Мъртва поетеса е голямата любов на Евтим Евтимов, скрита в песента “Обич за обич”

  Има текстове, по които са създадени различни мелодии, но първенство в българската забавна музика държи „Обич за обич“ на Евтим Евтимов. Една голяма любов на поета е скрита в творбата му, сътворена на един дъх в младостта му.

Десетилетия по-късно нейната поетична основа служи за 4(!) различни версии, написани от различни композитори. През 90-те – още една, плюс ново изпълнение от Веско Маринов на познатата вече мелодия от Тончо Русев, чийто пръв изпълнител е Деян Неделчев. Икебаната я записва през 1989 г. и тя става знакова за репертоара му преди „Съчки събирам“.

 

„Стихотворението просто ми дойде в съзнанието една вечер след една среща – разказва Евтим Евтимов. – Гостуваха ни група поети от литературен кръжок. Учителски кръжок от София гостува на нашия в Петрич, на който бях ръководител. След срещата ги заведох над града в ловния дом. В него има една алея, от която целият град се вижда много хубаво. Тази вечер грейнаха много звезди!

Сякаш са над главата ти. Под тебе – пак звезди – лампите на града, светещият град. Беше хубаво, пролетно време, началото на пролетта. В тази вечер аз се срещам с една много хубава жена, много хубав човек. Усетих, че нещо става с мен!“

В късните часове, когато се прибира, местният поет, пред когото е голямата литературна слава, написва стихотворението „Нощ над Петрич“. На сутринта, когато се събужда, сяда пред белия лист и пише на един дъх още едно стихотворение – „Обич за обич“.

„От едно припламване, интимно усещане, изведнъж се родиха две стихотворения за една нощ. Това не ми се беше случвало много години. Това се случва, когато стане някаква магия, каквато магия е самата любов“, споделя лирикът.

Случката е от 1964 г. На следващата година го отпечатва в седмичника за култура „Пулс“, на който след десетилетия става редактор. „Във в. „Пулс“ имаше конкурс – средношколците да определят най-доброто стихотворение на годината. Та 65-а срещу 66-та средношколците дадоха най-много гласове дадоха за „Обич за обич“. Всъщност те го поеха това стихотворение. То си е за тях. Оттогава вече стотици пъти е печатано“, разказва предисторията Евтимов. „Обич за обич“ служи за заглавие на любовна антология по повод 50-годишнината на поета, роден на 28 октомври 1933 г. в Петрич.

Предната, 1982 г., се раждат първите две т. нар. естрадни песни по него. На „Златният Орфей“ с нея се представя група „Кукери“, по музика на Христо Ковачев. В традиционния за гилдията радиоконкурс „Пролет“ участва Емил Димитров, по музика на Георги Костов.

„Георги Костов беше го взел от моя стихосбирка и беше го композирал. Не знаех на кого ще го даде. Но един път случайно се срещнахме с него и каза: „Написах една много хубава песен по „Обич за обич“. Почти същото беше и с другите композитори. Певецът Георги Кордов беше чел стихотворението в една от моите книги. Той дойде най-официално да ми иска съгласие. Отговорих му: „Щом ти ще пишеш музиката, и то за младо момче, студентче, направи с удоволствие песента!“. Георги Христов се казваше този студент, именит днес певец. Версията на „Кукери“ направо в радиото я чух, хареса ми, но не съм обсъждал с авторите и изпълнителите.“

Днес тандемът Тончо Русев – Евтим Евтимов има зад себе си десетки песни. Най-многоброен сред тях е делът на изпетите от Веселин Маринов. Срещата им в „Обич за обич“ не е първата. Но именно тя поставя началото на следващите успешни заглавия.

„Писана е за Деян Неделчев 2 години преди 10 ноември. Много хубава музика! Тончо попадна на този прекрасен глас – млад, силен глас, чист. Това беше на границата преди и след 10 ноември.

Свърза се и с единия, и с другия период. Просто всичко й беше прекрасно на тази песен – и музиката, и словото, и изпълнението на Деян. Деян си отпусна душата и така стана песента… След това почнахме с Тончо да пишем песни за непознатия ни Веселин Маринов, поне на мене непознат тогава. Родиха се „Горчиво вино“, „Ти си любовта“… И при един от следващите албуми Веско поиска да се направи кавър на „Обич за обич“, която вече беше много популярна.

Много хубаво я изпя. Даже с тая кавърверсия стана една добра комбинация: Деян отстъпи „Обич за бич“ на Веско, а Веско му я отстъпи да изпее „Горчиво вино“ в един албум, който Деян издаде с „Полиграм“ ЮАР“, припомня Евтим Евтимов.

„За мен това е едно от най-красивите стихотвореия в българската любовна лирика на големия Евтим Евтимов. И благодарение на Тончо Русев, който реши да направи песента по стихове на Евтим, аз я записах в националното радио през 1989 г. – разказва за най-големия си хит Деян Неделчев. – Въобще не съм предполагал, че песента може да стане такъв хит и до ден днешен да бъде евъргрийн. С тази песен ние спечелихме наградата на Съюза на писателите на пролетния радиоконкурс на БНР през 89 г. и кариерата ми тръгна. Много често мои почитатели ми се обаждат и започват да пеят: „Стига заеми, стига лъжи“ и аз казвам, че не е „лъжи“, а е „везни“. Дори една моя приятелка навремето ми казваше: „Защо си я изпял на меко?“. Аз нали съм русенец и с русенски акцент… Ако се вслушаш, има го това… С времето съм го преодолял, но остава в записа.

Обаче мисля, че не е толкова грозно.“

Аранжиментът на шлагера на Тончо, Евтим и Деян е на Иван Кутиков, откривателя на дует „Ритон“, който днес живее в САЩ. „Тогава аз бях в ансамбъла на Строителни войски – с „Тоника СВ“, Румяна Коцева, Росица Борджиева, Снежина Темелкова. И когато Иван Кутиков – той беше вокален педагог на ансамбъла – направи аранжимента, много ми хареса. Тончо Русев беше ми написал предишната година „Думи“, по стихове на Петър Караангов. Песента доста се развъртя по радиата. И тогава Тончо ми се обади и ми каза, че ми е написал нова песен“, разказва Неделчев.

При все скандалната си напоследък слава, Икебаната твърди, че не ревнува от изпълненията на другите си колеги. „Едно стихотворение може да се направи по най-различни начини. Така че аз съм много щастлив, че аз съм я изпял и че Тончо ми е гласувал доверие като млад певец още тогава“, твърди цапнатият в устата изпълнител.

А Евтим Евтимов довършва разказа за фаворизираното от няколко поколения стихотворение. През 90-те години то се изпява от изпълнителите на македонски фолклор Севдалина и Валентин Спасови.

„Те сами си намериха стихотворението. Имаха моя стихосбирка. И си направиха песента. И ми се обадиха, че са направили песента – съгласен ли съм. И понеже са мои приятели – те бяха пели и други песни, не възразих. Изпели са я по-различно е. Намерили са си свой ъгъл как да поднесат песента и това е най-ценното, когато се прави нов прочит на нещо познато“, твърди поетът.

И все пак коя е тайнствената жена, за която е създадено „Обич за обич“, позволяваме си да попитаме големия поет.

„Моите две големи музи в живота са поетеси – отговаря той. – Едната – с която съм в последните десетилетия – чудесната Романьола Мирославова. Другата е една ваша колежка, с която бях свързан близо 30 години – Петя Йорданова, уви, покойна вече. Навремето правеше „Лека нощ, деца“. Много добра поетеса беше, особено за малките. Но нейни са и стиховете на „Устрем“, по която Марги Хранова с композитора Найден Андреев създадоха божествена песен. За нея написах стихотворението, родено под звездите.“

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: