Ирина Флорин е загубила и двамата си родители по най-мъчителен и за нея, и за тях начин – от нелечими болести. Изпълнителката на „Цвят лилав“ първо изпратила баща си, а преди 3 години и майка й се пренесла в по-добрия свят.
Историята на Ирина започва от крайдунавското село Гиген, което според историците днес съществува върху останките най-стария римски град на територията на България.
Бъдещата поп звезда, чиито истински имена са Ирина Трифонова Костадинова, се родила при екстремни условия 5 февруари бил мразовит ден, а халите из Дунавската равнина фучали със страшна сила. В онези времена семейството й не разполагало с кола и се наложило майка й Цветанка, подкрепяна от бабата на певицата, да извърви 2 километра по заледено шосе до най-близкия родилен дом.
Бащата на Ирина първо изкарвал прехраната за семейството си като моряк, пътувайки с корабите по Дунава до всички европейски градове. После се захванал със строителство, специализирал се като бояджия. „От химията ли, от какво ли, татко се разболя от цироза. Според мен получи натравяне на черния дроб от боите.
20 години си я носи тая болест, като последните три беше в най-тежко състояние. Опитахме какво ли не, за да го спасим – лекарства, вливания… Но си отиде“, призна Ирина пред съквартиранта си Ивайло от „ВИП Брадър“, който подробно я разпита за живота й, детството и музикалната й кариера. Рак на шийката на матката пък разделил певицата с майка й Цветанка.
„Едва ли има по-страшно нещо от това да изпиташ чувството, че губиш родителите си“, разчувства се Флорин.
Баща й бил против да става певица. Но на Полша трябва да сме благодарни, че е развила и изшлайфала един от най-нежните гласове в поп музиката ни. Като малка Ирина пропяла с полски грамофон.
„Пусках плочите, взимах дезодорант на мама или четката, за зъби и започвах да пея. Татко все ми правеше забележки, че не уча, а чупя пози пред огледалото.
По някой път ме наказваше, като криеше грамофона. Но стринка ми, която живееше в съседната къща, имаше същия, и аз, без татко да знае, бягах при нея, за да си пея.
Накрая счупих 3 грамофона защото нонстоп въртяха виниловите плочи“, потопи се в спомени за детските си години Ирина.
Наследила таланта от дядо си, който бил много добър цигулар. Когато я приели в Руската гимназия в Плевен, учителката й по музика я препоръчала на диригента на училищния хор. Ирина станала първа солистка. Това не се харесало на класната й, понеже заради концертите и турнетата, ученичката й редовно отсъствала от клас. Даскалицата неколкократно предлагала Ирина за изключване. Директорката обаче я спасявала като кадърен, ценен и талантлив кадър.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи