От 1878 г. до днес България има 50 министър-председатели. Някои от тях са премиери по повече от един път. Водач в това отношение е Александър Малинов, който 5 пъти застава начело на правителството в периода 1908-1931 г. След него с по четири мандата са Петко Каравелов (между 1880 и 1901 г.) и Георги Кьосеиванов (между 1935 и 1940 г).
Най-краткият премиер в новата българска история е митрополит Климент – само 3 дни продължава длъжността му на министър-председател през 1886 г. – от 9 август до 12 август. Но това е вторият път, в който митрополитът е начело на българското правителството след Освобождението. Първият е от 26 ноември 1879 г. до 24 март 1880 г.
Митрополит Климент става премиер, след като група немного умни военни извършват държавен преврат на 9 август 1886 г. Те детронират законния владетел Александър I Батенберг и поставят България под върховенството на руския император – същия, който не признава Съединението от предишната 1885 г. В деня на преврата Търновският митрополит Климент е в София. Той знае за плановете и действията на военните и чака в църквата „Свети Крал“, днес „Света Неделя“. След молебена Климент благославя преврата и призовава събралите се миряни да искат „прошка от Русия за обидата, която й е нанесъл един неверен княз“. Митрополитът става премиер на т.нар. Временно революционно правителство, защото Петко Каравелов отказва поста.
Климент обяснява, че жертва за отечеството, което не трябва да остава без премиер. Подкрепен е от една спешна депеша от Русия, в която пише, че е желателно в състава на кабинета да влезе митрополит Климент.
За тридневното си премиерстване той успява да напише една „Прокламация към българския народ“ и две телеграми до Русия. В прокламацията се изразява надежда, че „великият руски цар, покровител на България, няма да остави отечеството ни без своето мощно покровителство и защита“. Климент моли да получи „взаимообразно парична помощ от окупационния фонд за над един милион франка“, защото „касите били празни“.
Превратът, премиерът и неговите прошения към Русия срещат решителния и твърд отпор на Стефан Стамболов. Председателят на Народното събрание в този момент и бъдещ премиер Стамболов успява да привлече на своя страна пловдивския гарнизон. Произнася пламенна реч за измен-ничеството на правителството „во главе Климента“ и заплашва, че „всеки, който слуша приказанията на това правителство, ще бъде съден и наказан по военните закони“. На самия митрополит изпраща телеграма, в която му пише, че „народът няма да забрави, че ти си, който заби ножа в сърцето му“.
Заплашва го, че не подаде ли оставка „в 24 часа“ ще го разстреля. Митрополитът явно е бил наясно, че Стамболов не се шегува, и бърза да напусне управлението на 12 август 1886 г. Така напълно безславно приключва най-краткият премиерски мандат в българската история.
Животът на митрополит Климент остава интересен. В него Стефан Стамболов продължава да бъде един от главните герои заедно с княз Фердинанд и самия Бай Ганьо. По-точно – неговият прототип, прокурорът Ганьо Чолаков
Заради голямото уважение, с което се ползва от страна на Русия, митрополитът се разминава леко и не търпи особени последици от активната, си роля по свалянето на Александър Батенберг. Но от края на 1886 г. започва открита борба против държавната власт. Прави го, защото не може да се примири с русофобската политика на Стефан Стамболов (който е министър-председател на България от 20 август 1887 до 19 май 1894 г.), с избора на Фердинанд за български княз (на 2 август 1887 г.) и скъсаните на 6 ноември 1886 г. българо-руски отношения. Чашата прелива, когато се предлагат промени в Търновската конституция, които дават право на държавния глава да не е православен християнин.
В речта си на Православната неделя – 14 февруари 1893 г., митрополит Климент индиректно обвинява Фердинанд и Стамболов, че посягат на народната вяра, поради
което „всеки от тях му е жесток враг“. Стамболов се вбесява и го изпраща на заточение в Гложенския манастир. Това обаче става с помощта на прокурора Ганьо Чолаков, който е храненик на митрополит Климент и който става прототип на Алековия Бай Ганьо. Прокурорът Ганьо Чолаков повдига срещу своя благодетел обвинение по член 66 от Отоманския закон – за възбуждане на народа към бунт. Първоначално митрополит Климент е осъден на доживотно заточение, после на 15 години затвор, докато накрая остават две години заточение. Това става с ходатайството на самия княз Фердинанд и противно на отношенията между двамата. Просто Фердинанд си дава ясна сметка за позициите на митрополита в Русия и успява да използва това.
На 1 март 1894 г. Фердинанд опростява „съвършено“ наказанието на Климент. Но Стамболов все още е на власт и отказва да изпълни княжеския указ. Така Климент е освободен 4 дни след падането на Стамболов на 22 май 1894 г. Посрещат го 20 000 души на 24 май във Велико Търново с надписа „Правдата и невинността винаги побеждават“. Митрополит Климент Търновски умира на 23 юли 1901 г. в София.
Be the first to comment