Велислава Дърева е родена през 1953 година в Пловдив. Завършва журналистика в CУ „Св. Климент Охридски“. За разлика от много други свои колеги, за нея журналистиката е кауза, а не просто работа. Дърева е сред дисидентите, основали Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в края на 80-те години на миналия век. След 10 ноември не обръща „палачинката“ и запазва социалистическите си убеждения. Депутат е в 36-ото народно събрание и е член на Висшия съвет на БСП.
– Госпожо Дърева, Бойко Борисов писа двойки на всички министри за първите им 100 дни работа. Вие как оценявате дейността на кабинета „Орешарски“?
– 100 дни правителство, 90 дни протести. Това могат ли да бъдат 100 нормални дни на едно правителство? Прочее кой беше Борисов?
– Отстрани изглежда, че на БСП и ДПС не им пречат особено протестите.
– Няма човек, на когото да не му влияе такъв натиск.
– Съгласни ли сте с мнението на Георги Кадиев, че единственият начин правителството да оцелее, е оставка на Сергей Станишев?
– Други са задължителните условия. Първо – още в началото правителството (нали е програмно и експертно) трябваше да си постави времеви хоризонт „от – до“ и да каже какво точно ще направи през това време. Второ – правителството и премиерът да бъдат оставени да работят свободно, с развързани ръце. След 100 дни Станишев каза „Бъдещето на правителството е в неговите ръце“.
Трето – 90 дни никой не благоволи да каже кой и защо предложи Пеевски. Неговата кандидатура не е обсъждана и гласувана от Националния съвет на БСП. Орешарски беше поставен в идиотско положение. Той се държа джентълменски в една неджентълменска ситуация, но е недопустимо такова издевателство над един премиер.
– Въпреки всичко обаче БСП бие ГЕРБ според социолозите.
– Такива продължителни протести и това крещене „червени боклуци“, „дебили“, „простаци“ и даже „нехора“, „нечовеци“ влияят на хората и в такива моменти БСП има способността да се сплотява. Това обаче може да произведе измамното усещане за непогрешимост у някои личности. Когато разбрах за назначението на Пеевски, аз бях в Би Ти Ви. След това веднага отидох на площада. Бях първите 3 дни там. Тогава никой не наричаше никого „боклук“. Бяхме заедно леви, десни, всякакви… След това обаче се появиха пиарите на Ивет Добромирова и протестът се обърна. Той започна да работи за интересите на ГЕРБ, нещо, което протестиращите не искат да си признаят. Впрочем протестът не е един. Те са няколко.
1. Протестът на гражданите, омерзени от олигархията, която разяжда обществото вече 24 години.
2. На „красивите и великолепните“.
3. На ГЕРБ, които са бесни, че не са на власт.
4. На десните, които казват, че парламентът е нелегитимен. Защо? Защото те не са там. А защо не са там? Защото никой не е гласувал за тях.
5. На конюнктурните „храбреци“. Те протестират, когато е разрешено, и мълчат, когато е забранено. Излизат на улицата, когато управлението е ляво, а си траят, когато е дясно.
6. На тези, на които всички са им виновни. Не знаят какво искат, но го искат сега и веднага.
7. На тези, които са за шоуто, за разходчицата.
8. На децата на прехода, които нямат никакъв спомен от никакъв соц. Много внимателно чета Фейсбук и виждам, че за тях майор Томпсън е „английски гей“, а Роджър Уотърс – „дърт комуняга“. Крещят ей така, за кеф, те така и мразят.
9. Идва ред на протеста на хоноруваните протестиращи. Всички знаем тарифата, тя не е тайна.
10. И накрая, този, който е на едни хора, които едновременно са пред кулисите и зад кулисите, които са самото задкулисие – тинк-танкове, „експерти“, пиари, обилно финансирани НПО-та.
В крайна сметка задкули-сието, ГЕРБ и „автентичните“ десни предадоха и злоупотребиха с гражданския протест срещу олигархията. Другите бяха превърнати в масовка.
– Тоест какво произведе този протест?
– Обедини избирателите на БСП и реанимира ГЕРБ. ГЕРБ цъфна, а протестът увехна. Борисов възкръсна и протестът умря. Борисов прелъсти и облада „красивите, интелигентните и великолепните“, понеже той е най-красив и най-интелигентен, и стана тяхно знаме и поведе битката срещу олигархията. Каква ирония! Лротестът произведе реаниматорския блок на „автентичните“ десни плюс някакви дяснозелени (по света няма дясна зелена партия), плюс партията на Касим Дал, която е проект на турския премиер Ердоган. За първи път българска партия е пряко обгрижвана от правителство на съседна държава. Нещо, което Доган не допусна и затова е недолюбван в Турция. В България няма автентични десни. Цялата им дясност се побира в това „да ги няма червените“. Да умрат, ако може, и затова да им пуснем една водородна бомбичка на Бузлуджа. В България, за да те признаят за десен, трябва да кажеш „червени боклуци“ и „смърт за комунизма“. Извинявайте, ако това е единственият критерий, да вдигнат паметници на Хитлер и Пиночет.
– Адекватно ли беше поведението на президента в тази напрегната ситуация?
– Този човек не знае за какво е в къщата с гвардейците. Има една песен, в която се пее „Забравил шутът ранга свой“. Плевнелиев е този шут, който е забравил ранга свой. Той не е президент, той е шут и го казвам с голямо съжаление. Направи голяма грешка, като каза, че сваля доверието си към правителството. Взе да се изживява като лице на протеста. Поведението му е неадекватно. Той обслужва ГЕРБ, и то по най-бездарния начин.
– Какво според вас цели Георги Първанов с нападките си към Станишев и афиширането, че ще прави нов проект – да разцепи БСП или да стане пак лидер на партията?
– Ако в началото на протестите имаше някакви шансове за нови леви проекти, след 90 дни тази врата е затворена.
Операцията „разцепване на БСП“ продължава вече 24 години, и то неуспешно, което не означава, че БСП трябва да лежи на някакви стари лаври под дебелите сенки на Бузлуджа. В момента има масов плач, че дясното било умряло, търси се „новото дясно“. В същото време 90% от хората живеят в бедност или на ръба на бедността. Техните желания и очаквания не са десни, а леви и социални (даже на тези, дето се мислят за десни). Това е истинското предизвикателство пред БСП, а не „кой да води бащина дружина“.
– Наскоро почина Александър Лилов. В какви отношения бяхте с него?
– Спорехме непрекъснато. Впрочем аз му измислих прякора Стратега и той го хареса. Лилов прогнозираше нещата, формулираше ги, можеше да формулира няколко крачки напред във времето. Например в отговор на „Войната на цивилизациите“ написа „Диалогът на цивилизациите“ – един колосален научен труд, ама няма кой да чете. Винаги е бил стожер в БСП. Луканов пък го обявиха за „кръстник на мафията“. Ако той беше такъв, семейството му сега нямаше да мизерства в една панелка.
И той, и Лилов бяха големи личности, интелектуални лидери. Богатство е за всяка една партия да има такива колоси в нея.
– На 7 септември пък имаше годишнина от раждането на Живков.
– Навършиха се и 70 години от кончината на цар Борис III. Трябва да си уважаваме историята, да я познаваме, да я анализираме, но не и да я пренаписваме, подменяме или заличаваме в угода на този и онзи. Историята е такава, каквато е, тя не може да бъде променена. Дълбоко порочна е тезата „Който контролира миналото, той контролира бъдещето“.
– Смятате ли, че асоциациите между Борисов и Живков накараха масово хората да му повярват?
– Това е незаслужен комплимент за Борисов. Мнозина в продължение на 20 години търсеха и жадуваха заместител на Тато и намериха бат’ Бойко. Би трябвало да са щастливи, но не са. Живков е недостижим за Борисов. С всичките си кусури Живков беше политик.
Хората припознаха в Борисов не Живков, а себе си. Борисов сутрин каже едно, на обяд друго, вечер – трето. Сутрин е ляв, по обед – десен, вечер – центрист. Така и българинът си сменя мнението непрекъснато. Той забравя какво е казал вчера. Като му припомниш, казва, че няма такова нещо. Българите имаме няколко характерни черти – най-обичаме да завиждаме, да мразим и да се жалваме. И още – ако може, някой друг да ни свърши работата, за да е виновен този някой друг. Бойко ги притежава тези характеристики (плюс изумително спекулативно мислене!) и затова хората му повярваха с „първия си акъл“. „Вторият акъл на българина“ се движи със закъснение – като товарен влак.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи