Актрисата Илиана Балийска: Съдбата е щедра към мен! ИНТЕРВЮ

  Актрисата Илиана Балийска е родена в София на 23 октомври 1957 г. Казва, че няма смисъл да се прави на свежарка, защото вече има внуци. Обожава рождените си дни, които винаги отбелязва с присъствието на приятели и почитатели. Най-трепетното й очакване е свързано със съпруга й, който всяка година на празника излива чувствата към любимата си жена в рими.

Балийска завършва ВИТИЗ в класа на Елена Владова, а от 1987 г. насам е „актриса на собствено разположение“, както сама казва. Автор и водеща е на концерти и естрадни програми, прави детски спектакли, като хлапетата от публиката стават герои на приказки. Тя е сценарист и водещ на конкурса „Мис Макси Шоу, Балийска озвучава един от най-гледаните сериали у нас като „Болница в Шварцвалд“, „Приятели“, Кости“, „Туин Пийкс“, „Съдружници по неволя“, „Къща за кукли“, „Кралят на квартала“.

– Какво си пожелавате навръх рождения ден?
– Пожелавам си баналните неща, които правят щастлив всеки човек – да са здрави всички, които обичам, семейството, приятелите. Да са здрави и успешни всички мои съмишленици, всички отдадени на мисията, която ме владее вече 15 години – малките-големи таланти на България да намират в шоуто ми по „Канал 3″ пълноценна първа сценична и телевизионна изява. Пожелавам си да бъдем по-добри. Повече да се обичаме, защото трябва да осъзнаем, че сме едно неделимо цяло и ако сеем омраза, ще пожънем бури. Искам внуците ми да намерят смисъл да си останат в България и тук да се реализират така, че да са горди със себе си. Аз съм имала неведнъж възможност да емигрирам, но обичам българския език, „всичко българско и родно“ и затова избрах да съм тук, за което не съжалявам.

– Каква беше изминалата година за вас?
– Акцентът е сватбата на сина ми Велин Балийски – Лино. Имам си нежна и сговорчива снахица, с която сме в перфектни отношения, защото притежаваме различни ключове за външните врати, т.е. живеем отделно. Иначе годината мина под знака на конкурс „Мини Мис и Мини Мистър“, на който съм автор, водещ и продуцент. Отново направихме турнето „Детето на морето“ и през цялата година гостувахме в много градове под патронажа на кметовете, в детските градини и училищата в цялата страна. Понякога е доста изтощително, но е вдъхновяващо и никога не е скучно, защото талантливковчетата – мини сладури от 3 до 12 години, винаги са изненадващи, непредсказуеми и са извор на несекващо добро настроение.

– Вие сте от малкото актриси, които не се оплакват от занаята под прожекторите. Как се справяте?
– От 1907 г. съм „на капитализъм“, актриса на собствено разположение. Рискована е такава позиция, но никога не съм била извън борда. Нещата се редуват в прелестна успешност, без да се напъвам излишно. Съдбата е щедра към мен, а аз й отвръщам с признателност. Веднага след „промените“ започнах да дублирам филми и сериали, даже по едно време от изтощение станах мълчалива. После захванах като сценаристка и водеща по БНТ тежкарския конкурс за над 100-килограмовите. Направих и уникално макси турне „Жени и половина“, което обикаляше страната 2 години. Мисля, че и сега да го направя, ще има същия успех. Това е един от най-щастливите периоди в живота ми, защото виждах каква неподправена радост и веселост носим.

– Имате ли незабравим рожден ден?
– Най-щастливият ми рожден ден се надявам да ме очаква някъде в бъдещето. Никога няма да забравя един 23 октомври преди десетина години, когато в зала 2 на НДК направих поредното издание на „Мини Мис и Мини Мистър“. Неочаквано публиката запя „Честит рожден ден“, а от екипа ми изнесоха на сцената торта. Помня, че тогава си пожелах по-често да съм сред толкова много позитивни хора, защото вярвам, че колкото повече добри души ти пратят дори мислено пожелания, те неутрализират лошата енергия на мразачите.

– Какво е отношението ви към подаръците?
– Ако кажа, че не ми е хубаво, не ми е важно и не държа да получа подаръци на рождения си ден, ще излъжа. Никога не казвам предварително какво искам, защото за мен изненадата е не по-малко ценна от самия подарък. С мъжа ми си разменяме картички с римушки по всеки повод и с нетърпение чакам да видя какво ще ми напише за този рожден ден. Харесват ми гиздилца – медальони, гривни. Миналата година ми подариха една сребърна гривна с орнаменти и аз тутакси реших, че ще ме пази от уроки. Тя ми е на късмет и вече излизам с нея на сцената.

– Вярвате ли в съдбата, в това, че тя решава кой какъв път да извърви?
– Вярвам в съдбовността на всичко, което ми се случва или ме подминава. Имам достатъчно опитности, които доказват, че каквото има да стане – и хубаво, и лошо, то ще си дойде. Много от хубавите неща са ми дошли изневиделица, без да съм ги визуализирала, както сега натрапливо ни препоръчват. Има и неща, предимно в личен план, които много съм искала, а не съм имала. Обаче действително се оказва, че „всяко зло е за добро“. Живея с максимата „Където има обич – там е Господ“.

– Кои са хората до вас, на които държите изключително много?
– Хората до мен са съпругът ми и децата ми. Дъщерята Цвета също е актриса. Тя ме дари с прекрасните внучета – 6-годишната Емона, която е мини водеща на шоуто, и 2-годишния Росен. Синът ми Велин – Лино, също е телевизионер. Очаквам и той да продължи фамилията Балийски с рожба. Макар че има едно поверие за старостта на дамите. Някога жените при появата на първото внуче започвали да си подготвят одеждите за смъртта. Разбирам смисъла му. И той е в това, че човек вече е видял продължението си и е противоестествено да се правиш на свежарка.

– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Няма да изненадам никого, като кажа, че най-хубавите моменти в живота ми са свързани с раждането и успехите на моите деца. Не че са „моите гарджета“, но са толкова позитивни:.. Дори само те са достатъчни, за да кажа без колебание: „Аз съм щастлив и успял човек“. Най-лошите моменти са както при всеки – преди няколко години останах сираче. Лошо е и това, че живея в непрекъснат страх за близките си. Знам, че привличаме лошото, като мислим за него, но не мога да се въздържам.

– Вярвате ли в предсказанията на звездите?
– Не само вярвам в предсказанията на звездите, но и имам авторски албум с песни за всяка зодия. Аз самата съм родена на границата между Везни и Скорпион и усещам как ту „душата ми кантар е“, ту по скорпионски искам „тутакси всичко до край“. Като се запознавам с някого, един от първите ми въпроси е: „Каква зодия си?“. Чуя ли отговор, вече зная дали сме съвместими и хармонични, или човекът ще ми е проблемен.

– Какво е за вас любовта?
– Уцелихте ме в най-съкровеното. Моят девиз е: „Без любов няма живот“. Изцяло съм подвластна на любовта. Тя е смисълът на съществуването ми.

– Притеснявате ли се от старостта?
– Притеснява ме да не стана зависима от грижите на децата си. Искам да съм на този свят, докато мога да се справям сама. Майка и татко си отидоха точно така – без нито за миг да ни обременят със себе си. На мен ми е криво, че не можах да им дам това, което цял живот получавах от тях.

– Как виждате себе си след 20 години?
– Не си се представям бездействаща пенсионерка. Мисля, че до последно ще „измишляторствам“ и ще ми е интересно да наблюдавам как точно се случват нещата в живота, дори когато няма активно да го живея.

– Любима книга?
– „Щастлив без причина“ на Марси Шимоф.

– Любимо ястие?
– Готовото. Преди готвеше майка ми, а сега мъжът ми. Обичам лозови барми и боб яхния. Дънов казва, че бобът дава твърдост на характера и това, че е национално ястие, е в основата на издръжливостта на българина.

– Любими дрехи?
– Зрителите на моето тв шоу знаят, че предпочитам лъскавите роби. Те са част от запазената ми марка.

– Любим филм?
– „Лулу на моста“, където дублирах Мира Сорвино.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: