Режисьорът Димитър Коцев – Шошо: Няма далавера в “Четвърта власт”! ИНТЕРВЮ

Димитър Коцев – Шошо е син на актьора легенда Константин Коцев, но също така режисьор и продуцент на сериала „Четвърта власт“- един от гвоздеите в програмната схема на БНТ тази есен. Сагата предизвика доста коментари в социалните мрежи след излъчването на първите епизоди, като най-яростни в критиките бяха представителите на журналистическата гилдия. Работещите по вестниците възроптаха, че филмът на Шошо и Найо Тицин не отразява реално професията им.

Съгласен ли е Димитър Коцев с отправените към него и ортака му упреци? Забогатял ли е от сериала и имат ли героите му прототипи в реалния живот? Каква е ролята на Севда Шишманова в продукцията? Отговорите на тези и други въпроси получихме с настоящето интервю.

– Шошо, вашият сериал „Четвърта власт“ предизвика вълна от коментари в социалните мрежи. На какво се дължи недоволството?
– Къде видяхте недоволство? Сериалът се радва на очакван интерес. „Четвърта власт“ е игрален филм, а не документален. Образите и героите са измислени, локациите не са реални. Може би някои журналисти са очаквали да видят във филма буквално копие на своята редакция, да се припознаят и зарадват. За мен реакцията им е естествена и нямам никакви притеснения. Всеки може да дава мнение за нашия труд, както и ние сме в правото си да коментираме онова, което правят вестниците и вестникарите.

– Казвате, че героите ви са измислени. И все пак нямат ли прототипи? Някои популярни лица май са се разпознали…
– Не, няма прототипи. Опитали сме се да извадим архетипни образи от българската реалност – журналисти, министри, политици, хора, управляващи службите… През героите със сигурност не прозират конкретни лица, защото това би снишило нашия сериал до нивото на скеч, създаден по моментна снимка на обществото.

– Владо Карамазов бил бившият финансов министър Милен Велчев, Христо Шопов – Алексей Петров, пиарката с детето – Моника Йосифова, фирма „Делта“ – „Титан“, а Оги Боклука – Димитър Борисов…
– Не намирам никаква връзка между героя на Христо Шопов и Алексей Петров. А и единствената прилика между Милен Велчев и Владо Карамазов е, че и двамата са красиви млади мъже. С останалите изредени имена е същото.

– Какво рискувахте с „Четвърта власт“?
– Риск поема всеки творец, започвайки да прави нещо. Страховете му са дали крайният резултат ще е добър, дали ще си свърши работата добре или през пръсти… Това и за мен беше най-голямото притеснение, причината за моите безсънни нощи през изключително натоварената последна година. Радвам се, че продуктът ни е чудесен. Нямам поводи за притеснения за нивото на професионализъм, което излъчва сериалът. Чувам само някои откъслечни забележки за „Четвърта власт“, някои от които са си направо нелепи. Нито една конструктивна! Забележките са от рода на „Защо главният герой кара „Мини Купър“ и откъде имал пари за него“.

– Смелост ли е да показвате грозната страна на обществото?
– Със сигурност не се чувстваме като герои. В крайна сметка това е просто един филм, макар в него да сме разгледали тъмните неща от съвремието. Разгледали сме ги от дистанцията на творци, в рамките на един условен разказ. Възхищавам се на реални разследващи журналисти, които успяват да се заровят в“ задкулисието и да извадят истината наяве. За мен това са героите, които променят реалното статукво. За тях е този филм. Ако те се почувстват подкрепени от нас чрез „Четвърта власт“, би било чудесно.

– Сериалът еднакво неудобен ли е за всяка власт?
– Много се надявам да е така. Целта не е да посочим един човек, който да изгърми като бушон, както неведнъж сме виждали да става в българския политически живот. Гърми някой и след това на негово място идва нов и по-талантлив измамник, които управлява фондове и обществени средства. Ние искаме да покажем онези нерегламентирани връзки в тайните служби и журналистиката, които водят до това да не живеем добре, да сме най-бедната страна в Европейския съюз. Бедността ни се случва именно заради онези скрити порочни механизми които се опитваме да осветлим в сериала. Целта ни е да ги посочим, за да може хората да се борят с тях. В този смисъл, ако филмът е неудобен за всякакви управляващи, то това би бил най-големият комплимент за нас.

– Мълви се, че Севда Шишманова колела и бесела в сериала…
– Що за език е това? От страна на БНТ Севда е продуцент на „Четвърта власт“. Тя ляга и става с мисълта за сериала и е нормално да е така. Функцията на продуцента е да преболедува от начало до край продукта.

– „Четвърта власт“ бил по-скъп от „Под прикритие“…
– Не, няма такова нещо. Дебютният сезон на „Под прикритие“ е по-скъп от „Четвърта власт“ заради каскадите и външните ефектни сцени.

– Може ли да се говори за конкуренция между двата сериала?
– О, да. Конкуренция сме в най-добрия смисъл на думата. Хората, които създават „Под прикритие“, са ми приятели от години. Радвам се на постигнатото от тях. Надявам се ние също да пожънем подобни успехи.

– Вашият сериал ядоса някои хора и се извадиха компромати за ортака ви Найо Тицин, касаещи договора му като пиар на агенция „Архиви“…
– Бяха нелепи в опита си да го компрометират. Съжалявам, че Найо стана обект на подобни атаки. Няма да коментирам тези неща, толкова са низки…

– Бюджетът на сериала е 2 милиона лева…
– По повод тези 2 милиона лева многократно съм заявявал, че ако се разделят на 6 месеца труд и 200 души, сумата се оказва не чак толкова голяма. Некоректна е заявката, че Найо Тицин бил взел 2 милиона лева.

– Интересувате ли се от политика? Ходихте ли и вие като Найо да протестирате срещу правителството на Орешарски?
– Всеки, който иска да живее по-добре, трябва да се интересува от политика. Ако нещо не върви, е важно да го каже – само така ще се оправят нещата в България. Да, участвах в протестите срещу правителството. Това е моята гражданска позиция.

– Живели сте и в чужбина. Имало ли е моменти, в които сте съжалявали, че сте се върнали в България?
– Преди 15 години отидох в Австралия с един приятел и работех във фондация за набиране на сродства за инвалиди.

В Холандия пък бях помощник-готвач в ресторант. Не останах в чужбина, защото бях на 27 и реших, че съм твърде възрастен, за да започвам от начало в друга страна.

– Коя беше първата ви работа?
– Или е било ски учител на Боровец, какъвто бях 2 години, или помощник-готвач в Сатиричния театър.

– Някога имали ли сте желание да станете актьор като баща си – големия Константин Коцев?
– Не. Израствайки с актьор, видях всички минуси на професията. Най-вече липсата на личен живот, тя ме възпираше.

– Кога за първи път гледахте баща си в роля? А кога за последен?
– Първият път беше зад кулисите, докато го чаках да си ходим вкъщи. Но съзнателен спомен имам чак от „Дневникът на един луд“ по Гогол – тогава бях около 7-8 годишен. Последното представление, в което гледах баща ми, беше „Слънчевите момчета“. Татко играеше, но беше и режисьор на пиесата. Аз я преведох от английски за него.

– Приличате ли на баща си?
– Все повече заприличвам. Гледайки ръцете си, виждам, че са като неговите. Двамата си имахме традиция да ходим да ядем шкембе чорба в едно ресторантче в кв. „Иван Вазов“. Разхождахме се, общувахме пълноценно. Много хубави са ми спомените от татко. Той ме научи трудните моменти да ги обръщам в лесни. Майка ми почина, когато бях на 15.

– Разкажете за семейството си.
– Синът ми е на 10, а имам и 12-годишна дъщеря от предишна връзка. Жена ми се занимава с медитативни танцувални практики – терапия за хората. Има малък център „Отвъд ограниченията“.

– Откъде идва прозвището ви Шошо?
– Не знам. Дълго време се опитвах да разбера, но безуспешно. Преди 15 години срещнах кума на баща ми – Йордан Радичков, и го попитах. Той ми каза, че като дете съм имитирал звука на бръмчаща муха в стаята и оттам съм станал Шошо. Според мен това Радичков си го измисли. Писателите обичат да си съчиняват интересни случки.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: