От актьорския дебют на Никола Анастасов е минал повече от половин век. Славният артист обаче още не може да осъзнае, че това е така. „Имам чувството, че съм завършил Театралната академия завчера. Не усещам далечина във времето“, категоричен е той.
През годините, в които е практикувал професията си, Кольо е имал възможността да се среща и да контактува с много наши знаменитости. Попадал е и в обкръжението на комунистически величия като Тодор Живков и членовете на Политбюро, и в компанията на дисиденти.
Артист Анастасов става по щастливо стечение на обстоятелствата. Качва се на театралната сцена благодарение на двойката, която отнася на кандидатстудентския изпит за специалност „Хидромелиорации“ в МЕИ. След като го късат в техническия ВУЗ, се пробва във ВИТИЗ. Успява да впечатли изпитващата комисия и е приет в класа, в който са записани още Татяна Полова, Гинка Станчева, Хиндо Кисимов и Григор Вачков. С последния Кольо става пръв приятел.
След дипломирането си двамата са разпределени във Врачанския театър. Заедно отбиват и военната си служба.
Веднъж в казармата Анастасов е вкаран в ареста заради неопрятност, а по същото време Вачков е разпределен да дава караул пред карцера. През нощта настава страшен студ и за да не настине приятелят му, Гришата отключва помещението и завива заспалия Кольо с вестник „Работническо дело“. „Семействата ни също станаха приятелски. И децата ни – също. Заедно посрещахме Нова година и Коледа, заедно почивахме в Ахтопол“, споделя 81-годишният комик.
Освен във Врачанския театър Анастасов е играл за кратко и във Варненския храм на Мелпомена. Там тогавашният шеф на Сатирата Стефан Сърчаджиев го гледал в постановката „На добър час“. Харесал изпълнението му и го поканил в своята софийска трупа.
Благодарение на ролите си в легендарния комедиен театър Кольо станал любимец на Тодор Живков.
Възникнел ли някакъв проблем в Сатирата, ръководството „командировало“ Анастасов при Тато. Шефовете знаели, че актьорът е слабост на бившия Първи и ще уреди нещата. Кольо бил абониран и за банкетите на ЦК на БКП. Пред партийните величия изнасял рецитации по покана на Живков.
По-младите читатели едва ли знаят, че Анастасов е изпълнявал главната роля в спектакъла, заради който писателят дисидент Георги Марков емигрирал в чужбина.
Представлението „Аз бях той“ било свалено от афиша на Сатирата веднага след генералната репетиция. Официалната версия гласи, че спектакълът паднал от репертоара заради скандал между режисиралите го Нейчо Попов и Методи Андонов. Мълви се обаче, че спречкването между двамата било заръчано от Партията. Пиесата „Аз бях той“ критикувала властта и комунистите направили всичко възможно, за да съсипят постановката.
Анастасов си спомня как след генералната репетиция срещнал Георги арков пред унгарския ресторант на „Раковска“. Спрял го и го попитал къде отива. „А той ми отвръща: „Довиждане, Кольо!“. „Как довиждане, видя ли какъв успех има пиесата?!“ „Казвам ти довиждане, защото заминавам за Италия при сестра си. Тази пиеса няма да излезе!“
„Няма да говориш глупости, залата ревеше като полудяла!“
По това време Кольо все още не знаел, че постановката е зачеркната.
Освен с над стоте си роли в Сатирата Анастасов е любимец на публиката и от изявите си на малкия и големия екран. Незабравими са участията му в кино- и телевизионни хитове като „Тримата от запаса“ и „Неочаквана ваканция“. Той е участник и в първия цветен сериал на БНТ „Нако, Дако и Цако“. Там негови партньори са Парцалев и Калоянчев.
За един от епизодите тримата трябвало да снимат на плаващия в Средиземно море кораб „Цанко Церковски“. Плавателният съд обаче бил нещо повреден и постоянно криволичел. Движенията му се сторили подозрителни на адмиралите от Шести американски флот и те пратили подводница и самолети да разузнаят какъв е случаят.
Никола Анастасов е македонец по потекло, но се слави като голям популяризатор на шопския хумор. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания.
„Към шопите се привързах, защото са необятни. Хуморът им ги спасява във всички области на живота. Чрез смеха на шопа намерих удовлетворение и дори въздействах на колегите от Сатиричния театър да засегнат тази тема. Така тя се претвори и в спектакли“, разправя актьорът. Любимия си шопски виц той научил в село Мрамор.
Действието в анекдота се развива на гробищата.
Вуте седнал на един гроб и реве ли, реве. Нане го пита защо, а той отговаря: „Па не видиш ли, ревем за Пена!“. „Ми т’ва не е гробът на Пена, бе“, рекъл Нане. Тогава Вуте се ударил по челото: „Лелее, а па я ревем и се кинем, и се чудим що не ми е мъчно!“.
Преди време Анастасов издаде автобиографична книга. Томчето озаглави „Я, колко мъка“ и това сигурно учудва мнозина. Кръстник на творбата всъщност е Кеворкян.
„Първо мислех да я нарека „Ей, колко е смешно!“. Дадох му я на Кеворк да я прочете предварително, а той рече: „Ти си разказал мъките, които си преживял. Какво смешно има в това?“. При мен наистина всяко нещо е постигнато с много мъка – в училище, в театъра, с ролите… И тогава заглавието само се роди“, обяснява актьорът.
В мемоарите си той разказва и за първата си среща с царя. Двамата се засекли в кино „Култура“. Величеството било на 6 години и вече носело короната.
„Един ден ни заведоха на кино и аз, понеже бях загубеняк, докато се вредя, останаха места само на първия ред. Всички мислеха, че ще гледаме филм, а там е най-неудобно. Оказа се обаче, че ще има куклен театър. Изведнъж влезе царицата със Симеончо и Мария Луиза. Седнаха до мен. Симеончо се обърна и ме попита. „Караш ли кънки?“. Отговорих му: „Да, в Борисовата градина на езерото“. Той ме погледна и пак попита: „А летни? В двореца карам такива“. А аз дори не знаех, че има кънки с колелца“, връща лентата назад Кольо Анастасов.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment