Много е трудно да се направи интервю с Антон Хекимян точно сега – та нали той от месец е в далечна Африка, където снима новото праймтайм предаване „Звездите сигурно са полудели“. За нас невъзможни неща обаче няма – успяхме да се свържем с популярния Би Ти Ви журналист дори накрая на света и го разпитахме подробно за преживяванията му.
Интервюто с чаровната отломка на винаги храбър народ мъченик направихме в две части. Някои от въпросите бяха зададени на Антон още преди отпътуването му за Черния континент, а други – тези дни по джиесема, на звуковия фон на ръмжащи африкански диви зверове.
– Антоне, от месец сте в Африка. Липсва ли ви цивилизацията?
– Не. Африка освен опит, за мен е и възможност да преосмисля ежедневието си, да преосмисля от какво наистина имам нужда. Работата ми е разнообразна, но едно подобно откъсване от коловоза на събитията в държавата ни ще ми помогне да погледна нещата и обстановката от друг ъгъл. Естествено липсват ми семейството, приятелите, колегите, домът, но като цяло се опитвам да се отдам на изживяванията си тук.
– Може ли да се направи сравнение между предаването „Африка: Звездите сигурно са полудели“, което водите, и „Сървайвър“?
– „Звездите сигурно са полудели“ има за цел да разкрие начина на живот, културата и бита на жителите на Черния континент. Чрез предаването и изживяванията на участниците и водещите, зрителите могат да усетят духа на Африка, да се срещнат с екзотичните животни, да се любуват на прекрасните природни картини. „Сървайвър“ пък е риалити, което цели да изпита човешките възможности, свързани с чисто физическото оцеляване.
– Имахте ли колебания дали да приемете да сте водещ на шоуто?
– Няма да забравя деня, в който ми предложиха. Бях на откриването на магистрала „Тракия“, телефонът ми звънна и ми съобщиха, че са се спрели на мен за водещ.
Много се зарадвах, че са ми гласували такова доверие, че са видели желанието ми да изживея нещо ново. Не знам дали Африка ми е била мечта, но със сигурност в онзи момент се превърна в блян.
– Как се сработвате с Яна Грудева?
– Химията между нас се получи веднага, много бързо се сработихме. Различният професионален и личен опит, който имаме, ни помага както пред камерата, така и извън нея. Успяваме да се забавляваме и по време на снимки, и в свободното време, което ни остава, фотографията и музиката са двете неща, в които имаме най-много допирни точки.
– Откакто сте в Африка, застрашаван ли е животът ви или този на някой от участниците? През какви изпитания се наложи да преминете?
– До момента сме преживели доста екстремни ситуации.
А сигурно и много ни предстоят. Ето, през един от изминалите дни изкарахме близо 16 часа под открито небе в саваната. Срещнахме доста диви животни, някои от които през нощта. Тук за първи път спим в палатки сред зверовете. Добре че с нас има охрана и опитни гидове, които ни помагат със съвети и напътствия как да се държим, за какво да внимаваме и т.н. Може би и затова и срещите с хиените например вече не ми правят впечатление.
– Кой от участниците в шоуто е ваш фаворит?
– Всички са готови да минат през изпитанията, но въпросът е кой каква стратегия ще избере при елиминациите и как ще изиграе картите си.
– Кое от африканския бит и култура ви втрещи най-много?
– Всичко е ново и различно за мен. Много неща ме впечатлиха, местните пазари например, животът в градовете и селата. Втрещен не мога да кажа, че съм, защото се опитвам да изживея и разбера местния бит и култура, да ги усетя така, както го правят местните. Мисля, че засега се справям доста успешно. Всяка част от мен е настроена на вълна Африка.
– Кои са страховете ви? Успяхте ли да превъзмогнете някои от тях?
– Притеснявам се от близка среща с лъвове или крокодили, защото не знам дали ще успеем да намерим общ език. Страх ме е от жаби, за които мислех че ги няма в Африка, но се оказа, че и тук се срещат техни представители. Но както Яна често се шегува с мен, за да почувствам и разбера Африка, емоциите и предизвикателствата, които носи, бих преодолял всичките си страхове и бих направил интервюта с маймуни, крокодили и други видове екзотични животни, стига те да можеха да говорят. А не е изключено и да намерим общ език (смее се).
– Имате ли проблеми с местните жители, или са добронамерени?
– Никакви проблеми. Местните много ни помагат, изключително приветливи и отворени хора са. Много научих от тях и тепърва ще научавам още.
– Когато сте си в София, как минава един ваш ден?
– Много зависи от това дали ще ставам рано. Ангажиментите ми са предимно за сутрешния блок и понякога трябва да съм буден в 5 часа сутринта.
Понякога съм зает служебно и по 24 часа и не мога да се прибера вкъщи в деня, в който съм излязъл. Но не се оплаквам, такава е нашата професия. На мен този ритъм ми харесва.
– Ходите ли си в родния град Стара Загора?
– Много рядко. Винаги на големи празници обаче съм там. Задължително! В нашето семейство се спазват традициите.
– Конфликтни ситуации в работата?
– По-скоро не. Винаги се опитвам да обясня на събеседника си, че материалът ще е и в негов интерес. Никога не тръгвам напред с рогата, както се казва, но понякога съм достатъчно инат и упорито гоня до последно. Това мое упорство, което в определени моменти е безгранично, ми е помагало да постигам поставени цели.
– Имало ли е предложения за работа към вас от друга телевизия?
– Да, имало е. Но виждам себе си в Би Ти Ви – телевизията, която ми е дала достатъчно свобода да правя това, което искам. Изградил съм добри отношения с колегите си. Преди години дойдох в телевизията като стажант и съм много привързан към хората, с които работя.
– Винаги ли сте искали да станете журналист?
– Исках да стана и археолог като Индиана Джоунс. И до днес имам афинитет към историята и тайните на миналото.
– Да не би да ви влече и окултното?
– Силно казано е, че ме влече. Но вярвам в енергии, в това, че думите, погледите и емоциите също са сила. Вярвам и в зодиите. Да, суеверен съм, понякога дори до неизмерими граници – с кой човек се срещам, къде и на коя дата, с кой крак тръгвам и т.н.
– Има ли в момента жена до вас?
– Не, от доста време няма. С бившата ми приятелка изкарахме заедно 2 години. Раздялата беше много трудна за мен. Когато човек изгуби нещо, което му е било толкова важно, осъзнава, че работата не е всичко. Казвам това, въпреки че и в момента журналистиката е приоритет №1 за мен. Мога да твърдя дори, че съм влюбен в професията си.
– Защо се разделихте с приятелката си?
– Нещата между нас се размиха във времето, затова се разделихме. Сега поддържаме нормални отношения с въпросното момиче. Любов не се среща всеки ден. Възстанових си фейсбука преди време, защото си бях поставил за цел да направя 5000 приятелства. Някои хора възприемат социалната мрежа като сайт за запознанства, но за мен не е така.
– Как гледате на любовна авантюра на работното място?
– По никакъв начин. Смятам, че работата не е място за любовни авантюри.
Поне до момента на мен такива неща не са ми се случвали.
– Имате ли несподелена любов?
– Преди години имах една. Влюбвал съм се два пъти досега. Първото ми влюбване в началото беше несподелено. С въпросното момиче изкарахме 3 години заедно, след това то замина за Варна. Студентска любов…
– Каква е съдбата на домашния ви любимец – заека Зайо?
– Умря. Заекът Зайо ми беше подарък за мой имен ден. Живя 2 години и почина от старост. Мечтата ми сега е да си имам куче. Но пък как да се грижа за него, като често съм на път? Ето това май е една основателна причина да си намеря нова приятелка. Ако имам гадже, ще има кой да ми гледа кучето или котката, когато липсвам от къщи.
– Имате ли пороци?
– Навремето живеех със съквартирант, който пушеше. Веднъж му поисках една цигара и така малко по малко започнах и аз да паля. Няколко години бях доста страстен пушач. Един ден просто реших и отказах цигарите.
– Цигарите няма да ги броим за ваш порок…
– Не мога да кажа, че съм безпогрешен. Пия алкохол в нормални количества, и то само когато съм на заведение.
– Говори се, че сте близък приятел на Лили Иванова…
– Приятел е силна дума, не се чуваме всеки ден. Имаме просто добри работни отношения. Тя за мен е изключителен професионалист, възхищавам й се най-искрено. Преди големия й концерт бях правил интервюта с нея и си допаднахме. Ръководството на телевизията бе решило аз да отразявам спектакъла в „Арена Армеец“ и самата Лили Иванова нямаше нищо против. Много харесвам музиката й от малък.
– Правите ли гафове?
– Аз съм човек, който не може да запомня текстове наизуст. Дори преди години си мислех да ставам и актьор, но се отказах точно поради тази причина. В повечето случаи предпочитам да импровизирам това, което съм разбрал за историята, отколкото да наизустявам. Имало е обаче моменти, когато съм решавал да си науча текста и след това е ставало страшно в ефир. Веднъж бях обявил, че Бургас е морската столица на България.
– То това май вече не е чак толкова голяма грешка… А случвало ли се е да ви бъркат името? Все пак е по-особено…
– Забавно е как някои изписват името ми на писмата, които получавам в телевизията. Това често е повод да се развеселяваме с колегите ми. Изписвали са ме Кекемян, Кекимян… всякакви комбинации.
– Катастрофирали ли сте? Обиран ли сте?
– Карам кола от сравнително скоро. През 2009-а станах шофьор, а от 2 години си имам и собствен автомобил. Преди време точно си бях сменил документите и ходих в Добринище. Когато после се прибрах в София, разбрах, че са изчезнали. Много неприятно ми стана тогава.
– Бихте ли се съгласили пак да бъдете водещ на такъв вид предаване?
– Да, категорично. Бих станал и участник в такова шоу.
– Кога и как решихте да станете журналист?
– Гледах репортаж на Елена Йончева по телевизията. По онова време на екран се изявяваше силно поколение журналисти и водещи.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи