Валентин Диков е един от даровитите сърдечни хирурзи в България. Завършил е медицина през 1986 г. Професионалният му път започва в Клиниката по гръдна и сърдечна хирургия на Медицинска академия, София, под ръководството на проф. Александър Чирков. Работил е в клиника във Франкфурт, а през 1993 г. придобива специалност „Хирургия“ към Лекарската камара в Хановер, а по-късно и специалностите „Сърдечносъдова“ и „Гръдна хирургия“. От 1991 до 2013 г. е старши хирург в Клиниката по гръдна и сърдечносъдова хирургия към Сърдечен център в град Олденбург, Германия.
През 2013 г. се завръща в България и се присъединява към екипа на „Сити Клиник“, където е началник на Клиниката по сърдечна, гръдна и съдова хирургия. Член е на Немското дружество по гръдна и сърдечносъдова хирургия и на Европейския борд на гръдните и сърдечносъдови хирурзи.
– Доктор Диков, работили сте много години в Германия. Как решихте да се върнете в България и как намирате условията на работа тук?
– Системата на здравеопазването е хаотична. Ако погледнем функциониращата тук структура, човек в даден момент се пита как тя изобщо работи. Не съм се върнал в България окончателно. Дойдох заради една институция – „Сити Клиник“, която за мен е много новаторска и оборудвана по съвсем различен начин. Хората са с амбиция да бъдат по-добри.
– Какво е все пак нивото на сърдечната хирургия в България?
– У нас винаги е имало школа в сърдечната хирургия, която се е развивала, макар и не паралелно с начина на развитие на сърдечната хирургия в Западна Европа. Операциите, които се правят тук, в „Сити Клиник“, отговарят на европейския стандарт материалите също са на европейско ниво. Прилагат се техники, които се използват и на Запад.
Хората от моя екип са млади и имат голям потенциал за развитие. Ако продължават така, с времето тук ще се изгради една много силна структура.
– Българите традиционно се страхуват от операции – особено от сърдечни. Имат ли основание все още за това при съвременното развитие на медицината?
– Българинът винаги е имал тази философия – докато нещо окончателно не го повали, той не ходи на лекар. У нас като цяло липсва културата на лично здравеопазване – да се грижим повече за себе си. Не можеш да кажеш на българина да не яде и пие като за последно, да не пуши, да се движи. В тази връзка не се прави много по отношение на профилактиката и информираността. Сменят се все пак поколенията и се надявам, че младите ще усвоят тази култура.
После идва другият страх на българина. Първото, за което мисли, е, че ще го боли и кой знае какво може да стане. И понеже не е много информиран, започва да се интересува и да разпитва комшии, роднини и случайни хора на опашката за домати. Затова съществува този страх, но е време да се преодолее. Хората трябва да започнат да се грижат за собственото си здраве и дори когато се наложи, да бъдат оперирани своевременно, за да им се спестят по-опасни ситуации. Една операция не е краят, а идеята й е точно обратната – да удължи живота на пациента. Със стискане на зъби само се отлага проблемът.
– Кои са новите подходи в сърдечносъдовата хирургия?
– Операциите стават много по-къси и леки по отношение на постоперативния период. Клапите се променят, както и идеята да се прави тотална артериална васкуларизация на пациенти, които имат нужда от байпаси.
Тук вече ние, в „Сити Клиник“, прилагаме една от най-прогресивните техники в сърдечната хирургия – т.нар. хирургия на „биещо сърце“. При тази техника не се използва машината „сърце-бял дроб“, която замества дейността на сърцето, което е спряно, докато трае операцията. При тази техника сърцето се оставя да функционира естествено. Прилага се само при байпас хирургията и изисква сериозна подготовка както на оператора, така и на анестезиологичния екип. Също така се правят минимални достъпи до сърцето, които са по-малко травмиращи за пациента.
– Какво трябва да оправим, за да не стигаме все пак до операционната маса?
– Много е важно хората да се грижат за здравето си. Всеки може дори и сам да си контролира кръвното налягане, теглото, начина на хранене. В една определена възраст поне веднъж годишно трябва да посети кардиолог, който да провери в какво състояние са съдовете. Тези неща са въпрос на планиране и човек просто се нуждае от настройката, че трябва да отиде, за да му се направят тези профилактични изследвания. И вече ако се усети, че има проблем, трябва да отиде и разбере точно за какво става дума.
– Това само за възрастните хора ли важи?
– Не, за младите също. Хората над 35 години трябва целенасочено да следят имат ли излишни килограми, движат ли се достатъчно, какви са нивата на холестерола им, чувстват ли се добре.
– Висок ли е процентът на хората в България, които страдат от сърдечносъдови заболявания?
– Сърдечносъдовите заболявания в България са проблем номер едно. В статистиките на Световната здравна организация България е на едно от първите места по брой на този тип заболявания. Увеличава се и внезапната смърт вследствие на инфаркти и сърдечносъдови проблеми. Дори по броя на инсултите, които също влизат тук, България продължава да е на едно от водещите места.
– Може ли да направите сравнение между тези тенденции у нас и в Германия?
– Там тенденцията е сърдечносъдови заболявания да се откриват рано, но пък те имат проблеми от друго естество. Основен рисков фактор в Германия е екстремното наднормено тегло.
Немецът не се храни здравословно – и тяхната кухня е тежка. Там също има леко завишаване на тези заболявания, но немците са вкарани в специални програми, при които знаят, че всяка година трябва да си направят профилактични прегледи. Дали ще промени начина си на живот, вече зависи от самия човек. Но при тях състоянието им се контролира и заболяванията се откриват рано.
Превантивните прегледи донякъде балансират нездравословния начин на живот. Това в България го няма.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи