Васил Попов е една от емблемите на Сатиричния театър през златните години на трупата. Роден е през 1934 г. в София и в кариерата си е изиграл повече от 150 роли. Партнирал си е със Стоянка Мутафова, Георги Кало-янчев и Георги Парцалев, а в съзнанието на поколения зрители ще остане като тандем с вече покойния Хиндо Касимов. Напъхвал се е в кожите дори на Хамлет и крал Лир, но завинаги ще остане като един от най-талантливите комедийни актьори.
– Господин Попов, какво ще се случи с вашия персонаж от „Столичани в повече“, който имаше флирт с героинята на Стоянка Мутафова?
– И аз не знам, защото продуцентите не са ми се обадили за продължението. Историята на героя ми от сериала остана незавършена и смятам, че трябва да й се сложи някаква точка.
Така че очаквам и аз да разбера. Не крия, че ми е много приятно да работя с екипа, защото са все млади хора и това те зарежда с енергия.
Аз обичам да работя с младите. Когато са идвали в театъра, винаги съм се опитвал да им помагам със съвети макар че никога не съм натрапвал мнението си.
– Как сте със здравето? Появиха се информации, че имате сериозни проблеми с очите, но не смеете да се подложите на операция.
– Слава богу, това са измислици и операция никога не ми е предстояла. Вярно е, че здравето ми беше доста разклатено, но все още се крепя.
– Известно е, че Хиндо Касимов е бил най-близкият ви приятел и партньор. Намерихте ли негов заместник?
– С него бяхме постоянно заедно. Всеки ден си спомням за Хиндо, който страшно ми липсва. Много бързо се харесахме с него. Щом се запознахме, веднага станахме голям тандем. Обиколили сме страната по различни участия, а публиката наистина много ни харесваше. Бяхме страхотни приятели, почти всяка вечер се събирахме. Не съм си намерил по-добър приятел след неговата кончина. Примирих се, че животът те изправя пред трудности, които трябва да приемеш, за да продължиш.
– Справяте ли се със самотата след смъртта на съпругата си?
– Ако нещо ми тежи, това наистина е самотата. Тя е едно от най-трудните изпитания, които ни изпраща съдбата. Реших, че трябва да измисля нещо, за да се спася от нея. Наскоро разглеждах едно списание и ми хареса снимка на две котенца. Оттогава започнах да събирам изрезки на разни сладки животинки и вече имам около триста.
Скоро може би ще кандидатствам за „Гинес“. Самотата и старостта са трудни за преодоляване, но иначе какво можем да направим? Остава да отидем на онзи свят. Все си мисля, че е рано и може още малко да вземем от този кратък живот.
– След смъртта на съпругата ви тъкмо Калин Сърменов първи ви подаде ръка. Близки ли сте с него?
– 15 години бяхме колеги в театъра. Той е и добър в професията. Помогна ми дори да се снимаме в една реклама.
Пълна заблуда е обаче, че ако дават по телевизията, си много богат. Актьорите в България са сред най-ниско платените. Единствените, които получават много пари и ги дават по телевизиите, са чалгаджийките.
– Кой е най-важният житейски урок, който сте научили?
– “Бързай бавно“. Това не е моя мисъл, но много я харесвам.
– Вълнувате ли се от политическите събития в страната?
– Преди няколко дни се изпокарах с един мой близък заради политиката, макар че уж се бях отказал от спорове за интереси, кражби и монополи. Жалко е това, което се случва в момента. На зле вървят нещата и не виждам изход. Най-много съжалявам за нашата клета България която е съсипана от тези лакоми и ненаситни управляващи. Те развалиха страната ни и пред нас са вече Албания и Румъния. Това е безобразие! Как да не стане човек песимист, като всеки ден вървим надолу? Когато пътувам в чужбина, вече ме е срам да кажа, че съм българин.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи