му сменяли кръвта по веднъж в годината, след това се е наложило по-често, но той не е могъл да издържи.

Сашо официално не разбра от какво е болен, не му казваха. Според мен обаче предполагаше, че диагнозата му е сериозна.

– Страхуваше ли се от смъртта?
– Докато можеше да ходи, работеше. Беше бодър, но накрая не можеше дори да говори. Не сме обсъждали смъртта.

– Какво мислеше за обстановката в страната?
– Много се плашеше от бедността в България. Също и от политическото противопоставяне между личностите в БСП.

– Мнението му за Сергей Станишев?
– Отношението му към Сергей беше добро, те живееха в една кооперация. Лилов беше приятел с бащата на Сергей – Димитър Станишев. Впрочем Сашо никога не е имал отрицателно мнение към никого от партията, нe съм го чувал да говори лошо дори за Андрей Луканов, с когото много спореше. За Тодор Живков също не е казвал нищо негативно.

– Лилов в свое интервю каза, че Сергей никога не му е поискал съвет…
– Това са си техни отношения. Но е факт – мнението на Лилов за Сергей беше положително. Той се въздържаше да дава оценки за Георги Първанов, макар да имаше какво да каже. Лилов не беше склонен да прави компромиси с десницата и със социалистическия характер на БСП. Но, разбира се, смяташе съветския болшевизъм за изживян.

– Значи Лилов не е бил от онези, които смятат, че начело на БСП трябва да застане нов лидер…
– Не е имал такова становище. Иначе щеше да го каже, беше член на националния съвет. Да, критикувал е ръководството, искаше лява социална политика. Но и не беше утопист, който да поставя неизпълними задачи. Беше реалист, съобразяваше се с възможностите.

– Коя беше последната му стратегия?
– Говореше и пишеше за бедността, тази тема го вълнуваше много. Александър Лилов беше не само политолог, но и философ.

– Остана ли нещо, което не успя да довърши?
– Много пъти разговаряхме да напише спомени. Не го направи, при това съзнателно. Казваше, че не може да разкрие всичко, което знае. Бяха започнали с Димитър Генчев да правят мемоарна книга, но после Лилов се отказа. При Митко има доста записи, може някой ден да ги издаде.

– Първата ви среща с Лилов?
– През 1970 г. се видяхме за първи път. Работех в телевизията, а той беше завеждащ „Култура“ в ЦК. След това отидох в киното и бях на пряко подчинение на отдела на Лилов.

– Имахте ли спорове през годините?
– Той гледаше всички български пиеси и филми. Изслушваше и не бързаше да изказва мнение, винаги питаше как се оценява дадено нещо. Отношенията ни бяха делнични Гледахме българските филми заедно и след това пиехме кафе. Никога не е искал съкращаване или спиране на дадена творба. Казваше ни как се приемат филмите в страната, на срещите с чужденци даваше високи оценки за българското кино… Много помагаше.

– Виждали ли сте го някога ядосан?
– Да, веднъж на националния преглед на театрите, където се даваха награди. Поканих го да дойде на заключителното представление. Попита ме коя пиеса е получила най-големия приз.

Отвърнах му, че постановката е по Камен Зидаров с режисьор Филип Филипов. Ядоса се, тъй като искаше да бъдат наградени Иван Радоев и Йордан Радичков. И отказа да дойде на награждаването. Явно още тогава е имало различие между неговата оценка за изкуството и тази на Тодор Живков.

– Как прие Лилов смъртта на своята приятелка Людмила Живкова?
– Той тогава не беше в България. А и да беше, политици от голям ранг не показват външно какво чувстват. Кончината на Людмила беше неочаквана, макар месец преди това да личеше, че е болна. Дъщерята на Тодор Живков почина през 1981 година, а през 1983-та освободиха Лилов от Политбюро.

– Разстрои ли се Лилов от отстраняването си и от критиката на Живков, който го обвинил в отдалеченост от реалния живот и липса на интерес към икономическите проблеми?
– Лилов отиде директор на Института за съвременни социални теории. Де факто с отстраняването му от политиката му направиха добро, защото той беше професор, стана член-кореспондент и успя да напише много книги. Не сме говорили как е приел критиката на Живков.

– Кой беше най-трудният му момент в политиката?
– Преходът, да успее да доведе БСП до кондиция след рухването на социалистическата система. Знам неговия разговор с Вили Бранд в Лондон. Бившият германски канцлер му казва, че нашата партия трябва да стане член на социалистическия интернационал. Лилов отвръща, че ние разглеждаме промените като крах на съветския социализъм, но и на западноевропейската социалдемокрация и ще търсим друг път. „Прав сте исторически, но не и тактически“, репликира Вили Бранд. Докато Александър Лилов беше начело на БСП, партията не влезе в интернационала. Той смяташе западно-европейските социалисти за много десни. Беше пред труден избор, накъде да тръгне БСП. Знам, че когато се е прибрал от Лондон след 10 ноември, е отишъл направо на Боровец където са били Луканов, Петър Младенов, Станко Тодоров, Добри Джуров и други от ръководството на партията. Поставил им е въпроса БКП да стане БСП, да се смени програмата на партията и т.н. Изложил е вижданията си и са влезли в големи противоречия. Лилов им е казал непреклонно: „Ако не сте съгласни с мен, ще си замина в Лондон!

– Когато Лилов е начело на БСП в началото на 90-те, партията отчита Възродителния процес като грешка…
– Лилов беше против Възродителния процес и се е изказвал в този дух на вътрешни заседания на партията. Той не беше от хората, настроени патриотарски по темата. Възродителният процес е тежък въпрос.

– Защо Лилов не застана начело на държавата след Тодор Живков?
– Лилов нямаше такива амбиции. А през 1991 г., когато БСП загуби изборите, напусна и лидерския пост в партията. Тогава му беше в кърпа вързано повторното избиране на конгреса. Кандидатурите бяха три – Георги Пирински, Жан Виденов и Лилов. Сашо се оттегли и останаха Пирински и Виденов. Лилов апелира тези, които искат него за председател, да гласуват за Жан. Беше преценил, че; на партията й трябват нови кадри.

– Харесвал ли е Жан Виденов?
– Въпреки недостатъците на Жан, Сашо имаше положително мнение за него. Смяташе, че е много честен.

– Лилов е политикът с най-дълъг стаж като депутат. Защо в един момент остана извън Народното събрание?
– От 1963 до 2001 г. той е присъствал във всички Народни събрания. Лилов беше спечелил депутатско място от Добрич, когато не без участието на ръководните среди на БСП бяха признати 40 000 гласа от Турция и те се пренесоха в неговия избирателен район. По този начин Сашо отпадна и в парламента отиде друг. Би трябвало турските гласове да се разпределят поравно из цялата страна, а не само в Добрич. Явно това бе направено, за да извадят Лилов от Народното събрание. И след това обаче той си казваше мнението по всички въпроси и имаше кой да го чуе.

– Случвало ли се е да остане неразбран от БСП?
– Виждал е, че някои работи не се приемат… Лилов имаше много по-широка култура от другите ръководни кадри. Само Луканов беше на същото високо ниво. Сашо имаше покана лично от Бжежински да отиде на работа в института му, докато беше в Лондон да учи английски език. Но отказа.

– Имаше ли Лилов сгрешена прогноза?
– Имаше, когато се избра правителството на Жан Виденов. Той тогава се изказа, че БСП ще управлява следващите 15-20 години. Това не стана.

– Големите му недостатъци?
– Беше доста лековерен в приятелските си отношения. Много вярваше на хората, издигаше ги и им гласуваше доверие, а те след това му теглеха шута. Един от тези хора беше Йордан Радичков. Той му беше голям приятел, но напусна БСП и зае десни позиции.Това очевидно беше грешна оценка на Лилов, но въпреки всичко той не каза лоша дума за писателя. Продължи да си го обича и да смята, че е един от най-талантливите автори в българската литература. Лилов смяташе, че промяната в Радичков се дължи на съпругата му Сузи.

– Кои други го предадоха?
– Лилов издигна Маринов (Александър Маринов, бивш депутат от БСП, шеф на софийската организация на партията, направил завой надясно – б. p.), a той напусна БСП. Но пък Янаки Стоилов и хората в лявото крило не предадоха Сашо, останаха да работят с него.