Петко Димитров е роден през 1975 година в София. Той е собственик на нощни барове и ресторанти. Баща му е фотожурналист, а майка му инженер. По професия е зъботехник.
Бившата му съпруга е водещата Мария Игнатова. Преди дни Петко Димитров се ожени за танцьорката Яна, с която се запознаха по време на шоуто „Денсинг Старс“.
През миналата седмица в пресата бяха публикувани записи с протестиращи. В тях Петко Димитров бе споменат като един от хората, които финансират протестите срещу правителството.
– Господин Димитров, как ще коментирате твърдения на протестиращи, че сте в схемата за плащане на бунтовете срещу правителството заедно с Иво Тонев и съмнителни фигури от ъндърграунда?
– Моят бизнес няма нищо общо с политиката и протестите. Занимавам се само и единствено със заведения. Протестите наистина са далеч от мен. Заставам с името си зад това твърдение и съм готов да вкарам в съда всеки, който казва обратното. Това са измишльотини на болни мозъци. Крайно време е да се научим в България всеки да отговаря за думите си и да е готов да ги докаже в съда. Омръзна ми да се тиражират неверни твърдения за мен.
– Какви например?
– Ето днес в един от всекидневниците е написано, че в момента с Яна сме на меден месец в Дубай (показва първа страница на вестника – б.а.) А аз седя в бара и разговарям с вас. Чел съм неща за себе си, които нямат нищо общо с истината. Невероятни измислици се написаха за сватбата ни струвала еди-колко си, аз и Яна сме били облечени за космически суми. Чудя се кой ражда тези неща?
– Познавате ли Румен Николов-Пашата, чието име също се споменава схемата за плащане на протестите?
– Не.
– Имате ли политически пристрастия?
– Гласувам на избори винаги. Всяка нощ съм в моите клубове и това, което виждам и чувам, е отражение на случващото се в държавата. Своеобразно социологическо проучване. Хората обичат да споделят с мен, дори съм се превърнал в отдушник на много приятели, които ходят по заведенията. Честно казано, добивам представа за случващото се в държавата от тези мои наблюдения и е нормално да имам позиция. Но това си е моя позиция. Дотам свършва всичко, свързано с политиката.
– Да не би намесването на името ви в протестите да е заради близостта ви с Иво Тонев, който не крие симпатиите си към ГЕРБ и е приятел на Борисов?
– Иво Тонев ми е много близък, дори ми стана кум. Той е страхотен и много кадърен човек. Не крия, че ми е приятел, но не виждам логика това да е причина да се твърди, че плащам на протестиращите. Уважавам изключително много Иво. Той цяло лято беше на морето и не се е занимавал въобще с протести.
– Иначе подкрепяте ли протестите?
– Това е един от начините, чрез които човек сигнализира, че нещо не е наред. Друг е въпросът дали се постига успех. Не съм сигурен, че в България с протести ще се постигне промяна. Винаги ще има недоволни и негодуващи. Моето лично мнение обаче е, че на голяма част от хората им изнася да протестират, a не да работят. Впечатленията ми са, че младите хора ги мързи. Моят съвет е малко повече да се потрудят, защото има и работа, и пари.
Но на повечето това не им изнася и предночитат да протестират.
– Как се прави в момента бизнес в България? Налага ли се да си непременно в добри отношения с властта?
– Много е трудно. Трябва да си страшно гъвкав и креативен. На бизнеса изключително много пречи бюрокрацията. Ако искаш да направиш нещо, чакаш с месеци отговора на поне 10 инстанции. Минават толкова тежки процедури, че ти убиват всякакво желание да се развиваш. В един момент махаш с ръка и се отказваш. Дори да си амбициозен, като срещнеш толкова спънки, желанието ти отива по дяволите. Постоянните приказки за криза, безпаричие и тежки дни стресна дори хората, които имат пари, и те предпочитат да си ги пазят. Народът обедня, но пак повтарям, че това се дължи на факта, че много от тях не искат да работят и да се развиват. И при мен идват на работа и напускат след първата седмица, защото им било тежко.
Ами аз имах период, когато не бях почивал 100 дни – няма празник, няма ден, няма нощ.
– Много бизнесмени твърдят, че биват рекетирани от политически партии. Така ли е?
– На мен такова нещо не ми се е случвало, но постоянно ни проверяват всевъзможни инстанции, които са с 2, 3, 4 букви. Спокоен съм, защото клубовете, които менажирам, са напълно съобразени със законите. Понякога е имало дребни нарушения и при нас, но винаги сме си вземали бележка. Може би има бизнеси, които биват рекетирани, но не познавам човек, на когото това се е случило. Затова не мога да употребявам имена.
– Твърди се, че заведенията ви в момента са най-успешни. Имате ли сериозна конкуренция?
– В София живеят 2,5 млн. жители. Има достатъчно място за доста успешни заведения. На мен не ми е приятно, когато ми кажат, че само в нашите клубове има хора, а на другите места е слаба посещаемостта. Това не ме радва, защото показва, че бизнесът боледува, хората не харчат пари. Навремето една компания поръчваше по 2-3 бутилки, а сега цяла вечер седи на една. Всичко в страната боледува.
– Политици идват ли в клубовете?
– И те са хора и имат право да се веселят. Лошото е, че политик и успял вече са нарицателно за лош човек.
– За съжаление много от тях се държат по начин, който не може да бъде пример за подражание.
– Всяко стадо си има мърша. Ако изброим всички правителства в миналото, трябва да се съгласим, че има доста свестни хора, както и брак.
– Смятате ли се за успял човек?
– Успял съм, защото имам човек до себе си, когото страшно много обичам. Бизнесът горе-долу върви. Но има още много неща, които искам да постигна. Затова не твърдя, че съм успял, винаги искам още нещо.
– Има ли голяма илюзия, с която сте се разделили?
– Твърдя, че имам голямо сърце и съм добър и позитивен човек. Умея да се усмихвам дори когато не ми се смее. Бизнесът ми е такъв – постоянно се срещам хора и не върви да бъда нацупен и намръщен. Много хора идват в клубовете, за да си излеят душата. Седят с мен и цяла нощ ми говорят. С извинение, понякога цялото ми ухо става в слюнки, но аз винаги слушам. Това е много тежко, защото се случва всяка нощ в продължение на години. Заблуждавал съм се, че когато се отнасям към някого положително, той ще направи същото. След това с изненада разбирам, че някой, с който седя на една маса и си казваме „наздраве“, после говорят зад гърба ми. От това много ме боли. За жалост много от хората са двулични и не са истински.
– Кой е най-тежкият момент в живота ви?
– Преди 2 години ми се случи нещо много лошо, дори мислех, че няма да мога да ходя. 6 месеца бях с патерици заради много тежка травма на крака със скъсани коленни връзки. Затова и досега най-много се притеснявам.
Коментирай първи