Доцент Иво Петров е един от най-изтъкнатите специалисти в областта на сърдечните заболявания в България. В момента е началник на Клиниката по инвазивна кардиология и ангиология в „Сити Клиник“ – София. Председател е на Дружеството на кардиолозите в България и на Българското дружество по ендоваскуларна терапия.
Само преди дни екипът му извърши една от най-модерните процедури в кардиологията – безкръвна смяна на аортна клапа на сърцето. При нея безкръвно и с минимално инвазивен достъп през артерията на бедрото катетър достига до сърцето и поставя клапната протеза.
– Доцент Петров, как са първите трима пациенти, на които в „Сити Клиник“ сменихте безкръвно клапа на сърцето?
– Възстановяват се изключително добре. Единият случай беше особено сложен. По клапата, която трябваше да сменим, имаше много калций и това затрудняваше имплантирането на новата. Поставяше и под съмнение работата й след имплантацията. Слава богу, и при тримата нещата се развиха много добре. Едва три дни след имплантациите пациентите са раздвижени. Нямаха никакви усложнения. И тримата ме питаха: „Няма ли да си ходим?“. Още първия ден, след като се събудиха в реанимация и осъзнаха колко добре се чувстват, започнаха да питат: „Защо ни държите в реанимация? Тук има болни хора, а ние сме здрави“. Имаха желание по-бързо да станат от леглото, което е нормално, защото процедурата се прави с изключително кратка обща анестезия. Тя трае около 15-20 минути, максимум 40. Нормално е пациентите да се чувстват готови за изписване много по-бързо. Освен това, тъй като няма открит хирургически достъп, рискът от инфекция е по-малък. След имплантирането на такава клапа основният проблем е развитието на блок на електрическата и проводна система, който изисква бърза реакция и имплантиране на пейсмейкър. Слава богу, при нито един от тримата не се налага слагане на пейсмейкър.
– Какво е различното при тази процедура?
– Безкръвната смяна на аортна клапа е един от най-големите пробиви през последните години в областта на кардиохирургията и кардиологията. В имплантацията участват кардиохирург, инвазивен кардиолог и анесте-зиолог. Процедурата е много авангардна, тъй като гръдният кош не се отваря, сърцето не се спира, клапата минава като стент. Някои клапи се разтварят сами, а други се разтварят с балон.
– След като няма отваряне на гръдния кош, как протича тази процедура?
– Влиза се през бедрената артерия с минимален разрез от окояо 2-3 см. При най-модерната методика, която вече е приложима в много страни, се минава направо през кожата, без да се реже нищо. В края на процедурата самият отвор в артерията се затваря със специален клипс, който позволява изцяло неоперативния достъп. Това е и следващата стъпка, която планираме.
– За кои пациенти се препоръчва този метод?
– Засега за пациенти, които имат противопоказания за хирургия – такива, при които има по-голям хирургичен риск. Пациенти с придружаващи тежки или злокачествени заболявания и изявена сърдечна недостатъчност, които са отказани от хирургия.
– Доколко в Европа се прилага този революционен за България метод?
– Ние не сме първият център, който прави имплантации. Първи беше екипът на професор Джоргова в „Света Екатерина“. Смятам, че е добре да има два центъра в България. Те ще отговорят на нуждите на пациентите и освен това винаги могат да си сътрудничат и да си помагат. В Европа вече са направени около 30 хиляди имплантации, а през последните 2 години са открити повече от 150 центъра. Миналата година в Германия са направени 16 хил. имплантации.
– Може ли този нов метод да измести досегашните по-инвазивни процедури?
– При по-стандартни пациенти методът принципно е приложим. Но засега се смята, че все още резултатите от класическата хирургия са идеалните. Те са златният стандарт. Клапата, която се имплантира неоперативно, крие някои рискове за неперфектен резултат по отношение на функцията на самата клапа. Не е задължително да се случи, но все пак вероятността за неидеална функция на клапата е малко по-голяма в сравнение с хирургичното лечение. Това обаче не означава, че методът дава no-ниски резултати. Просто хирургията продължава да бъде златният стандарт. Затова тези имплантации се правят предимно на пациенти, за които има висок хирургически риск. Реално за тях това е единственият шанс. Само пациенти, които са противопоказни за хирургия, ще бъдат подлагани на този метод. Но в страни като Франция, Германия и Италия вече този тип имплантиране се прилага на все повече пациенти. Включително на такива, при които има и по-нисък – междинен хирургически риск. Методиката се развива непрекъснато, клапите също. В последните няколко години и двете водещи фирми, производители на клапи, направиха много подобрения в клапата, в стента и в системата за освобождаване. Посоката е към намаляване размера на устройството за имплантиране и оптимизиране работата на самата клапа.
– По-скъпа ли е тази имплантация от откритата операция?
– Може да изглежда така, но не е. Операцията при такива пациенти често е изключително сложна. Изисква и изключително голям болничен престой. Също така крие много по-голям риск. Тоест на държавата е много по-изгодно и перспективно да запази човешкия живот и да има по-малък болничен престой, който намалява разходите.
Като теглим накрая чертата, се оказва, че перкутанното имплантиране на клапа е по-евтино за системата. Затова то е логичната стъпка напред.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
една от диагнозите ми евисокастепенна аортна стеноза с ефективен АКО-0.7 кв.см.Интерисуваме належащо ли е смяната на клапата и колко ще струва?В момента имам поставени 4 стенда, и ми предстои 5.Предварително Ви благодаря за отговора,независимо от непълната диагноза!