Шокираща и драматична се оказва историята на правнучката на първия човек в бившия СССР преди перестройката Леонид Илич Брежнев. Галина повече от 10 години живее в московска психиатрия, без да е болна и в отлично физическо здраве. А причината за това падение е собствената й майка Виктория Брежнева.
Именно тя я отвежда в дома за душевно болни, когато Галина е на 28 години. Оттогава майката изчезва от живота на дъщеря си. Бащата – Михаил Филипов, също не се интересува от нея. В момента съдбата на 40-годишната любима правнучка на Брежнев е сред най-горещите медийни теми в Русия. Галина моли за помощ чрез държавната телевизия и се надява някой да й помогне да си намери жилище. Защото всички имоти на генералния секретар на ЦК на КПСС от 1964 до 1982 г. са разграбени и не са собственост на наследниците.
Днес Галина има страхотна физическа прилика с прадядо си – Леонид Илич Брежнев. Тя е дебела жена на средна възраст, която носи дрехи, видимо втора ръка, обута е в изтъркани маратонки и няма коса. Няма, защото сама си я бръсне. Казва, че така й е по-добре, но от телевизионния разказ за нея по всичко личи, че това е своеобразна форма на протест срещу всичко, което и се случва.
Денят й започва рано сутринта в една от московските психиатрии, където Галя е оставена да живее на добра воля, без да има нещо общо с лудите там. След като стане, отива на двора, където има тоалетна и открита чешма. Там прави сутрешния си тоалет. На двора в две кофи мие съдовете, с които се храни. Там пере дрехите си. А те се побират в 3 пазарски чанти. Пред огледалото пак на двора жената с най-обикновен бръснач остригва редовно косата си.
Галина разказва, че има медицински документ, който разкрива, че е напълно здрава. Но просто няма къде да отиде. Все пак е доволна, че има покрив над главата си, а не спи по входовете. Защото и това е трябвало да преживее: „Почти година живях на улицата, някъде в района на Третяковската галерия. После имаше период, когато спях в едни вагони, след това в една пристройка на детска градина“, разказва правнучката на Брежнев, докато не престава да пуши и да се люлее в хамак.
„Прадядо ми Леонид Илич Брежнев ме обичаше. Винаги ми носеше играчки, сладкиши – нормално, като хора, които обичат децата си. После баба ми подари диамантен пръстен и злато. Даже нямах 16 години. Мама пък ми подари златен часовник с брилянти. Въобще мама се грижеше за мен, докато порасна. Но тя все беше заета с нещо свое, сякаш имаше някакъв живот, от който ние не бяхме част. С родния ми баща Михаил Михалич Филипов бързо се разделиха. С втория си мъж живее повече от 20 години“.
Галина чете пред камера писмото, което е написала на майка си и с което я моли да й се обади, да я прибере вкъщи. Обещава й, че повече няма да вика нощем, че ще прави всичко, каквото тя иска, само и само да са двете – майка и дъщеря. Това писмо не е изпратено, защото Галина не знае къде живее майка й.
Не я е виждала повече от 10 години. В студиото на руското предаване „Нека говорят“ е само бащата на Галина – Михаил Филипов. Той се кълне, че не е знаел през всичките тези години, че дъщеря му е в психиатрия. Когато Галина влиза в студиото на предаването, баща и дъщеря се поздравяват студено. Галина съвсем повърхностно му казва „Добре съм“, без да го пита той как е. Бащата започва виновно да се извинява, че ако е знаел, е щял да направи нещо, но Галина не го оставя да говори и почти му обръща гръб.
Галина Филипова, или както всички я наричат – Галина Брежнева, е изоставена от всички през последните 10 години, като на първо място е изоставена от живите си майка и баща. Оказва се, че от нея през цялото това време са се интересували единствено леля й и чичо й, които дори не са й роднини. Защото са доведени деца на баба й, също Галина Брежнева, и нямат кръвна връзка с никой от фамилията. От време на време Галина живее при тях край Москва, но пак се връща в психиатрията „Кащенко“, защото няма лични документи. Няма паспорт, но не е загубила оптимизма си и чувството си за хумор. Надява се, че все някак ще си намери друг дом, ще има семейство и много деца. Разказва, че е била омъжена – не по любов, но мъжът й бил добър човек. Намерили се чрез агенция за запознанства още когато била студентка. Главната „вина“ за тази сватба била на майка й. Така и не потръгнало между съпрузите и те се разделили.
Тя попада в психиатрията „Кащенко“ за пръв път, когато е на 28 години. Там я завежда майка й Виктория Брежнева. „Започнах да пия много. На мама не й хареса и реши да ме прати в болница. Остави ме без дом. Когато на 30 години все пак настоях да си отида у дома, се оказа, че аз нямам дом. Просто нямаше къде да отида. Мама я нямаше. Нито тя, нито баща ми помогнаха по някакъв начин. На 33 години се върнах в „Кащенко“ завинаги. Този път баща ми ми помогна да се върна тук и аз бях съгласна с това. Бях слаба, обръсната нула номер, нервите ми бяха слаби. Първата година след това дори не си я спомням. Помагах на жените в домакинството. Писах на мама, тя не отговори нито веднъж. Не знам къде е сега. Но бих се срещнала с нея само в съда, споделя правнучката на Брежнев.
Екипът на предаването придружава Галина до блока в центъра на Москва, в който преди промените са живели само първите хора в СССР. Качват се на етажа, където е бил огромният апартамент на Брежневи. Апартаментът е заключен. Става ясно, че той е продаден през 90-те години неясно на кого. През 2001 г. апартаментът е запечатан, след като е убит тогавашният му собственик. Други апартаменти Брежневи нямат.
Според бащата на Галина – Михаил Филипов, семейството е било ограбено веднага, след като Леонид Илич умира и започва перестройката при Горбачов.
Дъщерята на Леонид Илич умира в лудницата
Един от големите парадокси на историята с правнучката на Леонид Брежнев е, че в момента тя живее в същата московска психиатрия, в която умира нейната баба, на която е кръстена – Галина Леонидова Брежнева. А Галина е доведена тук от дъщеря си Виктория, която след години праща в лудницата и дъщеря си. Галина Брежнева умира самотна през 1998 г. на 69 години, но остава скандалната й известност на ексцентрична и своенравна жена.
Коментирай първи