Един надпис виси на стената в клуб „Картонажен работник“ в град Васюки – „Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се“. Този лозунг от „Дванадесетте стола“ на Илф и Петров пасва идеално за мото и на многобройните жертви на така наречените бързи кредити.
В точно такава ситуация се намира Катя Семова от София. Тя е болна от тежка астма и не работи, а съпругът й е шофьор в градския транспорт.
Преди няколко години стават клиенти на „Профи кредит“. Теглят 2000 лева и през декември 2011 г. им остава да връщат 697 лева. „Положението ни в този момент беше „пей сърце“ – припомня си през сълзи Катя, – но точно в този момент, когато бяхме пред погасяване на кредита, ми се обадиха по телефона от „Профи кредит“. Беше преди Коледа. Раздавали промоционални кредити до 3000 лева при страшно изгодни условия, например можело да се забавят до три плащания на вноските.
Имахме нужда – покривът на къщата течеше. През ум не ми мина, че може така да се забатачим.“
В офиса на фирмата за бързи кредити им предлагат 2700 лева, с които ще погасят остатъка от предишния кредит и ще оправят покрива. „Не оспорвам заема, но вижте каква лихвата“ – казва жената. В договора за револвиращ заем е записано, че след 4 години семейството трябва да върне 10 908,64 лева срещу изтеглените 2700 лева!
Уловката е в това, че Катя и Димитър Семови виждат договора едва след като са получили парите. „Дадоха ни този договор месец след като вече бяхме получили парите и за съжаление бяхме вече теглили. Като видяхме, че трябва да върнем 11 хил. лева, с мъжа ми се ударихме по главите.“
Семейството започва да внася редовно всеки месец по 225 лева и са изрядни до септември миналата година. Тогава трябва да платят университетската такса на сина си и са затруднени с вноската. Катя отива в офиса и предупреждава, че ще закъснеят. „Като теглих кредита, една от въдиците беше, че имаме право да забавим три вноски. Припомних им това – обяснява Катя, – обаче от „Профи кредит“ ми заявиха, че трябва да представя болничен на мъжа ми или някакъв подобен документ, че някой от нас е болен. Казах им вие искате фалшиви документи – не, това няма да стане. Почнаха да ме заплашват, че ще запорират заплатата на мъжа ми, ще ми вземат къщата.“
След време семейството прави опит да погаси по-голямата част от заема, за да спести огромните лихви. Мисията обаче се оказва невъзможна. Искат справка за парите, които дължат. Първо им отказват, след това им казват, че срещу 60 лева може да им я изготвят. Първо обаче трябвало да внесат цялата сума от 11 хиляди лева, а след това щели да им изчислят остатъка от парите и евентуално да им върнат нещо. „Казах им, че няма да мине този номер.“
От февруари насам семейството е подложено на непрекъснат тормоз. Всеки ден около 15 часа лек автомобил с четирима представители на „Профи кредит“ пристига пред къщата на Семови. Методите на новоизлюпените бирници напомнят настойчивостта на мисионерите от религиозните секти. „Само повтарят „плати, плати“ – описва ситуацията жената. Сцената се разиграва всеки ден, въпреки че семейството досега има само две забавяния в плащанията. „Изтропват се на вратата ми нонстоп, няма събота, неделя, празници! Дори комшиите са вдигнали ръце, няма спасение от тях. Идват, бутат ми в ръцете някакви листа, от които излиза, че откакто сме започнали да погасяваме кредита, все сме в минус колкото и да внасяме
Как става така?“ – чуди се Катя.
Семейството отишло на среща в офиса на „Профи кредит“. Там попаднали на служителка, която подобно на Елочка Шчукина от „Дванадесетте стола“ си служела с няколко фрази и междуметия от типа: „Нахалничите! Охо!“.
От тези ключови фрази семейството така и не разбрало нищо.
Журналисти се опитаха да потърси и позицията на „Профи кредит“. Но от фирмата за бързи кредити не реагираха по никакъв начин на поканата за интервю.
Юристи, които защитават граждани, пострадали от кредитори, са категорични, че историята на семейство Семови не е изключение, а правило. „Проблемът при този вид кредити е, че на клиентите не се дават веднага при сключване на договора копие от него. Притиснати от битови нужди, те отиват директно в офисите и там процедурата е „сядай, подписвай“ – казва адвокат Атанас Черногорски. – Те нямат възможност да прочетат договора, да се консултират с юрист. Освен това не може да се очаква, че всеки човек разбира от проценти по кредитите. Мнозина не правят разлика между 10% на месец и 10% на година. Има хора които не знаят какво е капитализирана лихва. Големият въпрос обаче е, че сивата дейност на фирмите за бързи кредити се случва, защото няма никакъв контрол от страна на БНБ, и по-специално на нейното управление „Банков надзор“.
Печалбите от бързите кредити явно вече са толкова големи, защото те вече се предлагат и от мобилни оператори, въпреки че нямат регистрация в БНБ като нефинансови институции. От друга страна, една голяма част от компаниите, които дават експресни заеми само срещу лична карта, са дъщерни на банки. Трезорите ги използват, защото този вид дружества могат да предоставят финансов ресурс при по-високи лихвени проценти.
Друг парадокс около фирмите за бързи кредити са огромните лихви. „В наредбата, която регламентира дейността на заложните къщи – обяснява адвокат Черногорски, – ги задължиха да дават кредити на 3% лихва.
Те заложиха 17 % такса за съхранение на вещите. При фирмите, които раздават заеми, процентите стигат до 149-150. Излиза, че при заложните къщи може да се контролират лихвите, а при другите – не може и те могат произволно да ги вдигат. Това е нарушение на европейска практика, която казва, че потребителят има права и не може да има прекомерност в лихвите. За съжаление у нас това не се контролира от страна на компетентните институции. Затова фирмите си позволяват да злоупотребяват – не предоставят договора, отказват да го променят в някои от клаузите и завишават лихвите неимоверно.“
Адвокат Черногорски обръща внимание и на факта, че фирмите за бързи кредити ловко крият истинския размер на лихвата под формата на такси и по този начин също заобикалят закона. „Част от събираните лихви се маскират във формата на такси и считам, че е заблуждаваща рекламата, според която се предоставят кредити с 0% лихва – обяснява той. – Комисията за защита на потребителите следва да се самосезира и да започне проверка.“
Според юриста тези порочни практики до голяма степен ще бъдат пресечени, ако БНБ затегне контрола. Сега обаче пострадалите от бързите кредити нямат избор, освен да се спасяват сами – кой както може.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи