Той е единственият дервиш в България. Васил Тосев може да се върти по посока обратна на часовниковата стрелка 2 часа, без да спре, изпълнявайки свещения танц. Влюбва се в магията на учението преди 7 години, след като в Пловдив гостува дервишка група. Присъединява се към тях и заминава на обучение в турския град Коня. „Моето дервишко име е Вели.
Даде ми го далечният праправнук на великия мистик на древността Мевлана Джелляледин Руми на специална церемония в Коня. Така животът ми пое по нов път, този на промяната. Сега разбрах, че истината е в смъртта и в тъмнината“, изповядва мъжът.
– Г-н Тосев, вие сте единственият българин, който има възможността и правото да изпълнява суфи танц, изключително популярен на Изток, с доказани лечебни качества. Какво представлява той?
– Танцът се нарича „сема“. Той представлява духовно мистичен ритуал. Неговата Мека е град Коня, Турция. Обучението е дълго. Събирахме се в седмицата два пъти под наблюдението на нашия шейх. Той ни напътстваше. Мястото, в което се обучаваме, се нарича „сема хане“.
– Случили се нещо в живота ви, че се запалихте по дервишките танци?
– Да. Преди 7 години в Пловдив имаше дни на културата в Турция. Дервишка група изнасяше представление. Имаше 8 мъже, които се наричат семазени. Бяха дошли с техния шейх и духовен водач. Докато ги гледах, усетих, че трябва да танцувам като тях. Отидох при шейха и му казах, че искам да ги последвам. Той ми даде два листа с инструкции какво да правя. Издирих книгите на великия Руми. Прочетох ги и в мен се събуди някаква особена енергия. Започнах да се въртя като дервиш. За 2 месеца стигнах до там, че можех да се въртя по два часа на ден.
– Извинете, без прекъсване ли се въртите?
– Да, два часа. Мина се време и стана така, че в България дойде 22-ро поколение правнучка на великия мистик Руми – Есим Челеби. Беше я поканила една художничка, която организираше изложба на снимки на дервиши. Срещнахме се, поговорихме повече от час. Тя ми каза, че иска да си направим обща снимка. Извика фотографа си, които пък се оказа директор на университет в Коня. После шейхът, с когото се бях запознал по време на културните празници, отново дойде в страната и се видяхме.
Помоли ме да му танцувам и аз го заведох в един манастир в България, който се намира, но язовир „Копринка“. Направен е от дърво и представлява доста скромна сграда. Стояхме там няколко дни, показах му какво съм научил. Последва покана от фондация „Мелвана“ за гостуване в Коня. Поеха ми самолетните билети, настаниха ме в хотел, включиха ме в семинар. Беше интересно, не знаеха, че в Пловдив има мевлеви хане от 1411 година, което вече е преобразено в ресторант „Пълдин“. Но е запазена стаята, в която се въртят дервишките танци. Уникално нещо е! Щастлив съм, че Фарух Челеби, който е водачът на братството на дервишите, ме прие като истински брат. Направи го на специална церемония и ми даде дервишкото име Вели. Назначи ми и учител. Така започнах. Тази година също прекарах няколко седмици в Коня.
– Какво се случва по време на този дервишки танц, който българите знаят предимно като „бейли данс“ от някои заведения в Турция и останалите мюсюлмански страни?
– Неговата цел е да спрат мислите в главата, защото те ни дърпат нанякъде, разсейват ни от основното. Докато тече танцът, въртящият се човек не съществува, не чува и не вижда нищо. Поради тази причина не му се завива и свят. Стига се до състояние, при което душата сякаш е извън тялото. На мен ми се е случвало да наблюдавам тялото си от високо.
Как да ви го обясня?! Все едно съм го напуснал и полетял като птица. Виждам мъж в бяло и зная, че това съм аз, но стоя и наблюдавам. Преди танца задължително се казват няколко мюсюлмански молитви. Изпълняват се два ритуала, които са разделени на малък и голям. Преди да се облече, всяка дреха се целува. Това важи и за обувките. Бялата дреха символизира чистото съзнание. Черната дреха е савана. Шапката, която наричаме сике, представлява надгробния камък. Затова, когато почине дервиш, надгробният камък представлява шапка. Сикето на шейха има една зелена ивица, която подсказва, че той е на по-високо ниво. Преди да започне въртенето, лявата ръка се слага на дясното рамо, а дясната – на лявото. Символът на това нещо е, че човек и Бог са едно. По време на танца дясната ръка е нагоре, лявата – надолу. Тълкуванието е следното с дясната ръка взимаме енергия от божественото, а с лявата я пускаме обратно. Ние сме само един проводник. Има случаи на хора, които са станали дервиши, защото са се излекували, въртейки се от различни болести. И това също е обяснимо. Всичко във вселената се върти и пулсира – като почнеш от атома и стигнеш до планетите. При дервишите въртенето е в посока обратна на часовниковата стрелка.
– Какво е обяснението за обратната посока?
– Мисълта винаги има положителна посока или това е посоката, по която се движи часовниковата стрелка. Въртим се обратно на часовниковата стрелка, за да може мисълта ни да направи пауза. Същото важи и при йога изпълненията. Определението за нея, написано преди доста години, е следното: „Временните паузи в циркулацията на мозъка се наричат йога“. Суфистите умеят да правят зикер, което в буквален превод означава. „спомняне имената на бога“.
При зикера постоянно се повтаря името: „Алла, Алла, Алла“. Просто трябва да има пауза в мисленето, за да видим истинската си същност.
– Какво е основното послание на суфизма?
– При него няма висши и низши хора, създания, творения. Всички са равни, в това число и учителят, и ученикът. И още, посланието е, че човек не трябва да следва никого, а да бъде себе си. Човек трябва да бъде светлина сам за себе си. Винаги, когато ние вървим след някого, стоим в сянката му и не можем да израстем. В сянката всичко умира. Важното е да наблюдаваме процесите, които стават в нас, да видим откъде извират желанията ни, какъв е процесът, който ги провокира да ги искаме. Трябва да има въпроси, а не търсене на отговори. Отговорите водят до натрупване на информация, която увеличава човешкото его и интелектът ни се задръства от информация. Главата ти се пълни с мисли и ти не можеш да направиш така необходимите паузи. Затова, ако имате въпроси, не питайте учителите за отговора, а го потърсете в себе си. Руми, нашият древен учител, казва: „Не търси водата, търси жаждата“. Правилният отговор, ако сами го намерим, можем да променим живота си, ДНК-то си дори, да се отървем от болестите. Готовият отговор, който можем да получим, не ни променя и невинаги ни помага. Истината не е в следването на някого, а в себеизследването.
– Работите като преподавател по йога, която след като превзе Холивуд, е напът да се превърне в мания и на българските звезди. В предварителния ни разговор обаче казахте нещо интересно – че йога означава и смърт…
– Да, йога е имърт на желанията, илюзиите, пристрастеностите, на всичко това, което си мислим, че сме. Всъщност, ние сме това, за което не можем да мислим никога.
Нашата истинска същност е божествената същност. Човекът я е загубил, защото се е затлачил с информация. Йогата помага първо да се разреди мисленето, второ да има прекъсване на мислите. Това е целта на учението.
– Има ли менте дервиши, т.е. такива, които се въртят като атракция по заведенията, но не правят връзка с Бог?
– Предполагам, че има. Там всеки казва, че е учител и се опитва да набира ученици. Често дори им се иска средства за обучението, което не е редно. Истинският суфи учител никога не взема пари от учениците си. Рядко се намира истински преподавател. Повечето от тях не искат човек да стане светлина сам за себе си. Постоянно им говорят за мир и любов, но не им позволяват да се отделят, защото печелят от тях. А истинският учител говори за смърт на всички зависимости. Говори истината дори когато наранява човека срещу себе си. Светлината винаги идва от някакъв източник и не е нещо постоянно. Защото свърши ли източникът й, отива си и тя. Тъмнината е основата на всичко. А Бог е празнота…
– Празнота?
– Да. На моя духовен учител прадядо му казвал така: „От странен вид е моето преклонение. На Ганг водите не са му нужни. Не трябват никакви молитви. Излишни са дори цветята. В него изчезват всички богове. В ликуване изгрява празнотата“. Това е изречено преди два века в Индия, в която има десетки богове. За онези времена е било истинско пророчество. Това е все едно папата във Ватикана да разпусне католическата църква, защото е стигнал до извода, че нито един човек не е намерил спасението.
„Истината е Земя без пътища“, също казва моят учител.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи