Поводът да направим това интервю е 62-рият рожден ден на Краси Ранков. Чаровният актьор, който се превърна в голяма звезда с ролята си на Ставрев в „Стъклен дом“, прие журналисти в гримьорната си в Сатиричния театър и ни осведоми подробно за живота и кариерата си. На моменти разказът му звучеше почти невероятно, но човекът не се шегуваше – съдбата действително го е притискала зловещо.
След като преди време губи в един миг спестяванията си за апартамент, а в средата на 50-те си години остава и безработен, Краси Ранков не се предава и намира сили да продължи напред. Днес вече всичките му несгоди са просто лош спомен и той отново се радва на пълна хармония –и в службата, и вкъщи.
– Г-н Ранков, наскоро имахте премиера в Сатирата…
– Да, на 25 септември на спектакъла „Всички в леглото“. Избрах тази пиеса заради посланието й към зрителите, а именно – хората да се освободят от задръжките и предубежденията си. Добре е, когато човек намери сили в себе си да споменава нещата с истинските им имена. Когато вършиш нещо, не е необходимо да го криеш зад някакви благоприлични думички. Трябва да се говори за любовта и естествените взаимоотношения между хората. Пиесата я поставихме двамата с брат ми Веселин Ранков, а аз реших и да играя. Това е трети опит да работим заедно. Предишните два излязоха сполучливи, този също ще е такъв.
– Кое ви лежи повече на сърцето – актьорството или режисурата?
– Захванах се с режисурата, защото имах свободно време. Исках да опитам дали бих могъл да се справя. Това бе проверка за самия мен.
– По-голям сте от брат си с 8 години. Лесно ли работите заедно?
– На мен ми е лесно, допълваме се. Нашите творчески търсения се уеднаквиха. Критични сме към себе си и другия в еднаква степен. Претенциите ни са да стане нещо хубаво. Търпелив и миролюбив човек съм, с мен не може да има напрежение в отношенията. Никога не съм повишавал тон на брат ми. Когато ли пък той се опита да ми каже нещо на висок глас, веднага го успокоявам.
– Кого предпочитате за директор на Сатирата – Калин Сърменов или Здравко Митков?
– И двамата са ми колеги. Обичам и уважавам Калин Сърменов като много енергичен и деен човек. Със Здравко пък заедно завършихме в един випуск, работили сме. Никога в живота ми не съм се притеснявал кой ще ми бъде директор. Гледам да си върша добре моята работа.
– Предложения за филми и сериали имате ли?
– Не. Чакам покана от някоя телевизия. Не страдам от липса на внимание. Хората по улиците и в градовете, където гастролирам, ми засвидетелстват симпатиите си. Интересът към Антон Ставрев от „Стъклен дом“ е траен.
– Ще има ли продължение на „Стъклен дом“?
– Явно няма да има. Аз съм доволен от сериала. Той отвори вратите и на другите български поредици. Хората по улицата все още се обръщат към мен със Ставрев, подвикват ми от минаващи коли, спират ме. Приятно е, това означава, че съм си свършил работата добре.
– Кои от култовите реплики на Антон Ставрев са живи и днес?
– Разбрах, че доста от по-младите зрители са си правили дневници с казаното от Ставрев. Някои от репликите съм ги изричал през годините и съм ги запомнил. Благодарен съм, че ми позволиха да ги включа в текста на сценаристите. Такива реплики са „Може да няма ред, но трябва да се спазва“, „Всеки шут отзад е крачка напред“, „Важното е да има кой да те предложи и да няма кой да те задраска“…
– След успеха ви като Ставрев в „Стъклен дом“ започнахте да се снимате доста в реклами…
– Явно такъв е принципът там – канят те, като станеш популярно лице. Докато снимах „Стъклен дом“, имах възможност да изгледам няколко филма, в които съм участвал в миналото. Установих, че по никакъв начин не съм се променил. И все пак станах известен след участието си в „Стъклен дом“. Телевизията е много мощен фактор, бързо те прави популярен.
Звездеенето обаче не е моят тип поведение. Пожелавам и на другите си колеги да стоят по-здраво на земята. Всичко е временно на този свят.
– Имате ли травми от работата си?
– Да. Преди много години правех постановка в Козлодуй, бяхме пред премиера и трябваше да помогна на осветителя да нагласи прожекторите . Тогава паднах от 6 метра. 4 месеца бях извън строя, ръката ми беше изкълчена, коляното подуто. Играех на сцената с гипс. По време на снимки за филми пък съм падал няколко пъти от кон. Имам и отлепен менискус от сценични боеве и каскади. Лошото е, че няма закон, който застрахова артиста. При сериозна травма актьорът за дълго може да остане без работа.
– Как сте със здравето?
