Борисов беше казал, че Сергей Станишев страдал от делюзия – състояние, в което човек говори несвързано. Това не е така и Борисов не е прав. Станишев стъпи здраво на земята още след като се роди първото му дете и се ожени. Когато човек достигне тази възраст и няма никакво развитие във връзката му е обичайно да е самотен.
Такъв беше и самият Станишев, когато живееше с Елена Йончева. Тя го теглеше към самотата, тъй като той не е човек, който ще се прибере вкъщи и ще стои сам, защото Йончева е в Сомалия или в някоя друга гореща точка. В момента той е един от малкото политици у нас, които са стъпили здраво на земята и знаят какво правят. За това много му помогна семейният живот, тъй като преди това приемаше само съвети от останалите, които го провалиха. Когато обаче човек сам е осъзнал, че може да е фактор и глава на семейство, постепенно осъзнава, че има лидерски качества. Аз смятам, че именно заради това Георги Първанов не можа да вземе властта в БСП. Той обаче имаше
едно много положително качество – флегматик. Имаше слаба сензитивност и емоционалност, както и бедна мимика, неизразителни движения, но беше работоспособен и издръжлив.
Такива хора обаче трудно превключват вниманието си и се приспособяват към нова обстановка, както и в контакт с нови хора. Това именно попречи на Първанов в БСП. Борисов е пълната му противоположност. Той е от мезоморфния тип. Мускулест, с голяма физическа сила. Типът произлиза от мезодермата, или междинния слой на зародиша, а физически изразява здравина и сила. Обикновено на този морфологичен тип съответства со-матотоничен темперамент – активен е, енергичен е и обичащ да се налага.
За разлика от тях двамата обаче Станишев е по средата. Той успява да балансира в политиката между избухливия мускулест тип и човека, който иска никой да не се меси в личното му пространство, и да успява да говори с хората по човешки, но без да се държи с тях като с роби.
1 Trackback / Pingback