– Чувствам се като всеки нормален 62-годишен мъж. Нямам оплаквания от простатата (смее се). Навремето съм тренирал гребане – кану-каяк, в спортна рота „Чавдар“. Мога да кажа, че до 28-годишна възраст активно съм се занимавал със спорт. От там имам проблеми със ставите, но износването им е нещо нормално. Кръвното ми беше високо, но вече не е.
– Спазвате ли диети?
– Преди няколко години правих една постановка в Пловдивския театър и бях подложен на схема за правилно хранене. Свалих доста килограми, въпреки че си ядях много. Сега се опитвам да се храня правилно, но ми е трудно, защото се прибирам късно, а и през деня имам доста ангажименти.
– Виждам, че пушите, а преди време се похвалихте, че сте спрели цигарите…
– Да, пропуших около „Денсинг Старс“. Преди това не бях палил година и половина. За мен не е проблем, и днес мога да спра пак цигарите. Покрай напрежението в „Денсинг Старс“ се подлъгах и ги започнах. В момента съм на кутия и половина на ден.
– Кога ви е било най-тежко в професията?
– Когато останах без работа. Преди това бях доста зает като режисьор и очаквах за следващия сезон 5 ангажимента в различни театри. Такава ми беше уговорката с директорите. Явно обаче периодът в театъра беше много тежък и останах без работа за 18 месеца.
Бях извън системата, беше потискащо. В един момент дори започнах да се съмнявам в себе си. Имаше опасност да се скърша. След този период ме поканиха в „Стъклен дом“.
– Били сте капитан на кораб. Защо се отказахте?
– Така се случи, че ме приеха в актьорския състав към читалището в Балчик. Явихме се на републикански преглед за художествена самодейност и спечелих златен медал за мъжка роля. Предложиха ми да кандидатствам във ВИТИЗ. Първо се съгласих, след това се отказах. Завърших военната си службата във флота и бях две години капитан на учебен кораб в Балчик. През зимата нямаше какво да се прави и започнах да ходя в читалището. От там отново се запали желанието ми да кандидатствам във ВИТИЗ. Явих се на изпитите и ме приеха.
– Работили сте и хамалин, спасител, сервитьор…
– Годините ми не са малко (смее ce). Така се случи. Бях актьор в Сатирата и през лятото ни даваха малки заплати, а аз трябваше да заведа дъщеря си на море. Затова се наложи да работя като сервитьор. Изкарах 3 месеца с таблата в ръка. Общ работник в една строителна бригада бях, когато останах без работа. На 58 години въртях по 10 кубика бетон на ден и го изнасях с кофи на четвъртия етаж. Това продължи половин година. Няма срамен труд, не се чувствах унизен. Не беше редно обаче един човек, който би могъл да е по-полезен с това, което знае и е учил, да се занимава с нещо друго. 8 години съм бил асистент във ВИТИЗ, но се отказах. Обичах да се занимавам с млади хора, имах самочувствието, че мога да им дам нещо.
– От кога сте с мустак?
– Не си спомням от кога го имам, може би от над 20 години. И баща ми беше с мустак, това е белег на мъжествеността. Понякога махам моя на шега или заради роля.
– Варите ли още домашна ракия?
– От три години не съм. Преди ми беше хоби. Уви, вече нямам време.
– Вашият най-труден момент в личен план?
– Наложи се да се отделя от децата си, когато се разведох. Привърженик съм на дългите връзки и никога не съм смятал, че ще се стигне до раздяла. Първият ми брак, с Пили, продължи около 11 години, вторият, с Катя – също толкова. Синът ми все се шегува с мен, че аз съм случил на жени, но те не са случили на мъж (смее се). Той е от първия ми брак, а дъщерята е от втория. Сега живея с Илияна на семейни начала.
Ние с нея се познаваме още от детската градина. Тя е много грижовен и спокоен човек. От момента, в който се събрахме, нещата в живота ми се подредиха.
– Имате внучка от сина си. Колко често я виждате?
– Това е другата ми мъка (очите му се насълзяват). Веднъж я видях, като беше на 8 години, и сега това лято, когато е вече на 13. Първия път срещата ни беше особена. Тя беше малка и не знаехме как да се държим един с друг.
Внучката ми не знае български, а пък аз не говоря английски. Разбирахме се обаче. Синът ми живее в Америка, раздели се със майката на дъщеря си преди години. Това лято при втората ни среща внучката се приближи до мен и ме прегърна. Не мога да опиша как се почувствах. Този миг като че ли ни събра, тя усети дядо си.
– Обиран ли сте някога?
– Няколко пъти. Веднъж ми откраднаха колата. Не много отдавна пък ми отмъкнаха всички документи от автомобила. Преди години ми задигнаха и парите за една гарсониера. Бях си ги събрал да си купя жилище, изтеглих ги от банката и… Тогава държах фризьорски салон и бях оставил парите в якето.То висеше на закачалката, а като се обърнах, вече го нямаше. В такъв момент ти се струва, че светът ще се срути. Ако обаче запазиш спокойствие, разбираш, че нещата не са чак толкова драматични.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи